Дугин: Херсон е последната граница на отстъпление. Стига игрички! Войната трябва да стане народна

Александър Дугин – идеологът на Руския свят с огромно влияние, призова в Телеграм (почти директно) да се разпори корема на руския президент Владимир Путин, защото не се справя с упражняването на абсолютната власт, дадена му от Бога. 
Дугин, чиято дъщеря неотдавна изгоря пред очите му в атентат, в дълъг пост първо изказва болката си от „сдаването на руския град Херсон“, където вчера влязоха украинските войски. 

След това обяснява, че ако някой не изпитва страдание, значи е нищожество или не е руснак. Руснаците, твърди Дугин, сега стискат зъби от болка, все едно убиват пред очите им деца, братя, майки и жени. 
После обаче Дугин казва нещо ново: за провала са виновни не военните, а Властта. 

Какъв е смисълът от самодържавието – пита Дугин и отговаря. 
Ние даваме на управника абсолютната неограничена власт, а той нас ни спасява всички нас – народа, държавата, хората, гражданите – в критически момент той ни спасява. Ако за целта самодържецът се заобиколи с боклуци или плюе на социалната справедливост, това е неприятно, ала ние очакваме той да ни спаси. А когато не ни спасява? – отново пита Дугин и отговаря: 

Тогава за властителя следва съдбата на „Господаря на дъждовете“.

 Дугин дава и пряко указание къде да прочетем за Господаря на дъждовете: „Виж Фрейзър“. 

Ето поста на Александър Дугин, публикуван в „Царьград ТВ“:

Предаден е руски град, столица на един от регионите на Русия – същият като Белгород, Курск, Донецк или Симферопол. Ако не ти пука, значи не си руснак. Руснаците сега стискат зъби от болка, плачат и страдат, сякаш сърцата им ще бъдат изтръгнати, децата, братята, майките и жените им ще бъдат убити пред очите им. Ако не те боли сега, ти си нищожество.

Власт. Тя носи отговорност за това. Иначе какъв е смисълът от самодържавието, а ние имаме тъкмо това? Ние даваме на Владетеля абсолютната пълнота на властта, а той ни спасява всички – народ, държава, хора – в критичен момент. Ако за това се обгради със зли духове или плюе върху социалната справедливост, това е неприятно, но само ако ни спаси.

Ами ако не ни спаси? След това – очаква го съдбата на „Господаря на дъжда“ (виж Фрейзър*). Самодържавието има и обратна страна. Пълнота на властта при успех, но и пълнота на отговорността при неуспех. А вие как искате?

Как да излезем от ситуацията? Незабавно да се премине от суверенна диктатура към комисарска, тоест да се въведе идеология. Владетелят почти го направи. Но отново почти. А Херсон беше предаден не почти, той беше напълно предаден. Няма претенции към Суровикин. Той не е политик, той отговаря за техническата страна на фронта. Ударът не е по него. Знаеш добре по кого е. И тук вече никакъв PR няма да спаси.

В критична ситуация политическите технологии изобщо не работят. Историята говори днес. И изрича ужасни – за нас – думи.

Това не е предателство, това е стъпка към Армагедон. Условията на побеждаващия Запад, тази цивилизация на Сатаната, никога няма да бъдат приемливи за Москва. Това означава, че остават тактическите ядрени оръжия и стратегическите ядрени оръжия. Това е краят. И тук е най-важното.

Под натиска на обстоятелствата (а това е много лошо, че е толкова ужасно) ние направихме редица военно-политически корекции в провеждането на СВО (защо толкова късно е отделен въпрос). Но не е проработило (досега). Последният ресурс е идеологията. Истинската, а не фейкът, който се опитва да ни пробута, уплашената до смърт от въстанието на реалността, АП.

Стига игрички: Руската идея. Само тя. Глупаво е да се върви към тотално унищожение на човечеството само заради страха от руската идея, от нашата идеология. Друг начин няма. Властите в Русия не могат да предадат нищо друго. Лимитът е изчерпан. А чисто технически средства за Победа липсват.

Войната трябва да стане в пълна степен народна. Но също така народна – руска! – трябва да стане и държавата. Не както е сега.

ВИДЕО: https://vk.com/video-75679763_456279739

*Джеймс Джордж Фрейзър е шотландски антрополог, фолклорист и историк на религиите, представител на класическата британска социална антропология, с голям принос в изследването на тотемизма, магията и развитието на религиите в историята на човечеството. Автор на 12-томния труд „Златната клонка“, систематизиращ материал върху примитивната магия, митология, тотемизъм, анимизъм, табу, религиозните вярвания, фолклор и обичаи на различни народи.

В нея той пише, че в древността „някои племена по Горен Нил не са имали царе в обикновения смисъл на думата. Единствените, които признавали за царе, били Господарите на дъжда (Мата кодоу) и на тях приписвали способността да предизвикват дъжд в подходящо време, т.е. през дъждовния сезон. В края на март, преди да започнат валежите, земята е суха, напукана и безплодна пустиня и добитъкът, основното богатство на тамошните хора, гине поради липса на паша. Затова, наближи ли краят на март, всяко домакинство се отправя към Господаря на дъжда и му дава по една крава, за да накара благодатната небесна вода да закапе по кафявите изсъхнали пасбища. Ако не завали силно, хората се събират и искат от Господаря да им даде дъжд, а ако небето продължава да е безоблачно, му разпорват корема, защото смятат, че там пази бурите. Един от тези Господари на дъжда от племето бари предизвикал дъжд, като пръскал по земята вода от малка камбанка.“

Епицентър