Дядото на писателката Мара Белчева хаджи Ангел е основател на българското църковно пеене

Хаджи Ангел Йоанов Севлиевеца, както са го наричали, е възрожденец и всебългарски будител.

Около пътуванията си до Цариград опознава едни от интересните личности на своето време. Общува с Иларион Макариополски, Гаврил Кръстевич, Стоян Чомаков, Петко Р. Славейков.

Той е културен човек, който единствен има образование по онова време в Севлиево. Надарен е с природна интелигентност, знаел гръцки и руски език, както и славянски езици. В продължение на 20 години работи в малкото градче, за да даде на българите и независимата църква пособия за църковно пеене, за да измести гръцката книга. Това са неговите шест тома в седем части на книгата Псалтикия. Тя се състои от общо 2023 печатни страници. Този негов труд е с голямо национално и историческо значение за годините на българското Възраждане.

В онова тъмно минало, при бурните борби за църковна независимост, да се напише книга от толкова много страници и да се отпечата със свои средства в Цариград си е било истински подвиг. Хаджи Ангел обикалял с кон и дисаги на гърба му, в които носел книгите си из български градове и села. В храмовете със своя топъл глас привличал българите и ги убеждавал да му купят книгата. Неговата внучка поетесата Мара Белчева, разказвала, че и по онова време от книги у нас никой не е добрувал.

След тази книга хаджи Ангел прахосал всичкото си натрупано състояние и на стари години останал без никакви средства.
Ценното четиво и след години можело да се намери в старите български черкви в Тулча, Враня, Охрид, Скопие и Лозенград.

Бащата на Ангел е родом от село Кара Реизово (Болярци), Асеновградско, а майка му от село Татарево (днес Първомай, Пловдивско), села в които не са живеели гърци. Семейството било заможно. Раждали се едно след друго деца, които умирали. Последното, което останало живо, е Ангел. Родителите решават да го дадат послушник в Бачковския манастир, за да може да остане жив и здрав.

През 1821 г. бащата завел 12 годишния си син, за да го предаде на игумена, да го възпита и отгледа. В манастира малкият Ангел се научил на ред и изучил правилното църковно пеене, както и гръцки език. Монасите поощряват неговите дарби и успехи. През 1924 г. го изпращат да следва гръцка семинария на остров Халки, близо до Цариград. Там още по-добре усъвършенствал гръцкия си език и църковното пеене и взел диплома за завършен курс на семинарист. Доволен от този факт, игуменът на Бачковския манастир го изпраща през 1827 г. да следва висше духовно образование в Атина. В гръцката столица остава две години. През това време успява да се запознае с гръцката литература.

Той има възможност да наблюдава как гърците се стремят чрез църквата и училището да елинизират българите и духовно да ги завладеят. Той узнава, че гръцкото управление в Бачковския манастир незаконно присвоява цялото му бащино имущество. Заради това през 1830 г. се принуждава да напусне Атина. Избягва в Йерусалим, където постъпва на служба в руски манастир. Изучава добре руски и черковнославянски език. В този манастир не се е пеело на гръцки и тогава в него се ражда идеята да даде на българските църкви славянско пеене чрез една Псалтикия.

Често севлиевци като добри християни са ходили в Йерусалим, за да станат хаджии. През пролетта на 1831 г. пристигат първенци от малкото градче. Те срещат в руския манастир младия Ангел Иванов, който участвал в богослужение. Пеел като ангел и севлиевските първенци останали впечатлени. Решават да го поканят в Севлиево за църковен певец, макар, че той искал да се покалугери. Хаджи Ангел дълго мислил какви пътища да поеме, но в крайна сметка се съгласил след Великденските празници да тръгне. Севлиевските първенци се завръщат с него в Севлиево. Става певец в старата църква Св. Пророк Илия. Пее на гръцки, тъй като още никъде в страната не е въведено славянското църковно пеене.

След две години църковна служба, през есента на 1883 г., той бил поканен за учител в килийното училище към същата църква, където даскалува две години. Оженва се за единствената сестра на хаджи Сава, Тодор и Миню Радкови. Тя е млада и красива вдовица – попадията Мария Радкова. От първия си брак с Николчо Попнедюв има един син Никифор, който е свещеник. Хаджи Ангел и Мария имат трима сина и четири дъщери.

През 1835 г. след като напуска учителството, Хаджи Ангел започва търговия с колониални стоки и имал много голям успех. Но убиват двамата братя на съпругата му Сава и Тодор. След като е упражнявал търговията 20 години се отказва от алъшвериша. Започва да се занимава с книжовна дейност. В продължение на 20 г. той работи, за да напише, отпечата и разпространи там където има българи, своята книга за новото славянско църковно пеене.

Хаджи Ангел отделя голямо значение на книгата и още в началото ù пише: „Църква и училище без книги, като търговец без капитал“. Той живее във времето на силните борби за църковна българска независимост и иска да бъде изхвърлено всичко гръцко. Затова се потрудил, според силите си, за да обогати българската църковна музика. Точно в Йерусалим е усвоил много добре църковнославянски език, за да преведе и напише своята ценна книга Псалтики.

