Никой не иска да е служебен премиер. За 10 минути депутатите направиха поправки в три закона
Нито един от посочените в конституцията възможни служебни премиери не желае да заеме поста, показаха срещите при президента Румен Радев и неофициалните обяснения на хората от “домовата книга”. Проблемът е, че никой не иска да се раздели с поста, който заема в момента. Това наложи спешна промяна в закона за БНБ и през неговите преходни и заключителни разпоредби и в закона за Сметната палата и за омбудсмана. Поправката позволява на служебния премиер да излезе в неплатен годишен отпуск, докато заема поста. Депутатите побързаха още днес да приемат на първо четене корекцията, която не се отнася единствено за Росен Желязков.
“Поправка не решава проблема, защото се нарушава конституцията”, коментира пред “Труд news” професорът по конституционно право Пламен Киров.
Той цитира чл. 113 от основния закон, който казва, че членовете на Министерски съвет не могат да извършват дейности, несъвместими с дейността на народния представител. В чл. 68 на Конституцията пише, че народните представители не могат да изпълняват друга държавна служба. Следователно неплатеният отпуск по никакъв начин не решава проблема, каза още проф. Киров.
Вече е ясно, че в крайна сметка на някого от нежелаещите ще се наложи насила да оглави временния кабинет, за да няма пречка пред провеждането на предсрочните избори, коментираха пред “Труд news” юристи.
Според доцента по конституционно право Наталия Киселова в случай, че никой не е готов да оглави служебен кабинет, президентът по време на консултациите с парламентарните партии ще обсъди проблема, за да потърсят заедно решението му.
За едва 10 минути депутатите приеха поправки в три закона, с които уредиха как се става служебен премиер.
По време на 30-минутната обедна почивка, която депутатите си пуснаха, членовете на правната комисия се събраха на заседание, на което приеха поправки в Закона за Българската народна банка, които да уредят как управителя или подуправителите на БНБ могат да станат служебни премиери.
„Управителят и подуправителите не могат да извършват друга дейност освен преподавателска или като членове на органите на дружества, в които Българската народна банка има участие, или на международни организации във връзка с дейността и. Те могат да извършват неплатена дейност с единодушно решение на управителния съвет, доколкото не е налице конфликт на интереси“, гласи закона към момента. Към това те добавиха, че има изключение – ако са избрани за служебен премиер. За този период избраният ще излиза в неплатен отпуск, а след края на ангажимента като служебен премиер, той ще се върне да довърши мандата си.
Законопроектът беше внесен от Теменужка Петкова и Анна Александрова от ГЕРБ и Хамид Хамид и Йордан Цонев от ДПС.
Същите поправки бяха направени и в законите за Сметната палата и омбудсмана. Тези поправки обаче минаха през преходните и заключителните разпоредби на законопроекта за БНБ.
„Ние сме против това да бъде разглеждан законопроект, за който не е изтекли сроковете, най-малко времето за становища, независимо от това колко е обемен. Затова призовавам народното представителство да гласуваме против“, каза Петър Петров от „Възраждане“ преди приемането на дневния ред, но той все пак бе приет.
Тогава ротационният шеф на комисията Стою Стоев от „Промяната“ предложи спешно да бъде извикан гуверньора на БНБ Димитър Радев, който да обясни разликата между българското законодателство и кодекса на Европейската централна банка. Вчера при срещата си с президента Румен Радев той изрази именно такива притеснения. В крайна сметка привикването му дори не бе обсъдено.
Промените бяха приети на първо четене в правната комисия с 13 гласа „за“, трима „против“ от „Възраждане“ и един „въздържал се“ – Гроздан Караджов. Веднага след края на заседанието на комисията шефката ѝ Анна Александрова от ГЕРБ се върна в пленарната зала и предложи точката да влезе в дневния ред на парламента, което бе прието със 134 гласа „за“ от ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС.
Промените се наложиха заради създалата се каша с промените в конституцията, при която се оказа, че специалните закони за БНБ, Сметната палата и омбудсмана не позволяват на хората на тези длъжности и на техните заместници да заемат други постове. Затова депутатите трябваше да уредят как те могат да станат служебни министър-председатели, пише „24 часа“.
Веднага след като правната комисия гласува промените, те бяха вкарани за спешно гласуване в пленарната зала със 134 гласа „за“, 41 „против“ и 10 „въздържал се“. Опозицията реагира остро и предупреди, че за пореден път ще нарушат Конституцията. Въпреки това, промените бяха приети на първо четене и в зала.
Източник ЕПИЦЕНТЪР
