Жоржета Пехливанова: Обама и Клинтън си избраха Гутереш, но той не улучи новия стопанин на Белия дом

„Дипломацията отвътре“ е новата книга на Жоржета Пехливанова – дипломат от кариерата, работила в мисиите ни в Европа и Латинска Америка.

Извървяла е цялата дипломатическа рангова стълбица от аташе до пълномощен министър включително. Член е на Испанската кралска дипломатическа академия, автор на много публикации, монографии, анализи и студия по външна политика и международни отношения. Утвърден автор е в най-престижните външно-политически издания.

Епицентър. бг ще публикува откъси от книгата й.

Днес ви предлагаме:

Обама и Клинтън си избраха Гутереш, но той не улучи новия стопанин на Белия дом

Новоизбраният генерален секретар на ООН от 1 януари 2017 г. е Антонио Гутереш, португалският екс-премиер, който знае всички номера как се управлява ООН.
Domus Mundi (Къща на Света)

Антонио Гутереш не може да съперничи по популярност на своя сънародник „магьосникът-футболист“ Кристиано Роналдо, но го надмина в едно – откри още преди години музей за самия себе си, който действа във Fundão и в него са изложени официалните подаръци, които той е получавал и съхранил по време на официалните си визити по света като премиер на Португалия 1995-2002, а и като президент на Социалистическия интернационал. Музеят носи неговото име – Антонио Гутереш и амбициозното заглавие Domus Mundi (Къща на Света).

Музеят е сякаш един вид декларация за намеренията на един рационален човек, поклонник на света, който пресмята и премисля всяка своя стъпка и сам се обявява за търсач на „малки утопии“.

Инженер по професия, оратор, бързо се издига в йерархията на Португалската социалистическа партия. От млад се познава с поколението политици, които още са на власт в Европа. През 1992 г. социалистите го избират за лидер и три години по-късно печели изборите и става министър-председател на Португалия. Управлява в малцинство благодарение на голямата му диалогичност, която някои днес смятат, че би била пречка за неговите аспирации за поста на Бан Ки-мун. Неговият профил е анти-изпълнителски, т.е. има склонност да търси консенсус, много обещава, но не винаги изпълнява, което намалява неговата способност за вземане на решения.

На неговите 67 години, за да се превърне в следващия генерален секретар на ООН, той направо се е отдал на идеята. Тези, които го познават разказват, че Гутереш винаги се е чувствал, че „Португалия му е тясна и не му стига“, включително, когато ръководеше страната. Ентусиазмът му към външната политика, обаче, му създаде вътрешни фронтове.

В края на 90-те години Гутереш е бил пред отказ от властта, за да стане председател на Европейската комисия (на която в последствие става Барозо). В Брюксел той очарова със своя профил на модернизатор-социалист и с рафинирания си изказ на четири езика, които владее свободно и славата на консенсусен фундаменталист. Но животът му слага пречка и скокът му в голямата дипломация се отлага за по-нататък.

В края 2001 г. той набързо съобщава, че освобождава поста на премиер, когато Португалската социалистическа партия, разтърсена от корупционни скандали и влошено икономическо състояние на страната, се проваля на изборите. Набързо напуска кабинета си в Лисабон и заминава да положи клетва като президент на Социалистическия Интернационал. През 2005 г. той влиза с апломб и в ООН като върховен комисар на ООН за бежанците. На този пост Гутереш остава 10 години. Именно през този период му набъбна още повече неговото телефонно тефтерче (за разлика от това на Левски) с лични телефони и адреси на представителите на глобалната власт. Едновременно той бетонира своя престиж на бюрократ със социална чувствителност. Гутереш бе изпратен с почести през декември 2015 г. от ООН.

След като не бе преизбран за нов мандат, тъй като „инж. Гутереш“, както бе известен в ООН, имаше разногласия с генералния секретар Бан Ки-мун, той реши да подготви още по-голяма изненада. Португалецът започна да действа в негов стил – обяви, че е привърженик на друг стил управление на ООН, по-смело и с „твърд глас“, за по-активна намеса в конфликтите и за мобилизиране на Великите сили. Португалското правителство на социалиста Антонио Коста, когато научава за идеята на Антонио Гутереш, подкрепи неговата кандидатура за генерален секретар на ООН.

Но най-голямата изненада дойде, когато Гутереш оглави листата на кандидатите за генерален секретар на всички досега неформални предварителни гласувания в Съвета за сигурност на ООН. Португалецът най-неочаквано за всички е фаворитът за сега, въпреки че е от групата на Европа, а не от Източна Европа, въпреки нагласата в ООН следващият генерален секретар да бъде от Източна Европа и то жена.

Така и не се знаеше кой го движи, дали са американците или европейците или и двете заедно. Но при селекцията в Съвета за сигурност на ООН пролича, че и Обама, и Хилъри Клинтън са зад Гутереш, чрез посланик Саманта Пауър и посланика на Великобритания. Решаващият момент настъпи, когато правителството на България се отказа глупаво от своя силен кандидат Ирина Бокова и хладнокръвно я замени с неизбираемата Кристалина Георгиева, което направо реши надпреварата – вместо източноевропейка, Съветът за сигурност на ООН отново избра западноевропеец – португалец за генерален секретар на ООН. (От 15 члена, 13 – „за“ и 2 – „въздържали се“, единият постоянен и с право на вето).

Синхронът между бившия португалски премиер и демократите е от дълги години и специално със семейство Клинтън. Приятелството се е породило през 90-те години, когато Гутереш е премиер на Португалия, а във Вашингтон президент е Бил Клинтън. През този период не случайно Антонио Гутереш оглавява листата на прогресивните европейски лидери, които са взели властта с най-висока популярност и програма за либерални реформи. Гутереш се определя като „спокоен революционер“, когото не смущават противоречията. А негови икони са политици от десницата (испанският бивш премиер Хосе Мария Аснар).

Инж.Гутереш ли е този, от който имаше нужда ООН? Гутереш винаги е знаел да се яви на коректното място и в точния момент. Но този път шансът му изневери – инженерът Антонио Гутереш не улучи новия стопанин на Белия дом…

Последвайте Епицентър.БГ вече и в Телеграм и Туитър!

Епицентър