Антон Гицов: Териториалната цялост на Украйна и правото на самоопределение

Антон Гицов

дипломат, член на СБЖ и бивш служител на ООН

Hа 12 ноември 2022 г., на брифинг помощник на президента Джо Байдън по националната сигурност Джейк Съливан заяви, че позицията на САЩ е, че конфликтът в Украйна следва да бъде решен въз основа на принципите на териториалната цялост, „които не сме измислили ние, те са залегнали в Устава на ООН“.

Утвърдения принцип за териториална цялост, или за нерушимост на границите, наистина е заложен в глава първа чл. 2-ри, т. 4-та та Устава на ООН, в който се казва:

„ Всички членове на организацията се въздържат в международните си отношения от заплашване със сила или употреба на сила срещу териториалната цялост или политическата независимост на която и да е държава или по какъвто и да е друг начин, несъвместим с целите на Обединените нации”.

Но има и един друг общоприет международен принцип- този на правото на самоопределение, съгласно който САЩ признаха Косово, независимо от това че беше нарушен принципа на териториалната цялост на Сърбия, от която Косово беше съставна част. На базата на този принцип Крим чрез референдум се „самоопредели“ и след това се присъедини към Русия. В тези два случая обаче се откъсват територии от Сърбия и Украйна.

Правото за самоопределение се съдържа в глава 73 на Устава на ООН, и признат в редица други международни конвенции, в които то се дефинира и като „право на национално самоопределение“. По- специално то е фиксирано в Декларацията на ООН от 1960 г. за предоставяне на независимост на колониалните страни и народи и в Международният пакт за икономически, социални и културни права, приет от ОС на ООН на 16 декември 1966 г., в който се казва „Всички народи имат право на самоопределение”.

Случаите с Косово и Крим демонстрират сериозно противоречие между правото на самоопределение и нерушимостта на границите, както и стремежа на силните държави да се облягат на единия или на другия принцип, съгласно собствените интереси. Пример за това са самите САЩ, както се вижда от следните примери с Хаваите и с отнети територии от Мексико::

До 1893 г. Хаваите са конституционна монархия. На 16 януари същата година дипломатическата и военна мисия на САЩ в тази страна организират преврат. Кралицата Лилиуокалани е детронирана, установена е република с президент американския адвокат Санфорд Доул. В Хаваите се заселват американски мигранти, като постепенно коренното население става малцинство. На 21 юли 1959 г. в Хаваите е организиран референдум с предизвестен изход и на 21 август 1959 г. Хаваите официално са обявени за 50-ти американски щат.

След многогодишната успешна война на мексиканците за независимост от Испания, на 4 октомври 1914 г. новосформиран мексикански Конгрес обявява създаването на Обединените мексикански щати. На територията на Тексас обаче американските заселници постепенно надвишават по численост мексиканците. През октомври 1835 г. те организират т.н.

Тексаска революция и през март обявяват независимост и създаване на република, която Мексико не признава. През 1845 г. тя е анексирана и става 28-ят щат на САЩ. Това води до избухването на война, която Мексико губи и през 1848 г. в резултат на наложен мирен договор са и отнети още днешните американски щати Калифорния, Невада и Юта, части от Аризона, Уайоминг и Колорадо и Ню Мексико. Така Мексико губи 54% от територията си.

Подобно на САЩ, Великобритания също не признава правото на преобладаващото руско население в Крим да се самоопредели, но самата има проблеми в тази връзка, както показва примерът с Фолклендските острови или Малвините, както ги нарича Аржентина.

Островите са наследени от Испания след като Аржентина получава независимост през 1816 г. Аржентина започва да ги заселява, но същото прави и Великобритания, която също се опитва да ги колонизира. През 1973г. Аржентина окупира островите и това води до война с Великобритания, спечелена от кралството. Островите са провъзгласени за Британска задморска територия, постепенно заселена предимно от британци и през 2013 г., след референдум населението гласува да остане под управлението на короната. Позицията на Лондон е, че заселниците имат право на самоопределение. Според Аржентина е нарушен принципа на нерушимост на границите.

Друг пример е Гибралтар. До 1713 г. Гибралтар е бил част от Испания, но е завладян от Британската империя, която изгражда там военноморска база и постепенно населява територията с британски граждани. Испания иска да си върне Гибралтар, но на референдум през 2002г. преобладаващото британско население гласува Гибралтар да остане част от Обединеното кралство. За Великобритания в този случай гибралтарците имат свещеното право на самоопределение. Според Испания обаче в случая с Гибралтар е нарушена нейната териториална цялост. Но пък в самата Испания през есента на 2017г. В Каталония се проведе референдум за независимост и самоопределение.

Референдумът, застрашаващ териториалната цялост на Испания, беше обявен за незаконен от испанското правителство и в Каталония полицията прибягна до насилие.

От примерите се вижда, че силните на деня диктуват дали да се прилага принципът самоопределение или този на нерушимост на границите. Според националните или геополитическите им интереси, какъвто е случаят с Украйна.

Последвайте Епицентър.БГ вече и в Телеграм и Туитър!  

Епицентър