Министър Карадимов: Кирил Петков направи собствения си пиар на гърба на ББР
Кирил Петков си направи собствен пиар на гърба на ББР през 2021 г., когато изнесе определени факти. Това заяви министърът на иновациите и растежа доц. Росен Карадимов пред bTV.
„Тогава надзорът изиска от Управителния съвет подробен доклад за действията, които са предприети по 7-те големи кредита на банката“, уточни Карадимов.
По думите му в подобни ситуации принципалът не бива да изнася данни, а да вземе мерки – смяна на надзора, смяна на закон.
На въпроса отписа ли банката кредита от 150 млн. лв., който е дала на Румен Гайтански-Вълка той обяви, че няма право да издава детайли по изпълнението на отделни кредити.
„Ще кажа защо беше пиар акция. За година, след като Петков смени ръководството на ББР, по тези кредити не беше предприето нищо. Нула, тишина. Аз самият бях изумен, когато видях това“, каза още бившият шеф на надзора на ББР.
То уточни, че ръководеният от него Надзорен съвет е изготвил протокол за действия по всички тези 7 кредита, ако се стигне до неизпълнение.
„От тях в момента 5 се погасяват редовно, банката печели от тях. Има два, единият най-вероятно този, за който вие говорите (на Румен Гайтански-Вълка), който е проблемен. Тръгнали сме на предявяване на обезпечения и изпълнение върху обезпеченията. Действително обявената стойност е много по-ниска от стойността на кредита, но това е най-радикалното действие, което може да предприеме банката, за да може все пак да събере нещо“, коментира Росен Карадимов.
Той допълни, че другият проблемен кредит е със свърхобезпеченост и банката няма никакви притеснения. Обясни, че няма право да каже кой е кредитополучателят и каква е сумата.
„Една от основните причини да приема поканата на премиера Димитър Главчев беше възможността, която виждах за развитие на Българската банка за развитие (ББР)“, каза още министърът на иновациите и растежа
Той напомни, че е председател на НС на банката от ноември 2022 г.
„Отне ми година и половина да убедя политиците и управляващите какъв огромен потенциал има тази банка като пазарен инструмент, с който държавата може да интервенира в сфери, в които самата държава или не трябва, или не може пряко да се намесва“, обяви Карадимов.
За проблемите в здравеопазването и финансирането на болниците, министър Карадимов обясни, че банката може да отпусне инвестиционни кредити на здравните заведения, може да отпусне и оборотни кредити.
„Ако едно лечебно заведение има сто единици дълг към доставчици, то ще плаща 15% мораторна лихва. Ако банката го финансира, и тя плати на доставчиците, тя става негов кредитор. Лихвата ще е много по-малка, срокът ще бъде по-дълъг и паричните потоци на здравното заведение ще се контролират от кредитора. Това означава, че в един момент банката може да стане гарант за ефективностно изразходване на публични средства“, допълни той.
Източник ЕПИЦЕНТЪР
