На първо четене! Парламентът прие бюджета за 2024-а със 144 гласа „за“ и 66 „въздържал се“

Парламентът прие на първо четене бюджета на държавата за 2024 година. След прегласуване, със 144 гласа „за“ и 66 „въздържал се“ в крайна сметка бюджетът мина. Преди това депутатите отхвърлиха бюджета за догодина, заедно с този на ВСС.

На първо четене народните представители не одобриха парите за съдебната власт.

Депутатите съкратиха сроковете между първо и второ четене и срокът за предложения е до 18:00 часа на 15 декември.

Очаквано забележки към бюджета в пленарна зала изказаха от „БСП за България“, „Възраждане“ и „Има такъв народ“.

Румен Гечев, „БСП за България“: Заложеният икономически растеж от 3,2 е пожелателен и според нас той е трудно изпълним. Ние подкрепяме увеличенията в отделните сектори, но къде са реформите.“

Цончо Ганев, „Възраждане“: „Възраждане“ не подкрепя така представения Бюджет 2024. Повишаването на доходите трябва да е на база икономически растеж, а не на базата на нов дълг.“

Тошко Йорданов, ИТН: „Като държава имаме огромен проблем и се казва Асен Василев и стои ето там. Проблемът е, че нещата които той прави вярва че така е правилно, това е по-лошото в цялата работа.“

Критики към бюджета дойдоха обаче и от подкрепящите партии.

Красимир Вълчев, ГЕРБ-СДС: „Чух, че ние сме открили бюджетна политика, според която можем повече да харчим отколкото сме изкарали и да не ни се увеличава дълга и ние да просперираме и това нещо да е благодарение на номинално забогатяване.“

Според ГЕРБ-СДС, политиката за поддържане на дефицит в бюджета дълго време не е добра. Според ПП-ДБ обаче, това гарантира увеличение на доходите.

Искрен Арабаджиев, ПП-ДБ: „Ние имаме нарастване реално на дефицита към БВП с около 2%, това означава, че на нас ни трябват около 30 години, за да стигнем средноевропейските нива на дълг към БВП.“

В пленарна зала бюджетът беше защитен от финансовия министър Асен Василев: „Бюджетът е добре балансиран и е насочен основно в две направления – инвестиции и повишаване не доходите. За да расте българската икономика трябва да има инвестиции, но другото изключително важно нещо е че за да расте българската икономика трябва да има адекватно заплащане.“

Росен Костурков: Страната не се вкарва в спирала от дългове с новия бюджет
Предложеният бюджет не предвижда по изчисленията на пленума на Висшия съдебен съвет достатъчно средстза за заплати на магистратите.

Боян Магдалинчев, председател на ВСС: „В предложените параметри от Министерството на финансите ние не се различаваме в приходната част, различаваме се в разходната част и то съществено.“

Пленарното заседание на депутатите започна в 13:00 часа, но докато се изчетат всички доклади на ресорните комисии в НС, които са разглеждали проектобюджета за 2024 г., часът мина 16:00 часа. Малко след това депутатите започнаха да дебатират по предложения бюджет за догодина.

След дълъг и напоителен дебат, който по-скоро беше конструктивен, около 20:00 часа проектобюджетът за 2024 г. беше приет на първо четене.

За първи път се залагат рекордни капиталови разходи от 10 млрд. лв. по две програми – национална и общинска, с конкретно изброени проекти. 

Народните представители приеха увеличение на размера на минималната работна заплата от 1 януари 2024 г. – от 780 лв. на 933 лв.

Депутатите приеха увеличаване на възнагражденията на персонала и за академичния състав, в т.ч. 39,0 млн. лв. за държавните висши училища, 8,0 млн. лв. за Българската академия на науките и 3,0 млн. лв. за Селскостопанската академия.

Депутатите приеха нарастване на средствата за делегираните дейности в образованието във връзка с продължаване на политиката за увеличение на заплатите на педагогическите специалисти за достигане на средна работна заплата не по-малко от 125 на сто от средната работна заплата за страната с цел да се стимулира навлизането на млади и квалифицирани педагози в системата на предучилищното и училищното образование.

