Мирела Костадинова: Големият график Евтим Томов хваща „художническата болест“ от Майстора
Колкото повече човек се вглежда в гравюрите на Евтим Томов, толкова повече иска да обърне поглед към следващата, и към следващата… Графичният му език впечатлява. Темите му са изцяло свързани с българското. В творбите му се наблюдава простота, самобитност, някаква поетичност, дълбочина и емоционалност.Той е сред майсторите ни в графиката със стил, прецизност и финес. Темите му са различни – портрети, пейзажи, натюрморти. Разнообразни са и изразните му средства – линорез, литографии, гравюра върху дърво, офорти, цветни монотипии, рисунки с молив. Не случайно българският критик, изкуствовед и есеист Кирил Кръстев поставя името му наравно до четворката художници – графици Васил Захариев, Веселин Стайков, Преслав Кършовски и Георги Герасимов.
Биографията на Евтим Томов започва сред нацъфтелите ябълкови дървета, запустелите ридове и урви западно от Кюстендил – в село Трекляно, близо до Сръбската граница. Той е роден на 1 ноември 1919 г. в семейството на овощари и земеделци.
В селцето Трекляно Владимир Димитров – Майстора често наминава, за да търси моделите си, онези жени, които оживяват в картините му. Евтим Томов си спомня великия художник още от детските си години. А после разказва за ученическите дни в Кюстендилската гимназия: „Не си спомням точно дали през есента на 1935 или през пролетта на следващата година се откри новата сграда на гарата в Шишковци.
Отидохме с моя съученик и каква приятна изненада! В помещенията на сградата по стени и коридори Майстора беше окачил множество свои платна, греещи от слънце и багри. Тълпяха се селяните пред картините, разпознаваха портретуваните, коментираха пред една или друга картина весели, усмихнати, видимо доволни от нарисуваното. Майстора отдели много време за разговор с нас и направи това като с възрастни хора.
Непринудената естественост и скромност в държанието на художника ни подведе да издадем, че „художническата болест“ е обзела и нас двамата, че излизаме извън града и рисуваме и всичко, което ни лежеше и тежеше на сърцето. Едно „хаирлия да е“ и „на добър път“ бяха пожеланията на Майстора към нас. По-късно го виждах многократно в Кюстендил на пазарните дни, през които идваше често, за да търси модели за рисуване. Разговорите с него вливаха нови сили и желание за работа“.
Евтим Томов получава диплома за основно образование в родното си село, а после отива да учи гимназия в Кюстендил, където остава само две години. В гимназията се ражда идеята за заниманията му с изкуство. Момчето започва да рисува, има възможност да наблюдава картини, попада сред връстници, които носят творчески плам и възторг.
Художникът разказва: „През лятото на 1935 г. в една от класните стаи в училището на площада, (което сега не съществува) бе устроена изложба на Стоян Венев. Разбира се и преди изложбата името на художника ми бе твърде познато от многобройните рисунки и карикатури, печатани във вестници и списания, но тогава се запознах в оригинал за първи път с неговата живопис. Привечер дойде Венев и нашето запознанство стана естествено и непринудено. Направи ми впечатление, че подобно на творчеството, държанието му бе също оригинално, задушевно, подкладено с хумор. Между другото художникът заговори за безсърдечието и индиферентността на управляващите и на обществото към изкуството. Тази нотка на песимисъм във веселия диалог не бе случайна – изложбата завършваше без всякакъв материален актив“.
Сиурно момчето е било истински впечатлено от живописеца – карикатурист Стоян Венев, също родом от Кюстендилския край.
Какво се е случило, че Томов не продължава учението си в Кюстендил – не е известно. Но искрата вече е била запалена и той тръгва за София, за да завърши училище в Трета мъжка образцова гимназия. В столицата също има късмет – класен ръководител му е Туше Влахов, който е историк, по-късно преподава в Софийски университет и е член – кореспондент на БАН. Влахов заедно с учителя по рисуване Асен Василев, който е художник от Кюстендил покровителстват ученика Евтим Томов. Той прави първите опити за гравюри върху линолеум. Запознава се с гравюри на Гюстав Доре и други автори, които са приложения на разни наши списания, които излизат от печат по онова време. Томов публикува първите си рисунки и текстове за изложби. Захваща да рисува с маслени бои.
