Мирела Костадинова: Благодетелят на Априловската гимназия Никола Палаузов убива турско заптие
Името на Никола Ст. Палаузов винаги се свързва с това на Васил Априлов. Наричат го „вторият основен камък на Габровското училище“. Краеведът д-р Петър Цончев определя Априлов и Палаузов като братята Кирил и Методий. Затова в навечерието на 24 май ще си припомним щедростта им към българското образование.
Двамата възрожденци със собствени сили и средства реализират идеята си за построяването на Габровското училище. То е първото новобългарско светско взаимно училище с национално значение. В историята му, издадена през 1866 г. от Петко Р. Славейков, авторът посвещава книгата си „на блажената памят на приснопоминаемите родолюбци и първи основатели и попечители на Габровското училище Василия Евстатиева Априлова и Николая Степановича Палаузова“.
Палаузов е бил незаменим спътник на по-младия и даровит свой съотечественик, но за него почти не се говори и пише.
Двамата се срещат в Одеса, където Васил Априлов, заедно с брат си Никифор са направили фабрика за дестилация на захар и ракия. Априлов често ходи в бакалницата на Никола Палаузов, който е негов братовчед по майчина линия. Посещава и дома му, там се спазвали българските традиции и нрави. Обичали да пеят български песни. Любимата на Палаузов била „Я излез Видо, нано, горе на матовци, та да видиш Видо, нано, матовченки моми“. Априлов водел разговори със съпругата на Николай Палаузов, гъркинята Феодора. Той вече е един от влиятелните членове по онова време в Одеското гръцко настоятелство. Често помага на гърците и дори се гърчеел, а Никола Палаузов в присъствието на жена си го упреквал затова.
Априлов, обаче се разболява от туберкулоза и заминава за Цариград, за да се лекува. Възстановил силите си и се завърнал в Одеса. Отишъл право в бакалницата на Палаузов, за да му разкаже за видяното и чутото.
При Палаузов ходели и други българи, за да поговорят какво се случва в отечеството им. Един от тях му дава да прочете първата част на отпечатаната книга на Юри Венелин „Древние и нынешние болгаре в политическом, народописном, историческом и религиозном их отношении к россиянам“, издадена през 1829 г.
С този труд Юри Венелин оказва силно влияние върху Българското възраждане, а още същата година получава едногодишна научна командировка в балканските владения на турската империя. Целта била да проучи архиви и книгохранилища, да се закупят или препишат най-ценните ръкописи, да се използват археологически находки и изясняване на историята на славянските народи. Но главната му задача била да изучи народния новобългарски език и да събере образци от него за съставяне на български речник и граматика.
Мъжът, който дал книгата на Никола Палаузов бил неграмотен и искал след като я прочете да му разкаже какво пише в нея. След това Палаузов я показва на Априлов. Двамата останали въодушевени от написаното и водили дълги разговори. През това време започнали да обмислят идеята за училище в Габрово.
В „Денница“ през 1831 г. Априлов пише: „аз не веднъж изказвах желание да основа в своята родина, в градчето Габрово, истинско училище по европейски образец и да започна в него с методата на взаимното обучение“.
От този момент с книгата на Юри Венелин двамата мъже все по-често правели планове за създване на Габровското училище. Палаузов е първият човек, с който Априлов обменя мисли по този въпрос. Решават всеки от тях да жертва по 2 000 турски гроша за издръжката му. Търсят подкрепа и от други „също така склонни към добро хора“. От букурещките габровци се включват братя Мустакови, които намират учители и осигуряват отпечатването на първите учебници. Габровци също бръкват дълбоко в кесиите, за да извадят някоя пара за родолюбивото дело. През януари 1835 г. училището е открито с молебен.
Стекли се всички граждани, за да видят новото школо, което се намира близо до черквата „Св. Богородица“ и Баев мост, по който ежедневно са преминавали учителите и учениците.
Палаузов използва авторитета и контактите си за събиране на нови помощи за училището. Съдейства то да бъде снабдявано с книги и учебни пособия, които издава със собствени пари в Одеса. Заедно с Априлов поставят началото на Габровската училищна библиотека, която става и първото българско обществено книгохранилище. Грижи се за снабдяването с книги и на други училища в България. Търси учители, които да преподават в новото школо.
Участва в подписка за издигане на надгробния паметник на Ю. И. Венелин. Всички писма, отправени до Габровската община по уредбата на училището, както и с много други общини и лица в България, с които Априлов е влизал в преписки по въпроси на образованието, носят подписа на Палаузов. Интересува се също от събирането на български фолклор и старини.
