На велика събота Иисус слиза в ада, за да разкъса оковите и да отвори отново за нас райските двери
Велика събота е последният ден от Страстната седмица, предшестващ Великден.
На Велика събота отбелязваме погребението на Господ Исус Христос, извършено от Йосиф и Никодим, както и слизането на Спасителя в царството на тъмнината – ада.
… След като на Разпети петък Иисус Христос бил разпнат като престъпник и разбойник на Голгота, на Велика събота след несломимо упование в Бога Христос отпуска глава и издъхва.
Тогава настъпва голямо земетресение, от което скалите се разцепват. То е толкова силно, че гробниците край Йерусалим се отварят и телата са изхвърлени навън. Минувачите, които виждат мъртвите тела, влизат в „светия град“ и съобщават какво са видели току–що.
Когато Исус умира, дългата и тежка завеса, разделяща Най–святото от Святото отделение в Божия храм, се раздира на две, от горе до долу. Това удивително събитие е проява на Божия гняв срещу онези, които са убили Сина му, и показва, че пътят към Най–святото, самите небеса, вече е отворен.
Ясно е защо хората изпитват силен страх. Стотникът, който отговаря за екзекуцията, заявява: „Наистина, този човек беше Божи син.“ Той може да е присъствал на процеса пред Пилат, когато се е обсъждало дали Исус е Божи син. Сега стотникът е убеден, че Исус е праведен и че наистина е Син на Бога.
Смутени от необичайните събития, други се връщат по домовете си, „като се удрят в гърдите“ в знак на мъка и срам. Сред онези, които наблюдават от разстояние, са много жени, ученички на Исус, които понякога са пътували заедно с него. И те са развълнувани от всички тези забележителни събития.
Иисус вече е мъртъв, но двамата разбойници до него са още живи. Според Закона мъртвото тяло „не бива да остава на стълба през нощта до сутринта“, а трябва да бъде погребано „в същия ден“.
Освен това петък е наречен Ден на приготовлението, защото хората приготвят храна и вършат друга работа, която не може да бъде отложена за след събота.
Юдеите искат Пилат да ускори смъртта на Иисус и на двамата разбойници до него, като заповяда да пречупят краката им. По този начин те няма да могат да избутват тялото си нагоре, за да дишат. Войниците идват и пречупват краката на двамата мъже, но виждат, че Исус е мъртъв, затова не пречупват неговите. Така се изпълняват думите от Псалм 34:20: „Той пази всичките му кости, нито една от тях не е счупена.“
За да е напълно сигурен, че Исус е мъртъв, един войник го пробожда с копие в ребрата. „Веднага потичат кръв и вода.“ Това е в изпълнение на друг стих: „Те ще гледат към онзи, когото прободоха.“
Йосиф от Ариматея, който е „богат човек“ и уважаван член на Синедриона, също присъства на екзекуцията. Той е описан и като „добър и праведен човек“, който „очаква царството на Бога“. Понеже е „ученик на Исус“, макар и „таен поради страха си от юдеите“, Йосиф не подкрепя решението на съда. Все пак се осмелява да поиска Исусовото тяло от Пилат, който вика отговорния стотник.
След като войникът потвърждава смъртта на Исус, молбата на Йосиф е изпълнена.
Той купува чисто фино ленено платно и сваля тялото на Исус от стълба. После го увива в платното, за да го подготви за погребение.
Никодим, който първия път е отишъл при Исус „през нощта“, помага при подготовката. Той носи около сто литри (33 кг) скъпа смес от смирна и алое. След това, според юдейския обичай, тялото е обвито с погребални превръзки, напоени с благоухания.
Йосиф притежава неизползвана гробница, изсечена в скалата, където полага тялото на Исус. После голям камък е дотъркалян на входа на гробницата. Всичко се прави бързо, преди да започне съботата. Мария Магдалина и Мария, майката на Яков Малкия, вероятно също са помагали в подготовката на тялото. Сега те бързат към къщи, „за да приготвят благоухания и ароматни масла“, с които допълнително да се погрижат за тялото след съботата.
На следващия ден, събота, главните свещеници и фарисеите отиват при Пилат и му казват: „Спомнихме си, че като беше жив, този измамник каза: ‘След три дни ще бъда възкресен.’ Затова заповядай гробът да бъде добре пазен до третия ден, за да не дойдат учениците му да го откраднат и да кажат на народа: ‘Той беше възкресен от мъртвите!’, за да не бъде неговата последна измама по–лоша от предишните.“ Пилат отговаря: „Ето ви стража. Отидете и го пазете, както сметнете за добре.“
Много рано в неделя сутринта Мария Магдалина, Мария, майката на Яков, и други жени носят благоухания при гробницата, за да намажат тялото на Исус. Те си казват една на друга: „Кой ли ще ни отмести камъка от входа на гробницата?“ Но е станало земетресение и ангел на Бога е отместил камъка. Стражите ги няма и гробницата изглежда празна!
Положен вече в гроба, Духът на Иисуса е в ада, за да разкъса оковите му и да отвори отново за нас райските двери.
Църквата прославя Велика събота като „най-благословения седми ден“. Защото това е денят, когато Словото Божие лежи в гроба като мъртъв Човек, но в същото време спасява света и отваря гробовете.
Христос слиза в ада като победител, а не като победен от дявола – свободен, а не завързан (от смъртта). Свободен между мъртвите , държейки кръста като победен трофей срещу демоните на мрака, а не като оръдие за убийство и средство за мъчителна и позорна смърт.
Слиза в ада не като роб, а като Господ и Владетел. Затова и държи ключовете му . Със слизането Си в ада, с присъствието на светлината в пространството на мрака – мракът отстъпва. „И светлината в мрака свети, и мракът не я обзе”.
След своята кръстна смърт Христос слиза в ада, освобождава библейските пророци и праведниците и ги отвежда в небесата.
Така започва новата ера в историята на човечеството – правото на човека на свободен избор – да бъде добър или лош и след смъртта си да постигне рая или ада.
Според традициите обикновено на този ден се меси и пече обредният великденски хляб и е последният ден, в който могат да се боядисат яйцата за Великден.
На Велика събота в полунощ в църквите се отслужва тържествено богослужение.
Водещият службата свещеник трикратно възвестява възкресението на Христос с възгласа „Христос возкресе“ и богомолците трикратно му отговарят „Во истину возкресе“.
Източник ЕПИЦЕНТЪР