Учителите му и негови съученици вероятно ясно са виждали дарбата на момчето. Решават по повод завършването да му организират първа самостоятелна изложба. Тя е през май 1938 г. в един от салоните на гимназията. Сред работите на Евтим Томов са подредени рисунки с моливи и туш, акварели, гравюри на линолеум и няколко живописни платна. Успехът за един млад художник е голям – излизат четири рецензии във вестниците за ученическата изложба на Евтим Томов. Във вестник „Нова камбана“ предричат, че Томов скоро ще стане голям български график. „Забележете – именно график, а не живописец!“ А младият мъж, който завършва Трета мъжка образцова гимназия едва ли е знае точно какъв ще стане. Животът и творчеството са пред него.
През есента той се представя добре на конкурсния изпит в Художествената академия. Постъпва в изящния отдел, в класа на проф. Никола Маринов. Посещава извънредно курсове по графика при проф. Васил Захариев. През 1938 г. създава черинадесет дърворези и линогравюри със сюжети от Краище. На следващата година те са издадени в специален луксозен албум. Предговорът е написан от писателя Емануил Попдимитров. Това е истински успех за младия художник, който е във втората година на обучението си. Стефан Митов в своя статия го нарича „Младият талантлив автор“ и признава дързостта му в рисуването, техниката, индивидуализма, но отбелязва и ранните му професионални изяви.
Томов, като повечето български студенти страда от недоимък. Захваща се да пише, за да вземе някоя допълнителна пара – статии и рецензии за графиката и за изложби, статии за красивото и бита в родния си край. Той е правил това още в ученическите си години, когато е писал отзиви и рецензии за изложби в разни вестници.
Сътрудничил е в хумористичния вестник „Хоровод“, където се подписва с псевдонима Косин. За празници публикува специално правени за случая цветни рисунки и линорезби. Изработва календари. През 1941 г. изрязва на линолеум и издава самостоятелно стенен календар Димчо Дебелянов, който е приет добре от тогавашните вкусове.
Наред с всичките си дарби овладява и полиграфската техника, която му помага в по-късната графична работа. Две години е технически уредник на вестник „Светлоструй“, връзва страниците на вестниците „Дъга“ и „Заря“, оформя Ботеви листове. По повод празници на Художествената академия редактира и оформя две специални издания, в които публикува и статии за българската графика.
По повод завършващите студенти на Художествената академия е представена изложба. Творбите на Евтим Томов са показани в отделен салон и привличат критиката. По това време получава награда от Министерството на народното просвещение – стипендия за специализация по графика във Виена, но са години на война и той не може да я използва изцяло.
Става стажант учител в Трета мъжка образцова гимназия, която е завършил преди няколко години. За първи път взема участие в XVII Обща художествена изложба на Съюза на дружествата на художниците в България. През 1945 г. е приет за редовен член на новосъздадения Съюз на българските художници. Постъпва като художник в редакцията на вестник „Заря“, после работи и в „Дъга“ и „Ден“, където отпечатва свои илюстрации, а също свои рисунки от процеса на Народния съд.
Като войник е зачислен към химическите части. Само месец след това Александър Поплилов и Богомил Райнов, които по онова време служат в Главна дирекция на Трудовата повинност го изискват, за редакцията на списание „Трудово дело“. За 1947 г. Евтим Томов оформя календар, илюстрации са неговите графични творби. В същата година е един от основателите на вестник „Народен трудовак“. После става щатен сътрудник на Славянския комитет в България, прави художественото оформление на сп. „Славяни“. Изработва художествени адреси, връчвани на гости или изпращани в чужбина.
Участва в общите художествени изложби, както и в изложби в Прага, Пилзен и Будапеща. Прави съвместна камерна изложба с пейзажиста Тодор Хаджиниколов. Тя е открита от Никола Мавродиев. Евтим Томов показва свои работи свързани с родния му край, Балчик и Перник. В изложбата се вижда едрия план на фигурите му – „Селски двор“, „Балчик“, „Товарене на сено“, „Тухларница“ и др. творби от това време.
Излизат положителни рецензии за чудесните работи на графика.