Палаузов е между одеските българи, наравно с Априлов, Стефан Тошкович и Евстати Мутев, които осигуряват ходатайството на новоросийския и бесарабски генерал-губернатор М. С. Воронцов за отпускането на първите руски държавни стипендии за учение в Русия на българи, бъдещи учители и свещеници. Сам издържа ученици като стипендианти, които се подготвят да бъдат учители в България.
След смъртта на Васил Априлов през 1847 г. продължава започнатото родолюбиво дело. Никола Палаузов е посочен на първо място като един от тримата душеприказчици, които Априлов определя в завещанието си. Осигурява изработването и поставянето на неговия надгробен паметник. Палаузов е първият изпълнител на Априловата воля, изразена в неговия завет. До смъртта си през 1853 г. той вярно служи на общата им идея. В негов следовник се превръща синът му Спиридон Палаузов.
Родът на Никола Палаузов е от село Мечковица, където е роден и баща му Стефан. Дядо му се занимавал с кираджийство разнасял стока в Тракия – Пазарджишко и Ихтиманско, от там се връщал с пълни кимери с пари. На връщане вземал ориз и други стоки. И до днес в Ихтиманско съществува местност наречена „Палаузовите ханове“, където навярно е имало ханове, в които е отсядал.
Легендата разказва, че дядото, чието име носи Никола, превозвал товари с каруци и при едно завръщане през Балкана го нападнали разбойници. Обрали го, взели му стоката и коня. Но той измислил хитрост. Казал, че има заровени пари в планината, но понеже се е мръкнало на другия ден ще им покаже мястото. Разбойниците за по-сигулно го вързали за дърво, сложили му вериги и легнали да спят. Никола бил здрав и силен балканджия, успял да скъса веригите. Но ръцете му се обляли в кръв. Намерил през нощта коня си, качил се и право в село Мечковица. Там като го видяли с разкървавени ръце и разказал какво му се е случило му лепнали прякора Палаузът. Това означава „пали“ – паднали, „узи“ – вериги, счупил веригите. Затова и сина му нарекли Палаузът. А в село Мечковица и сега съществуват названията Палаузовият юрт и Палаузовата гора…
В този прякор сякаш има нещо съдбоносно, защото неговият внук Никола Ст. Паузов заедно с Васил Априлов счупват веригите на невежеството.
Бащата на Никола, Стефан Палаузът се оженва за Неда. Тя е от Габрово и семейството се преместило да живее в града. Построило къща в Кирчо махала срещу Житния пазар. С името на фамилията е наречена чешма – Палаузовата чешма, която е една от старите в града, от която още може да се отпие глътка студена вода.
Родителите му имат седем деца. Един от тях е Никола, който е учил в килийно училище. Старите габровци разказват, че при една разправия с турско заптие, което се карало на някакво българче, Никола убива турчина. Палаузови били едри и здрави хора, пестеливи и избухливи. Никола знаел какво го чака. Известно време се криел по къщите в Габрово, докато забегнал от града. Грабнал бохча с багаж и със свой приятел отишъл в Добруджа. Там слугувал, за да събере някоя пара и замине на другия бряг на Дунав. Озовал се във Влашко. Отново си намерил работа като овчар при някакъв чокоин. Скътал пари и заминал за Бесарабия, в град Кишинев. Установил се в богатото семейство на търговеца Ив. Алмали и се хванал на работа. Не минало много време и от разговорите на чорбаджиите научил, че на брега на Черно море, на мястото на турското управление „Хаджи бей“, руската царица Екатерина е основала град Одеса. В града имало много търговци, работата била добре платена.
Младият мъж решава да си търси късмета там. Тръгнал пеша и наистина стигнал до Одеса. След много лутания се пазарил на работа в бакалницата на някакъв грък. Българинът бил любознателен и трудолюбив и скоро овладял търговията. Научил гръцки и руски език, знаел и влашки. Той успява да спечели доверието на гръцкия търговец и на ангросистите, които са давали стока на кредит на гърка. Подписвал се вече като Николай Степанович Палаузов.
Никола вече имал достатъчно спестени пари. Взел и кредит и си открил самостоятелна бакалница. След три години се оженил за гъркинята Феодора, която му ражда седем деца – Константин, Спиридон, Андрея, Александър, София и две, които умират малки. Изплащал задължения до 1825 г. към Одеската община и в края на годината подава молба да бъде признат за търговец, да получи разрешение за по-нататъшните си търговски дела. И да бъде зачислен в трета търговска гилдия, в която влизали търговци с капитал от 1000 до 5000 рубли. Открива още два магазина, купува на името на Феодора жилище, а през 1830 г. по-голяма къща за 28 200 рубли. Къщата днес се намира на ул. „А. Бебел №10“.
