Проф. Любомир Халачев: Любов и омраза

Проф.Любомир Халачев

Днес, в този наситен с агресия и дим на война глобален свят трябва да си говорим. Нека да започнем с разговор за Любовта и Омразата.

Обичам САЩ. Обичам тяхната красива природа от Ниагара до Лос Анжелис, обичам страстта на този народ към независимост и свобода, обичам неговия предприемчив дух, който е създал не само велика държава, но също така гениални открития в областта на точните науки, индустрията, литературата и киното. Уважавам безкрайно този народ, защото той има свещена вяра в правосъдието и в материалните ценности, добити с честен труд. 

Обичам Чехия и особено Прага- в този град като че ли делникът е спрял въпреки, че прагматичното отношение на чехите към труда е пословично. Прекрасно е да се разхождаш из града, който се явява духовен център на Европа, да се любуваш на красивите мостове по Вълтава и накрая да поседнеш в кръчмата „При Швейк“, в която специално послание  на стената казва:  „Тук е забранено да се говори за политика“.

Обичам Барселона- особено през януари, когато там е петнайсет градуса. Прекрасно е да се разходиш по Рамбла, да пиеш кафе в квартала Готико или да видиш как живее цялата Испания в парка „Испански народ“.

Обичам Франция! Пиша го с удивителна, защото когато за първи път бях в тази страна имах усещането, че съм отворил книжка с приказки, след това съм затворил очи и когато отново ги отворих- бях в Париж. Този град преди петдесет години беше по-различен. Очарователен с парковете си, с красивите кафенета и хората от цял свят, насядали по стълбите на Монмартър, с художниците около Нотр дам (още не беше изгоряла катедралата), с красивите мостове по Сена и разбира се- букинистите.

Обичам Германия – особено през есента, когато в Мюнхен се събират толкова много и толкова весели хора, че въобще се чудиш могат ли тези хора, обожаващи искрящата бира да мразят някого. Обичам особено Берлин- струва ми се, че по-просторен, по-зелен и по- склонен към промени и компромиси град в Европа няма. Сигурно един ден ще стане духовен център на Европа.

Ами Дунав- ако се разходите с корабче по Дунав ще останете очаровани от красивите, малки градчета струпани по склоновете над реката, изящните площади с кафенета и бирарии, а по пътя из малките улички ще се учудите кога ли са станали  ранобудните домакини и с жълти ръкавици на ръцете усилено мият и чистят и без това светналите от чистота огради. И при това винаги ще намерят време да се усмихнат и да ви кажат :“Гутен таг“.

Обичам Италия, защото там всичко става с по-бавен ритъм и ти дава възможност да се насладиш на живота такъв, какъвто го искаш. Обичам италианската кухня, обичам италианската музика и тази безкрайно мелодична част от италианския език, която те кара непрекъснато да се усмихваш и да се опитваш да повториш това, което чуваш да се говори наоколо. Обичам Флоренция но също така обичам Рим, Милано и Венеция.

Обичам Китай- но не този, който е като стена, а този който е родил невероятни открития, който има аптеки на стотици години, има красиви танци и стари гимнастически и бойни изкуства, този който умее да готви по съвсем особен начин, така че да усещаш едновременно вкуса на храната и умението на готвача. За мен думата трудолюбие има смисъл само ако се произнася в Китай- там хората работят по триста шейсет и четири дни в годината. Не работят единствено на китайската нова година- и то пак докато другите се веселят и пускат фойерверки, търговците търгуват усилено. 

Обичам Полша, защото там са минали години от моето обучение, но също така защото там винаги е бил жив духът на интелигенцията, духът на гордата и умна част от нацията и навсякъде, и в широките степи, и в планините на Татрите, и на мазурските езера, и на Балтийско море се усеща истинската Полша. Поляците готвят особено ядене, нарича се „бигошч“- проста храна, но някак си оставя в теб усещането, че си станал поляк и те кара да усещаш силата на полския дух.

Обичам Сингапур- може да ви се струва странно, че го споменавам, но тази миниатюрна страна, с пространство колкото от Божурище до Горубляне, успя за четирийсет години да докаже какво може да направи човек, ако обедини в едно умът, енергията и единомислието на нацията. С безкрайно уважение към образованието и децата. Подчертавам го! 

Обичам, разбира се и Русия. Не е нужно да го обяснявам, защото съм го написал в цял един роман и който иска може да го прочете. При това говоря не само за днешна Русия, а и за тази преди петдесет години, която съвсем не беше съвършената страна. Обичам безкрайните простори на тази страна, красотата на Петербург, мостовете на Нева които са особено красиви и пълни с хора през белите нощи на юни. Тогава спокойно можеш да си представиш как там се разхождат героите на Достоевски, как в лунната нощ обикаля из стаите на своята къща Наташа Ростова и как замислените герои на Чехов се опитват да открият за какво живеят и как да живеят. Обичам, разбира се и руското кино- то е дало толкова много на световното изкуство, колкото и американското.

Но най-много обичам, трябва да си призная, България. Не съм придирчив към условията на живот и се отнасям с разбиране към различните народи, тяхната култура и начин на живот. Бих могъл да живея навсякъде по света. Но все пак най-много ми харесва в България. Може би защото съм роден тука, но в тази страна се чувствам най-уютно и няма да ви обяснявам защо- всеки сам може да си отговори на  въпроса.

И сега стигаме до най-важното- Любовта и Омразата. Както виждате, аз говоря само за Любов, а тези две думи имат еднакви корени. Не лингвистични, а семантични, те произлизат от едно и също място на човешката душа. Разликата е в това, че Любовта е без адресна- обичаш защото така ти се иска, защото така го чувстваш, защото искаш да бъде така. Омразата от своя страна има цел- целта на омразата е унищожението на това, което мразиш.

Само като пояснение ще кажа, че патриотизъм е да обичаш своята страна и своя народ, а национализъм е да мразиш всички останали.

И сега се опитайте да ми отговорите на простия въпрос: Защо ни карат да мразим! Защо аз трябва някого да мразя! Някаква страна, някакъв народ, които и да са те! Защо? Кой има за цел да ме накара и мен, и вас да мразите някого? Задайте си този въпрос и сигурно ще намерите отговор, който ще ви помогне да разберете съвременния свят, да въздъхнете и да живеете по-спокойно. Защото ще разберете, че  докато освен Омраза има и Любов, не всичко е загубено.

Епицентър