Обзор 2022 (Част I): Когато Путин стана новият COVID…
Случилото се през последните две години се показа като едно умалено (само че) огледално копие на събития отпреди столетие. Краят на Първата световна война се слива с началото на Испанския грип, който продължава две години.
И огледално и наопаки в последователността:
Сто години по-късно се случи новата война в Европа да съвпадне с края на COVID пандемията, която продължи две години. Да видим колко време ще продължи новата война и, ако наистина събитията са огледални – дали „огледалният образ“ на Първата световна война ще бъде Последната световна война… човек винаги трябва да мечтае!
Две предвидими (според мнозина) и избежни (пак според тях) събития, които обаче удариха планетата ни със страшна сила – COVID и войната в Украйна. Според някои философи обаче нищо не е избежно и всичко е неизбежно; ако е било избежно, сме щели да го избегнем, щом се е случило, значи е било неизбежно.
Но да оставим философите настрани – да си философстват – и да хвърлим едно око на случилото се през тази трета година на пандемията и първа на войната.
Януари
Започна с големи надежди. Две години пандемия ни се струваха тежест… Колко наивни…
Мислехме, че нещата вече трябва да започнат да се оправят. И те започваха. Но февруари бе близо…
Както и да е. Преди това обаче януари ни поднесе:
Протести на антиваксърите. Още навръх Нова година фен на възраждащата се партия се озова в центъра на София с граната. После се хвалеше с това, а още по-после зовеше и за насилие, нищо, че наскоро беше задържан.
Заяви, че е от „Армията на Христос“ и се почувства някак важен. Между другото, някой помни ли какво стана с тоя човек…? Помним, че от партията се разграничиха от него…
Януари война все още нямаше, кабинетът на „Промяната“ изглеждаше стабилен и на някои стари кадри все още не им беше забавно – смятаха, че ще се наложи да се наместят в новата посока, западните партньори бяха оптимисти и се наложи ДПС да подкрепи падането на ин хаус процедурите.
Дойде февруари
Антиваксърите се вдъхновиха (не от друго, ами) от шофьорите на камиони в Канада и съзряха шанс за „свобода“ от – както я наричаха – пЛандемията.
Не им се получи.
На връх 1 февруари – Ден за почит към жертвите на комунизма – руската посланичка ни каза, че България не е мишена засега, но това може да се промени… Демек: можем да станем мишена, ако не внимаваме в картинката.
Това беше част от подготовката за войната в Украйна и България трябваше да бъде сплашена още преди това. Не че не сработи, де… и до днес на някои им е мокро на стола.
Започна Олимпиадата и войната беше отложена за малко. Според някои анализатори, китайците са принудили (или помолили, както предпочитате) Путин да не напада преди края на игрите. И той ги послуша.
Със Световното по футбол в края на годината и Олимпиадата – в нейното начало, бяха отбелязани две много спорни домакинства – Китай и Катар. И двете СИЛНО критикувани за неспазване на човешките права.
Нямаше как да не си припомним думите на Борис Немцов, убит от „неизвестен извършител“ с четири изстрела в центъра на Москва… пред Кремъл на 27 февруари 2015 г.:
„Без Путин всичко ще е по-хубаво. Ще харчим пари не за война със съседите, а за болници и училища; няма да се борим с Америка, а с бедността; ще търгуваме не със суровини, а с технологии; няма да мислим как да се харесаме на китайците, но и за нашата роля в европейската цивилизация.
И ще се заемем с промяна в собствената си страна, а не със завоюване на чужди земи.
Омръзна ни тази параноя и омраза към целия свят.
Няма Путин – има Русия, има Путин – няма Русия“.
Март
Март месец дойде с две нови опорки: „България се управлява от американското посолство!“, каза човекът, който най-после си призна за срещата с руската посланичка на 1 март.
Както и: „Защо за украинците има 40 лв. помощи, а за нас няма?“
И така се роди теорията, че понеже земята е кръгла, копаенето на дъното е всъщност по-бавен начин да стигнеш висоти… ама през обратната страна за земното кълбо.
На 10 март беше годишнината от спасяването на българските евреи от Холокоста. И тогава „опоркаджиите“ не спряха да припяват за ония 40 лв.
Което доведе до логичното заключение: „Разбирате ли… те завиждат на хора, които бягат от война, домовете им са разрушени, а близките им вероятно избити. А днес е годишнина от спасяването на българските евреи от Холокоста. Какъв контраст между поколенията. Какво ли се е случило с българите между четирийсетте години на ХХ век и днес? А, да – случи им се Кремъл“.
Март месец се заговори за даването на оръжие на Украйна. Разбира се, съвсем по нашенски, проблемът беше решен чак декември и то половинчато. Но това е съвсем друга история… Важното е, че „сценаристите“ не стояха със скръстени ръце и именно март месец родиха идеята, че даването на оръжие е равно на намесване във войната. Тогава четирихилядниците (а този термин още не съществуваше март месец) се напънаха и надскочиха себе си: заговориха, че скоро ще ни мобилизират и изпращат да се бием срещу руснаците.
Най-странното е, че лъжата им се получи, хората масово взеха да я повтарят като мантра и нивото на стреса се вдигна в и без това доста стресираното ни общество.
Арестуваха Бойко Борисов. За първи път лидер на опозицията се оказа зад решетките.
Едни бяха силно обезпокоени, други предложиха 17 март да е новият национален празник на България. Това беше датата на ареста.
–––––
Епицентър
