Иван Гешев: Конференцията „STOP HATE SPEECH“ показа, че заедно можем да постигнем повече

Международната конференция „STOP HATE SPEECH“ показа, че заедно – духовни лидери, високопоставени прокурори и представители на съдебната власт от цяла Европа, различни неправителствени организации, можем да постигнем повече. Надявам се посланията от форума да бъдат чути и от политиците.

Това заяви главният прокурор Иван Гешев пред журналисти след приключване на двудневния форум, организиран от Прокуратурата на Република България съвместно с Европейската еврейска асоциация, съобщиха от пресцентъра на държавното обвинение.

В първата по своите мащаби международна конференция, посветена на противодействието на престъпленията от омраза и срещу речта на омразата, участие взеха над 130 гости – главни и върховни прокурори от страни от Европейския съюз и региона, висши духовници от различни вероизповедания, представители на държавни институции, на неправителствени организации, академичните среди, правозащитници и граждански активисти и др.

Иван Гешев подчерта, че „в последните години (у нас) имаме огромен проблем с омразата. Българи мразят българи и това ескалира. Резултатът е, че не вървим напред, а воюваме едни с други“.

Главният прокурор коментира още, че конференцията е постигнала целта си – да се съберат всички, ангажирани с тази дейност (борба с речта на омразата) – неправителственият сектор, духовни водачи, и институциите на съдебната власт.

Според Иван Гешев част от проблема с речта на омразата е и регулацията в социалните мрежи, както и „крехкият баланс между свобода на словото и реч на омразата“. Един от важните въпроси на конференцията бе как да ги разграничим, така че да не загубим свободата на словото, но да не допуснем и реч на омразата, отбеляза главният прокурор.

След тази конференция откривам в себе си някои предубеждения, които отпаднаха, след като се видяхме и говорихме. Обсъдихме аспекта, наречен „омраза“, от всички гледни точи, обобщи Гешев.

Главният прокурор посочи, че конференцията е надминала всички негови очаквания.

„Второто изключително важно за мен, като главен прокурор, за който този въпрос е тема, за нас като нация, е че самите ние се мразим в ежедневието. Този процес се задълбочава година след година и няма как да не доведе до всички последици, които в исторически план евентуално може да доведе. Ние имаме проблем в нашето общество. Това е омразата, която имаме един към друг. Всекидневно употребяваме тази реч на омразата, без самите ние да осъзнаваме. По този начин създаваме опасностите, които обсъдихме„, добави той.

„Искам да кажа, че този формат, който беше вчера и днес, трябва да продължи. Той открива прозорец на възможности. На този формат присъстваха хора, които могат да променят нещата. Поотделно няма да имаме същия резултат, какъвто може да имаме заедно. Така пред нас се отваря възможност да преборим този проблем – езикът на омразата. Надявам се да се виждаме пак“, завърши Иван Гешев.

Във втория ден от форума, 06.12.2022 г., се състоя дебат в рамките на третия тематичен панел – „Престъпления по дискриминационен мотив – необходимостта от мерки, гарантиращи правата на представителите на малцинствените групи“. В него участваха представители на Българския хелзинкски комитет, Фондация „Билитис“, прокурор от ВКП, Организацията на евреите „Шалом“, активисти за правата на ЛГБТИ общността, Център за междуетнически диалог и толерантност „Амалипе“, журналист – носител на наградата „Пулицър“, представители на академичната общност.

Милена Коцева от Дирекция „Процесуално представителство на Република България пред Европейския съд по правата на човека“ (ЕСПЧ) към Министерство на правосъдието направи кратко изложение на практиката на съда, свързана с гарантирането на свободата на изразяване. Тя обобщи няколко решения по случаи на подстрекаване към омраза, насилие, слово на омразата към хора с различни религиозни възгледи, оправдаване на военни престъпления, на тероризъм, омраза на база сексуална ориентация.

Сава Петров, прокурор при Върховна касационна прокуратура, представи тема, свързана с мерките за разпознаване и отличаване на дискриминационния мотив, характеризиращ престъпленията от омраза при провеждане на наказателното разследване. Той посочи, че престъпленията от омраза и речта на омразата не са еднозначни понятия, макар че са взаимосвързани, и не могат да бъдат наказвани еднакво. „Трябва да има последователна, предвидима, предсказуема политика в борбата с престъпленията от омраза и прокуратурата се е фокусирала не от вчера върху това“, заяви прокурор Петров.

