Третата световна война чука на вратата, точката на натиск е в…

Заплахата от Трета световна война е силно застъпена в общественото съзнание, коментира Sky News.

Миналата седмица британският министър на отбраната Грант Шапс предупреди, че през следващите пет години светът може да бъде погълнат от войни, в които ще участват Китай, Русия, Северна Корея и Иран, и заяви, че се движим „от следвоенен към предвоенен свят“. 

Ръководителят на британската армия заяви, че гражданите на Обединеното кралство трябва да бъдат „обучени и екипирани“ да се сражават в евентуална война с Русия, като определи населението като „предвоенно поколение“, припомня Sky News.

Коментарите на генерал Патрик Сандърс предизвикаха безпокойство относно военна служба – нещо, което бившият висш британски командващ на НАТО генерал Ричард Шериф заяви, че е време да се обмисли.

Патрик добави, че войната в Украйна е „точка на натиск“ и добави, че „не можем да си позволим да направим същата грешка“ като нашите предшественици, които „се препънаха в ужасни войни“, като Първата световна война през 1914 г. Това предава Sky News.  

Междувременно в Близкия изток силите на Обединеното кралство и САЩ атакуваха с въздушни удари Йемен в отговор на нападенията на подкрепяните от Иран хути срещу търговското корабоплаване в Червено море.  

Журналисти от Sky News са разговаряли с експерти за това дали Третата световна война е възможна – и дали наистина живеем в „предвоенен свят“.  

Ето какво казаха специалистите:

„Ядреният риск трябва да се разглежда сериозно”, смята д-р Дейвид Уеринг, преподавател по международни отношения в Университет в Съсекс, Великобритания.  

„В известен смисъл ситуацията сега е много по-опасна, отколкото през 1914 г. и 1939 г., защото всички големи сили разполагат с ядрени оръжия. Опасността тук не е в това, че една от страните взема предварително обмислено решение да предизвика апокалипсис, а по-скоро в това, че даден конфликт или зона на напрежение ескалира до определена точка – една от страните прави ход, който другата страна тълкува погрешно, и тогава започва ядрена размяна, въпреки че никой не е търсил този ефект”, категоричен е Уеринг.  

„Трябва да приемем този риск много сериозно, особено по отношение на Украйна и Тайван. Регионалната война в Близкия изток, с епицентър в Газа, едва ли ще прерасне в световна война. Понастоящем това не е огнище на напрежение между големите световни сили”, коментира той.   

„Опасностите са достатъчно реални, както от геноцид в Газа, така и от по-нататъшна ескалация, която да привлече Иран, да пламне в петролните сърцевини на Персийския залив и да изкара световната икономика от нейната ос”, казва той.  

„САЩ многократно са предупреждавали за ескалация на конфликта в Близкия изток и въпреки това многократно са действали по начин, който сега направи този резултат реалност (подкрепян през цялото време от Обединеното кралство). Широко разпространено е разбирането, че деескалацията изисква САЩ да спрат нападението на Израел срещу Газа. Безсмислените и опасни военни действия срещу хутите са отражение на отказа на Вашингтон да приеме тази реалност“, смята Дейвид Уеринг. 

„Западът трябва да действа, за да избегне Трета световна война”, категоричен е Доминик Уагхорн, редактор по международните въпроси в Sky News.

„Вероятно сме по-близо до Третата световна война, отколкото сме били след края на Студената война”, посочва той.  

„Факт е, че конфликтът с Русия може да бъде избегнат, ако Путин бъде убеден, че няма смисъл да продължава безумната си авантюра в Украйна. За съжаление, в момента това е по-голямо „ако“, отколкото трябва да бъде. Това, от което се нуждае Киев, не са хипотетични дебати за военната служба. Той се нуждае от снаряди, много повече от тях, и от по-модерни оръжия – и досега Западът не успява да се справи с тази задача”, смята редакторът.  

„Той не успя да възпре Путин да се намеси в Грузия през 2008 г., така че той го направи отново в Крим през 2014 г. и в Сирия през 2015 г. Ако не бъде възпрян в Украйна, той почти сигурно ще опита късмета си срещу страните членки на НАТО в Балтика, защото ще предположи, че алиансът не може да го спре”, смята Уагхорн. 

„Намираме се в предвоенна епоха”, смята военният анализатор Саймън Дигинс.  

„В известен смисъл ние винаги сме в „предвоенна“ епоха, тъй като войните могат да започнат както от гордост или недоразумения, така и от умишлен замисъл. Въпреки това през последните месеци се забелязват някои силни тълкования и усещането, че неизбежното напрежение в един сложен свят може да бъде разрешено единствено чрез война”, обяснява той.  

„Нищо не е неизбежно, но по-специално инвазията в Украйна показа, че Русия разглежда войната като инструмент на политиката, като средство за промяна на световния ред в своя полза, а не просто като средство за отбрана. По същия начин Китай се стреми към обединение с Тайван, а Иран, в своя регион, иска собствено „място под слънцето“, коментира още анализаторът.  

„Накратко, това означава, че презумпцията срещу употребата на сила – която беше в основата на световния ред след Втората световна война – за нещо различно от отбрана, е изгубена”, казва Дигинс.   

„Кой започна това, разбира се, е спорно. Докато ние можем да посочим с пръст Русия като дестабилизиращ фактор, руснаците посочват както инвазията в Ирак през 2003 г. – като незаконна употреба на сила – така и това, което те смятат за „структурно насилие“ на източното разширяване на НАТО до границите на Русия”, допълва той. 

„Западът разглежда това разширяване като естествен и разумен избор на отделни нации. Руснаците вярват, че се нуждаят от бастион от приятелски или поне сговорчиви държави, които да защитават „майка Русия”. Именно това разминаване в светогледа, съчетано с готовността за използване на сила, прави ситуацията в Източна Европа толкова опасна”, казва военният анализатор.   

„През последната година Русия удвои разходите си за отбрана: сега тя изразходва 6% от своя БВП, или една трета от всички държавни разходи, за военни цели. Голяма част от тези средства са необходими за водене на войната в Украйна, но руснаците, които са адаптивни, използват горнилото на войната, за да реформират, преструктурират и превъоръжат своите сили”, обяснява Дигинс.  

„В Украйна ще има прекратяване на огъня или някакъв вид нелека патова ситуация – вероятно тази година. След това ще се сблъскаме с „нова руска армия“, която ще бъде използвана там, където президентът Путин пожелае – а той има дълъг списък с „преустройства“, за да поправи това, което смята за катастрофа от разпадането на Съветския съюз”, допълва той.