В бюджет 2024 г. бяха приети значителни плащания, свързани със социалната и демографската политика, а именно:

104,3 млн. лв. за социални плащания във връзка с определения нов размер от 526 лв. на линията на бедност за 2024 г., в т. ч. за разходите за помощите по Закона за социално подпомагане – 75,6 млн. лв.,

допълнителни разходи при определяне на финансовата подкрепа по Закона за хората с увреждания – 27,6 млн. лв. и 1,1 млн. лв. за помощите по Закона за закрила на детето;

230,3 млн. лв. във връзка с ефекта от промяна на минималната работна заплата от 780 лв. на 933 лв., в т.ч. 224,6 млн. лв. при определяне възнагражденията на личните асистенти по Закона за личната помощ и 5,7 млн. лв. за възнаграждения за професионалните приемни семейства по Закона за закрила на детето;

23,4 млн. лв. във връзка с целогодишното обезпечаване на въведената през 2023 г. еднократна помощ за учениците от втори, трети и четвърти клас без доходен тест, независимо от вида на училището по Закона за семейни помощи за деца.

Бяха приети и 40,6 млн. лв. за увеличение на размерите на месечните помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане по Закона за семейни помощи за деца;

12,5 млн. лв. за увеличение на размерите на еднократните помощи при бременност и раждане по Закона за семейни помощи за деца;

15,0 млн. лв. допълнителни средства за активна политика на пазара на труда;

131,7 млн. лв. във връзка с ефекта от промяна на МРЗ от 780 лв. на 933 лв.,

81,7 млн. лв. за разкриване на нови социални услуги и осигуряване на увеличения капацитет на съществуващи такива – чрез бюджетите на общините;

42,8 млн. лв. за увеличение на издръжката на специализираните институции за предоставяне на социални услуги – чрез бюджетите на общините;

1,7 млн. лв. за осигуряване в годишен размер на месечната помощ от 90 лв. на ученик, настанен в социална услуга – чрез бюджетите на общините.

НС прие разходите за пенсии по бюджета на ДОО да нараснат с 2 440,8 млн. лв. спрямо закона за 2023 г.

Освен това се реши от 1 юли 2024 г. т. нар. „вдовишки добавки“ да се определят в размер 30 на сто от размера на пенсията на починалия съпруг/съпруга.

За политиките в областта на младежта и спорта депутатите приеха допълнително средства за осигуряване на условия и възможности за развитие на елитния спорт и ефективен тренировъчен процес за постигане на спортни резултати на международно ниво, развитие на потенциала на млади талантливи спортисти, подпомагане на спортни дейности в областта на спорта за високи постижения – 3,7 млн. лв.;

за финансиране на дейности по бюджетна програма „Олимпийска подготовка“ за провеждане на оптимална подготовка на проектоолимпийския отбор – 3,0 млн. лв.;

за насърчаване на учащите се от различните възрастови групи към физическа активност и здравословен начин на живот – 1,0 млн. лв.;

за пожизнени месечни премии на медалисти от олимпийски и параолимпийски игри – 1,6 млн. лв.;

за финансиране на проекти за младежки дейности по Националната програма за изпълнение на младежки дейности – 1,1 млн. лв.; за увеличение на определените стандарти за физическа активност и физическо възпитание в училищното образование и във висшите училища – 3,6 млн. лв.

В сектор “Култура” НС прие допълнителни средства за държавните културни институти в областта на сценичните изкуства – 50,1 млн. лв.; за държавно подпомагане на филмовата индустрия – 9,3 млн. лв.; както и за допълнително целево подпомагане от държавния бюджет на държавни и общински културни организации – 28,5 млн. лв.

Очаква се между двете четения в зала всяка една партия да предложи своите промени в закона за бюджета.

Източник ЕПИЦЕНТЪР