Гранитски за Кеворкян: Безподобният словесен гладиатор

БЕЗПОДОБНИЯТ СЛОВЕСЕН ГЛАДИАТОР

Иван Гранитски

Това най-добро и най-проникновено афористично определение на изключителния полемичен талант на Кеворк Кеворкян е дело на големия български поет Любомир Левчев.

Не само защото двамата бяха дългогодишни сърдечни приятели, но и защото поетът четеше всяка поредна публикация или книга на Кеворк Кеворкян, той е уловил най-същественото от магията на перото на Кеворк.

Завидна и достойна за възхищение е енергията, която демонстрира Кеворк Кеворкян през последните години в хиляди публикации из редица вестници и сайтове.

И друг път сме посочвали, че като цяло тези публикации сътворяват невероятно проникновен социополитически и философско-исторически портрет на епохата на прехода. Разбира се, нашенският преход, както се вижда, изглежда все по-безкраен и все по-мъчителен.

Неслучайно част от своите полемични статии, гневни антрефилета, огнени памфлети и искрометни словесни инвективи Кеворк Кеворкян композира и в отделни книги. Защото има удивително чувство за значението на историческата памет и знае, че все някога достойни историци, социалпсихолози и писатели сериозно ще се заемат с анализирането на шизофреничния български политически преход.

След книгите на Кеворк Кеворкян – „Плевнелиев – президентът натрапник“, „Истории за личности и буболечки“ и „Сувенири от 10 ноември“, които разтърсиха интелигентната част на обществото и отдавна вече се превърнаха в библиографска рядкост, авторът ни поднася трето прелюбопитно четиво – „Великият случайник, който набързо се сри“.

Книгата е съставена от фрагменти от отделни статии и памфлети, които нашият автор е писал и публикувал през последната година и половина, посветени на тази одиозна фигура Просто Кирчо, чиито изказвания почти винаги предизвикват пристъпи на неудържим смях. Не само защото той не довършва значителна част от думите (казва например СРИ, а не срива), но и понеже не знае или бърка смисъла на думите и тяхното значение.

Езикът на тази книга е не само езикът на гнева и омерзението, трупани в годините на т.нар. преход. Това е език и на почудата, на изумлението, че съвременното българско общество вече повече от 25 години проявява учудваща наивност и безхаберие, да не кажем скандален конформизъм и овчи възторг, издигайки все по-неподготвени за сложния исторически период персони, които на всичко отгоре имат и наглостта да се самовеличаят като политически елит.

През тези години в коридорите на властта се изредиха няколкостотин депутати, областни управители, министри, премиери, президенти, които във всяка друга сериозна страна в най-добрия случай биха били приети за началник-цехове в някое малко градче или управители на баничарници и хоремагове.

Клетото ни Отечество и по отношение на така наречените си политици май трябва да влезе в Книгата на Гинес – навалицата от случайници не само не секва, но става все по-многолюдна и агресивна.

С безподобно чувство за хумор Кеворк Кеворкян нарича блъскащите се на политическата сцена парвенюта „временни квартиранти на мизерното настояще“. И новата му книга е пронизана от болка и тревога за злощастното развитие на българската съдба.

Според автора нескончаемият преход е същински рай за малоформатните хора, както и за обикновените негодници, представящи се за високообразовани в някакви митични чуждоземни спецкурсове. Обектите, които портретира изтерзаното перо на нашия автор, често пъти са толкова уродливи, че каквито и силни думи и изрази да се използват, те ще бъдат справедливи.

Това обяснява и взривната словесна енергия, която изригва в афористичната и елиптичната конструкция на фрагментите, в които иронията прелива в гротеска, закачливо-анекдотичното внезапно се превръща в оксиморонна памфлетност, а често и в неприкрита злъч и словесно подгавряне.

Наблюдавайки все по-уродливия български политически преход, се убеждаваме, че въображението на Кеворк Кеворкян тепърва ще има своите още по-големи предизвикателства за сериозните си предупреждения, проникновени и задълбочени анализи на политическите тенденции, облечени в блестящо иронично-пародийни ремарки и памфлетни избухвания.

Епицентър