Развива и външна търговия. В началото на 30-те години на ХIХ век изнася за Габрово сурови говежди кожи, търгува с Казанлък, Русе, Свищов и с други градове и държави. В България внасял ориз, от чужбина доставял колониални стоки за магазините си.
Работата му вървяла много добре, постоянно разширявал търговията си. Повикал на помощ брат си Пенчо от Габрово. През две, три години той ходел да наглежда семейството в родния им град. Именно Пенчо е правил връзката между Одеса и Габрово, за което свидетелства неговия внук. „В 1836 г. дядо ми Пенчо дохожда от Одеса в Габрово, донесъл някои писма за новооткритото училище, а също учебни пособия. Вкъщи заварил голяма тревога, неговият син Никола, моя баща, напуснал училището, защото нарисувал един кон, вместо букви да пише. Даскал Неофит като го видял, скарал му се и го наплескал като казал: „Затова ли бащите ви харчат пари да се учите букви да пишете, а не да чертаете коне, ти джембезин ли ще ставаш?“
Никола си грабнал торбичката, избягал през полуотворената врата, като си чукнал юмручетата извикал: „Даскале, ще пишем на татя в Одеса да не ти праща айлъка (заплата)“ и побягнал. Като се върнал вкъщи баба Слава му се скарала, като разплакана казала: „Колибарските деца, като се учат ще станат хора, а ти да бягаш от училището“. Ходила при даскал Неофит да го моли за прошка и да прибере Никола в училището. Тъкмо навреме дошел и дядо ми и успокоил баба, като ù казал, че той иска да води Никола в Одеса, там да се учи.
Така и станало. Никола свършил няколко класа, научил руски да чете, пише и да смята и чичо му Никола го взема в дюкяна да му помага. Той бил много даровит да учи бързо езици и покрай търговията успява да научи говорим гръцки, турски, румънки, италиански, арменски, с което е бил много полезен на чича си Никола“.
Никола Палаузов изпращал племенника си по разни задачи в Румъния, Цариград, Гърция, Виена. Момчето остава в Одеса 40 г. и се завръща у нас като преводач по време на Освободителната война през 1877. Награден е лично от Цар Освободител с орден Светослав. Никола Палаузов привлича при себе си брат си Пенчо, неговият син Никола, както и още няколко племенници, на които помага да получат образование и работа. Майката на Палаузов завела в Одеса Радион Умников, който се хванал на работа в бакалницата му, за да се превърне също в един от габровските благодетели.
Палаузов правел загадъчни пътувания по делови въпроси. Към 1840 г. построява търговска сграда на ул. „Гръцка“ №38, запазена и до днес. Името му присъства и в списък на търгуващите чрез Одеската пристанищна митница. Пет години по-късно внася стоки за 34 163 сребърни рубли и изнася за 20 691 сребърни рубли. Той е на 44 място от най-добрите 51 външни търговци, които работят с Одеското пристанище. Превръща се в един от най-известните българи в Одеса.
Избран е за един от четиримата депутати, които през 1851 г. представят търговското съсловие в Общото събрание на Одеската пристанищна митница. Има отношение към редица социални проблеми в града – подпомага благотворителната дейност на новооснованото женско дружество. С указ, утвърден от Сената на градското управление на 9 август 1851 г. Палаузов и семейството му са обявени за потомствени почетни граждани на Одеса.
Той се чувствал българин и съхранява роднинските си отношения с Габрово, макар, че в дома му общували на гръцки език.
Любопитна подробност достигнала до днес е, че Палаузов никога не успява да види училището, което построяват заедно с Априлов, който преживява вълнението да се докосне до творението. Двамата мъже не виждат, обаче окончателната сграда на от Уста Генчо, такава каквато е и днес. Майсторът се вдигнал от Габрово и отишъл чак в Одеса, за да вземе плана на Ришельовския лицей. Представен е на ректора на университета, известния професор по история на правото Леонтович. Той му отказва проекта на сградата. Тогава Уста Генчо го начертава сам и се връща обратно в балканския град. Скоро вдига известното училище и се отказва от възнаграждението си.
Днес библиотеката и читалището в Габрово носят имената на Априлов и Палаузов. Доскоро на името на Никола Палаузов имаше училище, което габровци откриват на 8 ноември 1892 г., но съвременната власт го унищожи. Някогашното село Бичкиня, днес квартал на Габрово, носи също неговото име. През 2004 г. е издигнат паметник на щедрия дарител от скулптора Илия Илиев.
Епицентър
