Главчев се отметна от грамата си за геноцида в Сребреница: България не е променила позицията си!

От Министерски съвет излязоха с позиция по темата „Сребреница“, която предизвика реакции сред политическите сили.

България има последователна и непроменена позиция в признаването на жертвите от Сребреница и е участвала във всички инициативи, свързани с тяхното възпоменаване. Това пише в позиция до медиите на служебният премиер Димитър Главчев.

Във връзка с участието на България в гласуването на резолюцията за отбелязване на 30-годишнината от геноцида в Сребреница предоставяме следната позиция:

България има последователна и непроменена позиция в признаването на жертвите от Сребреница и е участвала във всички инициативи, свързани с тяхното възпоменаване.

Динамиката при осъществяване на дипломатическата служба и формирането на позиция е свързана с множество „работни“ варианти, които непрекъснато еволюират в процеса на формиране на националната позиция на страната ни. Важна е официалната позиция, а до нея се стига след становища на експерти от ресорните структурни звена на Министерството на външните работи, които включват различни комуникационни канали.

Разпространената грама до Постоянното представителство на България към ООН в Ню Йорк не съдържа окончателните указания към посланик Лъчезара Стоева.

Документите, изтекли в интернет, са само част от процеса на взимане на решение и те не представят неговата цялост. Това само създава почва за спекулации, интерпретации и манипулации по темата.

Изтичането на служебна кореспонденция и безогледното й разпространение в  публичното пространство може да се окачестви само като елемент на хибридна атака.

Темата се употребява политически в условията на предизборна кампания и това вреди на интересите на България.

Служебното правителство се разграничава категорично от всякакви опити за внушения, свързани с промяна на геополитическата ориентация на България. С действията си правителството доказва всекидневно, че страната ни  следва неотклонно европейския си път и перспектива“, подчертават от правителствената пресслужба.

Припомняме, преди ден стана ясно, че премиерът Димитър Главчев е опитал да промени българската позиция за сръбския геноцид в Сребреница, като е поискал от постоянния ни представител в ООН Лъчезара Стоева да не подкрепи резолюцията на Общото събрание на ООН от 23 май, с която бе утвърдена датата 11 юли за „Международен ден в памет на геноцида в Сребреница“. и на която България е съавтор.

На тази дата през 1995 г. в босненския град започва избиването на над 8000 местни мъже и момчета босненски мюсюлмани от сили на етническите сърби.

Убийството им е признато за геноцид от Международния наказателен трибунал за бивша Югославия и Международния съд на ООН. България също има последователна политика на признаване на тези престъпления като геноцид.

В указанията, публикувани от BIRD, обаче Главчев иска представителката на България в ООН Лъчезара Стоева да се въздържи, като мотивира искането си със същите аргументи, които използват и противниците на резолюцията – Сърбия и Русия – че моментът не е подходящ за такова решение.

Лъчезара Стоева обаче аргументирано отказва да направи това.
Изданието bird.bg публикува документите по казуса и съобщи, позовавайки се на свои източници, че до смяната на позицията на правителството се е стигнало след комуникация между сръбския президент Александър Вучич и Бойко Борисов. Самият Вучич също обяви разочарованието си от поведението на България, като каза, че е очаквал страната ни да се въздържи.

Грамите на Главчев 23.05.2024 г.

От служебното правителство не коментират дали е имало комуникация с Белград около гласуването.

Но с изпратената позиция до медиите от МС фактически потвърдиха, че Главчев е изпратил такова писмо. От там твърдят, че то „не съдържа окончателните указания към посланик Лъчезара Стоева“.

От документите обаче не личи указанията към Стоева да не са окончателни. От нейния отговор, изпратен същия ден и също публикуван от BIRD, става ясно, че Главчев е пратил писмото си в 8:55 нюйоркско време, тоест само час преди началото на заседанието на Общото събрание на ООН в 10 часа.

В грамата посланик Стоева директно пише, че „не бях в състояние да изпълня изпратените в последния момент указания“. Тя добавя, че е действала съобразно указанията, дадени още на 12 април, и съответно е гласувала „за“ резолюцията.

В позицията си сега МС не отрича автентичността на документа с отговора на Стоева.

МС не коментира и въпроса как се е стигнало до искането за промяна на българската позиция от страна на Главчев. По-рано BIRD написа, че това е станало след разговори на сръбския президент Александър Вучич с лидера на ГЕРБ Бойко Борисов.

В своето писмо посланик Стоева също изразява опасения, че до искането се е стигнало след „външен натиск“. Тя казва и че такава промяна би била „в противоречие на отстояваните от нас евроатлантически ценности“ и „краен акт“, който ще донесе „тежки щети за имиджа на България“.

От ГЕРБ обаче отрекоха лидера на ГЕРБ Бойко Борисов да е оказвал натиск върху премиера Димитър Главчев страната ни да не я подкрепи.

По-рано от ПП-ДБ коментираха, че Главчев дължи обяснение за недопустимия си опит да промени официалната българска позиция относно резолюцията на ООН.

Преди заседанието в Ню Йорк Сърбия започна кампания, подкрепена и от Русия, срещу приемането на резолюцията. Президент на Сърбия Александър Вучич е наричал клането в Сребреница „ужасяващо престъпление“, но нито той, нито страната му са го признавали за геноцид.

Вучич, както и лидерът на босненските сърби Милорад Додик от години се противопоставят на усилията за възпоменание на геноцида в Сребреница.

ОТ ПП поискаха спешно свикване на Народното събрание и изслушване на премиера Главчев по скандала.

Историята:

Клането в Сребреница е военно престъпление по време на гражданската война в Босна и Херцеговина, извършено през 1995, когато армията и полицията на Република Сръбска и сръбската специална военна част „Скорпиони“, под ръководството на сръбския генерал Ратко Младич,  избиват повече от 8300 босненски мъже и момчета. Това е най-мащабното избиване на хора в Европа след приключването на Втората световна война. Класифицирано е от трибунала на ООН като геноцид. През 2007 г. и Международният съд на ООН в Хага потвърди това, но постанови, че Сърбия не е била пряко замесена в геноцида. Според съда властите в Белград обаче не са предприели нищо, за да предотвратят престъплението.

В Република Сръбска и в Сърбия оспорват, че престъпленията в Сребреница са били геноцид. През 2010 г. сръбският парламент осъди клането в Сребреница, без да го нарича геноцид.

Настоящата резолюция на ООН беше изтълкувана от Сърбия като атака срещу страната, въпреки че сърбите изобщо не се споменават в текста на резолюцията.

Източник ЕПИЦЕНТЪР