„Какви уроци научихме?“ – попита прокурор Сава Петров. И отговори: “Престъплението от омраза е престъпление на послание, то дава съобщение не само на конкретната жертва, но и на всички носители на съответния признак. Затова и институционалната реакция също е послание. Трябва да направим колегите прокурори не по-грамотни за престъпленията от омраза, а по-чувствителни към тях“, каза магистратът от ВКП. Той подчерта и нуждата от единен механизъм за събирането на данни за такъв тип престъпления, които биха били в полза на дейността на съдебната система в борбата с престъпленията от омраза.

Радослав Стоянов, представител на Българския хелзинкски комитет, обясни механизма, по който насилникът подбира жертвата си. „Това става въз основа на някакъв признак – групата към която жертвата принадлежи или тя се избира така, че да се експлоатира някаква нейна уязвимост“, каза Радослав Стоянов и открои случаите на сексистко насилие (основано на пола) като форма на престъпление от омраза.

Председателят на Центъра за междуетнически диалог и толерантност “Амалипе” Деян Колев каза, че младите и образовани роми продължават да се сблъскват с проблема на отхвърлянето и омразата. Искам да поздравя колегите от Прокуратурата на Република България за инициативата да организират конференцията „STOP HATE SPEECH”. Надявам се това да е инициатива, която ще обхване много други държави“, посочи Колев. Той обърна специално внимание на негативното влияние на дискриминационните политически изказвания, които според него не са преследвани достатъчно активно. „Свободата на словото не е извинение за език на омразата“, каза председателят на Центъра за междуетнически диалог и толерантност “Амалипе”.

Юлия Дандолова от организацията на евреите в България „Шалом“ благодари на Прокуратурата на Република България за смелостта да организира конференция като „STOP HATE SPEECH“ и да обедини хора от различни вероизповедания и социални групи. Тя подчерта колко важно е у децата да бъде изградена чувствителност към езика на омразата, като сподели притесненията си от насилието в училищата.

„Ротарианците в защита на българските евреи 1940 – 1944“ – бе представената от проф. д-р Вили Лилков тема в рамките на форума.

„Когато след Втората световна война Европа е залята от омраза и варварство, се случва нещо уникално. България спасява своите евреи. Избрах като пример поведението на групата на ротарианците, които заедно с евреите са обявени извън закона в България. Защо? Защото е малко известна и показва как трябва да се държат лидерите в такава тежка ситуация“, каза проф. Лилков. Той допълни: „Всеки днес казва – къде е прокуратурата, къде е съдът. Ако разчитаме прокуратурата и съдът да решават проблемите, когато става дума за слово на омраза и престъпления от омраза, ние тогава имаме голям проблем. Преди прокуратурата и съда стои обществото, стоят медиите, стоят лидерите“.

Носителят на наградата „Пулицър“ и член на Кралското географско дружество Мариса Рот отбеляза колко е важно да учиш хората на толерантност и на съвместно съществуване.

Гледната точка на науката по въпроса за границите на свободата на словото представи доц. Ива Пушкарова, преподавател в Юридическия факултет на Софийския университет „Свети Климент Охридски“. „Дискриминационната престъпност има много проявления. Да, свободата на словото е основно човешко право и ЕСПЧ го свързва с демократичните устои на съвременното демократично общество. Но не всяко нещо, което искаш да кажеш, трябва да бъде казано. Свободата на словото не е неограничена, за разлика от свободата за изразяване на убеждението“, посочи тя.

Доц. Пушкарова заяви, че предизвикателствата в сферата са свързани с границата между свободата на словото и враждебното слово, макар че то винаги е било считано и е попадало в границите на абсолютните забрани в областта на човешките права. „Думите са особено важни и ние трябва да ги съобразяваме, ако искаме да се развиваме“, каза експертът.

Доц. Румяна Христиди от Софийския университет „Свети Климент Охридски“ завърши панела, като отбеляза, че за първи път институция като прокуратурата организира такъв уникален форум с участието на юристи, неправителствени организации и гражданския сектор. „Речта на омразата е част от човека, от неговата хилядолетна история. Но това, което можем да правим, е да крепим баланса, борбата е непрекъсната“, отбеляза университетският преподавател. Това слово (на омразата) събужда негативни представи, затова най-лесно се прекрачва границата от думи към действия“, подчерта тя и пожела форумът да постави началото на още по-ползотворни и практически резултати „в борбата със злото“.

Последвайте Епицентър.БГ вече и в Телеграм и Туитър! 

Епицентър