Арх. Мирянов: България е над всичко – тя е извор на вдъхновение, на преклонение и на свещена почит

С емоционално изпълнение на Ботевата балада „Жив е той, жив е“ излезе в навечерието на Трети март заклетият патриот-родолюбец арх. Пламен Мирянов. Той се включи в концерта на ансамбъл „Българе“ в НДК.

Изпълнението му е въздействащо, емоционално, със сърце и душа.

С вътрешна убеденост.

Пред притихната публика на Зала 1 гласът му пронизваше със своята мощ.  

Арх. Мирянов-син е убеден, че ние като българи трябва да отстояваме българщината, да тачим родното, а традициите от миналото трябва да бъдат претворени в бъдещето. 

Защото България е над всичко – тя е извор на вдъхновение, на преклонение и на свещена почит. Казва го младият, успял архитект, който е обиколил света и не само иска да живее и да работи тук, но и да вдъхнови други млади като него да преоткрият родината.

Религията и патриотизмът в душата на Мирянов вървят ръка за ръка. Те са едно неразривно цяло – сякаш двете страни на една и съща монета. Така отстоява и каузата на живота си – фондацията „Нашият дом е България“, чиято цел е издигане националното самочувствие и дух на българите, популяризиране красотата на родината и съхранение на националните традиции, фолклор и културата на България.

Всичко, което прави го прави със сърце, не очаква хвалебствия, иска само да подклажда страстта на околните, да възбужда любопитството им, да подхранва вярата им само с най-чисти действия.

Мечтае да възроди патриотизма до нивата от Възраждането, да запали огъня на родолюбието у всеки българин, да привлече към каузата си всяка чиста подобно на неговата душа.

И се надява един ден хората да го опишат само в едно изречение: „Този човек каквото може – дава за родината, каквото може – дава за другите, защото когато даваме, тогава сме най-доволни!“

И на днешния свят ден арх. Мирянов честити празника на Родината и на всички българи.

Защото: „Родина – това са просторите сини.

Парчето небе. И парчето земя!
Онази, попила кръвта на дедите.
И белите кости – и черните дни…
На майки сиротни попила сълзите –
изпратили рожби по чужди земи.

Родина е бащино, топло огнище
и питка, опечена в топлата жар…
Изгубиш ли нея – изгубил си всичко!
Без нея си просяк! Дори да си цар.

Родина са шепата дъхави билки –
набрани по Еньовден, рано в зори!
Шевиците пъстри на бащина люлка…
Родина не можеш да купиш с пари!

Родина е виното в бъчвите стари-
искрящо-рубинена, българска кръв!
Тя въглен е, който душата ти пари.
И дългата нишка на пъпната връв!“

Бог да пази България! И всички българи.

„>

Епицентър