С опити за сваляне на Рая Назарян започва новата парламентарна седмица

Пълен институционален хаос и бъркотия настъпват в държавата на старта на седмите предсрочни парламентарна избори, след като през лятото на 2020 година държавният глава Румен Радев вдигна юмрука си срещу партийната система.

С опитите за сваляне на Рая Назарян от председателския пост на 50-ото Народно събрание започва новата парламентарна седмица.

Едновременно с това в БСП и в ДПС се задълбочават процесите на разслоение, което ще доведе до създаването на дублетни организации и регистрирането на паралелни листи.

Очаква се в сряда, в първия парламентарен ден за тази седмица, ПП-ДБ да внесат предложение за оставката на Рая Назорян като формалния повод за това ще бъде неизпълнението на конституционните й правомощия – да приеме предложение на президента да стане служебен премиер.

За това обаче са необходими 80 подписа на народни представители, а те имат 69 – 39 на ПП-ДБ, 23 на ДПС-Доган и 7 от „Величие“ на Николай Марков.

Източници от ПП-ДБ заявиха пред Епицентър.бг,  че смяната на Назарян, която да отпуши възможността за смяна на служебния премиер Димитър Главчев,  е по-важна дори от провеждането на новите парламентарни избори. Основните фактори, които настояват за това, са Радев, ПП и ДПС-Доган.

Останалите парламентарни групи – на „Възраждане“,на  БСП и на ИТН са подложени на натиск да се включат в заверата, но по различни причини те засега отказват. Първо, няма единно мнение кой да замени Назарян, второ, няма общо съгласие кой да бъде подаден на Радев като кандидат за служебен премиер и оттам има разнобой за разпределяне на министерските кресла в бъдещото служебно правителство.

Неофициално се говори, че сред обсъжданите за поста на Назарян е Иван Иванов от БСП, който бе земеделски министър в кабинета „Петков“. Депутати от ПП-ДБ обаче смятат, че това не е реалистичен вариант.

Радев настоява за шеф на парламента да бъде избран депутатът от ИТН полк. Александър Александров, за да може след това да го назначи за служебен премиер, това обаче не се приема от останалите групи.

Междувременно ПП-ДБ внесоха законови промени за избора на зам.-председателите на Сметната палата, чрез които ще е възможно те да не бъдат номинирани от председателя на институцията (в случая Димитър Главчев), а направо от Народното събрание, което впоследствие да ги утвърждава.

Този план изглежда неизпълним заради краткото време, оставащо до финала на 50-ия парламент, както и липсата на консенсус за новите попълнения в Сметната палата.

От пролетта България няма нито омбудсман, нито зам.-омбудсман, каквито са другите две възможности за служебен премиер.

Според източници на Mediapool президентът е разговарял и с подуправителя на БНБ Радослав Миленков, който през 2019 г. бе избран за пръв път на поста с подкрепата на ГЕРБ и ДПС, но не е ясно дали би се съгласил да оглави служебното правителство.

Президентът Радев предстои да обяви официални консултации с парламентарните сили, преди да покани кандидат за поста.

Предвид малкото време, което остава до евентуалната дата на изборите, е добре човек, който е понатрупал известен опит на този пост, да поеме длъжността отколкото някой, който тепърва ще се учи. Така че вероятно г-н Главчев с голяма част от сегашния кабинет ще остане на поста. Това показва приемственост“, каза проф. Михаил Константинов.

Той обясни също, че от големите партии в момента стабилни стоят само ГЕРБ и „Възраждане“, а от малките партии остава стабилна само ИТН.

„Всички други парламентарно представени партии са в насипно състояние. И тази вътрешнопартийна нестабилност се отразява и на възможността да се конструира устойчиво управление“, каза той и посочи, че първо партиите трябва да си оправят „задния двор“, да стабилизират партийния си живот и тогава да се правят коалиции и избори.

„За съжаление голяма част от политическите партии у нас са изхабени, няма какво ново да предложат като политическа концепция, техните лидери са омръзнали на хората. Така че ако искаме нещо да се подобри в българския политически живот, трябва да минем към т.нар. смяна на поколенията или поне ръководителите на големите политически партии трябва да бъдат подменени“, обясни проф. Константинов.

Източник ЕПИЦЕНТЪР