През 1949 г. се организира първия след войната Пловдивски мострен панаир. Томов проектира и ръководи оформянето на щандовете на 12 издателства. Получава награда за оригиналнстта си. Същата година три пъти е преизбиран за секретар на секция „Графика“ към Съюза на художниците. Създава ателие с преси, литографски камъни и други необходимости, което не било лесна работа в онези следвоенни години. Започва и издателска работа на секцията – печата албуми и портрети. Появяват се първите му цветни литографии, в които се вижда лиризъм. Творбите му излизат в луксозен голям албум с предговор на художника Цанко Лавренов.
В работите му „Лете“ и „Пейзаж от Балчик“ се наблюдава как овладява литографията. С тези творби участва в Обща художествена изложба. Продължава с дървореза и линореза познати от първите му творби.
През 1954 г. отново е редактор на издателство „Български художник“. Евтим Томов пише монографии като първата е за неговия учител – неповторимият график Васил Захариев. Издава и „Българска графика“, която е отличена на първото международно изложение на книгата в Лайпциг. Следва монографията му за големия график от Варшава Владислав Скочилас, а по-късно изследва изкуството на чешкия график Макс Швабински. Тези негови монографии запълват липсата на литература по онова време, показват същността на графиката като вид изобразително изкуство.
На 30 януари 1957 г. в София журналистът Димо Казасов открива първата самостоятелна изложба на Евтим Томов. Тя се отличава с разнообразие от теми, пейзажи, показана е българската къща, отрудените хора. Видна е увереността на художника и качеството на изпълнението му. Впечалява портретната рисунка правена с молив. На нея е изобразен българският книгоиздател Филип Чипев. Интересни са и пейзажите му в истински български дух, в които се виждат мили улички, които тичат из Арбанаси, Балчик, Созопол. Те са огряни от слънце, тежат сенките на дърветата, старите къщи показват своето очарование. Вижда се самобтния му художествен език, искренността на автора и цялата му индивидуалност.
След тази изложба Томов се явява на конкурс и става преподавател по графика в Художествената академия. Ръководи катедра по графика, по-късно става професор.
По същото време в работата си използва китайски туш, с който рисува върху китайска оризова хартия. Това е ново негово завоевание в областта на рисунката. Занимава се с тази сложна техника, която изисква умелост. Тя се вижда в работите му „Биволар“, „Край Кунино“, „Биволи“, „Пристанището на Созопол“, „Полски пейзаж“, „Пролет в Рила“ и др., които акцентират върху природата. Наблюдава се животворност, някаква изтънченост. По това време създава рисунки с молив от Созопол.
Излиза от печат книгата му „Графика и графични техники“, публикувана от издателство „Наука и изкуство“ през 1958 г. Тя е негово теоретично обобщение на опита му като график и вероятно се е ползвала като учебник за студентите в Академията. „Технология на графиката“ е друга негова книга, която показва технологията на това черно-бяло изкуство.
В творческата си биография сам художникът записва още едно свое постижение в изкуствознанието – неговият труд „Възрожденски щампи и литорафии“ публикуван от издателство „Наука и изкуство“. Това са щампи с възрожденски патриотични литографии, които са от значение за българската култура.
Един от любимите му мотиви в творчеството е Созопол. Художникът обича старинното морското градче и усеща атмосферата му, самобитната му красота. Издава албум с десет оригинални, саморъчно подписани гравюри върху дърво, които истински впечатляват. Албумът е издаден в 100 екземпляра, всеки със свой номер.
Томов става известен и в чужбина, като един от най-големите ни графици. Прави и трета самостоятелна изложба, с 90 негови творби, която отбелязва 50 г. юбилей. Тя е в изложбена зала на „Раковски“ 125. Представя цикъл литографии „България“, където оживяват Мелник, Родопите, Търново, Смолян. Показани са гравюри върху дърво, офорти и акватинти, суха игла и рисунки с китайски туш. С това не се изчерпват постиженията му – издава „Екслибрис“, „24 български възрожденски щампи“ и още няколко значими книги за българското изкуство.
Художник, изкуствовед, автор на монографии, интересен творец е Евтим Томов. Не случайно писателят Ламар го нарича „златотърсач в графиката“, защото търси и иска да ни покаже златното зрънце в изкуството. И успява. Стига човек да има очи и душа, за да се наслаждава на великолепните му работи.
Епицентър