Първият том от две части е отпечатан с разрешение от турското министерство на просвещението. За този том Хаджи Ангел имал големи неприятности. Цариградските гърци – духовници и миряни, а особено хората на гръцката Патриаршия, не искали да се преведе тяхната Псалтикия на славянски и да се отпечата, за да послужи на българските църкви. По измамен начин те открадват ръкописа и разтурят набора на книгата. С това принуждават хаджи Ангел да приготви нов превод и да се обърне за съгласие към турското правителство за отпечатване на книгата.

Вторият том Воскресник се отпечатва след като ръкописът е минал през строгата гръцка цензура и с позволението на Вселенската патриаршийска църква. Понеже този том, както и първия, е превод от гръцки, то е било необходимо съгласието на Патриаршията. След неприятности тя дава съгласието си за отпечатване на книгата, като е наложила на хаджи Ангел да отпечата на втората страница герба на самата патриаршия. Останалите томове са оригинални трудове на хаджи Ангел и затова Патриаршията не е можела да му прави спънки. Всички томове са печатани в Цариград, като първите два тома са преводи, а останалите оригинали на чисто славянски език с гръцки ноти. Хаджи Ангел със свои средства и чрез съдействието на спомоществователи отпечатва първите пет тома. Последния том издава арменският печатар Дивитчиян, стопанин на печатница „Трудолюбива пчела“, който имал най-добрите за времето печатни машини в Цариград.

Хаджи Ангел е препоръчал на севлиевските първенци не само да възобновят старата си църква, но и да я украсят като ù сложат красив иконостас и икони. Нали сам той е виждал докато е учил богатите храмове украсени от майстори зографи и резбари.

Този интересен човек е бил и съветник на хаджи Стоян по направата и откриването на неговото училище. Хаджи Ангел съчинил надписа му. Той добре е познавал имената на братята Кирил и Методий, създателите на славянската азбука. Затова наредил да се изработи клише, което да представлява идеята за нов възроден български народ чрез писменността. В третия том на книгата му виждаме на първа страница напечатана картина, която изобразява две отсечени дървета, същевременно присадени с буйни клони и между тях образите на Солунските братя, които държат книга с азбуката. В нея има надпис: „Българска просвета“. Хаджи Ангел издига тези думи за възраждане на българския народ. Дава идеята да се започне празнуването на Св. Св. Кирил и Методий и да се почита всяка година памета им. Авторът на Псалтикията е настоявал българите да изучават езиците на съседните народи, но първо да научат своя си български език. Препоръчвал изучаване на гръцкия език само заради търговията.

Обявил се против търговците лихвари, които пречели на науката. Критикувал алчните висши чиновници и търговци. Уверявал севлиевци, че човек остава на земята, дори след смъртта само чрез делата си доброто име.

След жестокото убийство на братята на съпругата му Хаджи Ангел насърчил най-малкия си син Сава, заедно със Стефан Пешев и Йонко Карагьозчето, известни революционери от Севлиево, да основат заедно комитет. Синът му става негов секретар. При залавянето на Пешев по време на севлиевското въстание Сава Ангелов е арестуван заедно с по-големия си брат по нареждане на Фазла паша. Турската власт не успява да открие доказателства за участието му в комитета и въстанието. Сава не е осъден на смърт чрез обесване, както е станало със Стефан Пешев и Йонко Карагьозчето.

След 1877 г. в севлиевци назначават за първи кмет на града най-големия син на хаджи Ангел – Иванчо Хаджи Ангелов – бащата на писателката Мара Белчева. Със съпругата си Параскева Хаджиставрева, която е от В. Търново, имат още двама сина – Кръстьо, подполковник, който превел от немски „Страданията на младия Вертер“ на Гьоте и от френски драмата „Дяволът“ и Ангел – генерал, завършил артилерийска академия в Петербург, преподавател по Военна педагогика във Военното училище, автор на книгата „История на българската артилерия“, бил е военен писател.
Иванчо Хаджиангелов става първи председател на севлиевската окръжна постоянна комисия. По време на войната руски войскови части от Севлиево заминават за Ловеч придружени от Сава Хаджиангелов за съдействие. По пътя го нападат черкези и го разсичат, така загива най-малкият син на хаджи Ангел.

Той е бил добър приятел с поп Марин, който става учител в Севлиево и разпространява Псалтикията му в малкото градче. Поп Марин пише в свои записки: „Събрахме се в училището училищните епитропи и църковните и градски чорбаджии и ме повикаха да им кажа кое момиче да представят за Даскалица… И тъй представихме на хаджи Ангел момичето Еленка за Даскалица под мое надзирание“. Еленка всъщност е имала недъг и поп Марин помага на детето на своя приятел, за да си печели хляба. Но по-късно поп Марин обвинява хаджи Ангел, че е въвел в стара севлиевска черква гръцкото пеене, което е неистина.

Днес името на този български възрожденец е напълно забравено. Известна от рода остава единствено неговата внучка поетесата Мара Белчева, съпругата на министър Христо Белчев и вдъхновение на Пенчо Р. Славейков.

Епицентър