Симеон Николов: Дори премълчаните истини носят поуки, ако изплуват навреме

Симеон Николов

Цели 18 години темата за придобиването на модерни изт­ребители за бъл­гар­с­ките ВВС периодично става обект на политически спорове, но тя е само част от нес­лучилата се модер­низация на Бъл­гар­с­ката армия. Всеки опит да се над­никне в зад­кулисието на протичащите процеси води до сериозни изводи за зрелостта и национал­ната отговор­ност на политичес­кия ни елит, недал­новид­ността на вземаните решения, разрушаващата роля на популизма, унижаването на воен­ната екс­пер­тиза.

Способ­ността да се изв­лекат поуки от всичко това и да се проумее, че сигур­ността не е просто продукт, който може да се купи, биха били гаран­цията за успеш­ното изпъл­нение на Прог­рама 2032 и Плана за раз­витие на въоръжените сили на Репуб­лика Бъл­гария до 2026 г. Въп­реки че сегаш­ните раз­чети показ­ват, че до 2032 г. е въз­можно реализирането само на 38 способ­ности и проекти от ключова важ­ност. Придобиването на изт­ребителите е само един от тях.

Бъл­гария пое ангажимент да има готов­ност да предос­тави 8 многоцелеви изт­ребители при поис­к­ване от НАТО, 4 от които за „Еър­полисинг“, още през 2004 г. на срещата в Истан­бул, като част от бъдеща ескад­рила от 16 самолета. Срокът за изпъл­нение бе 2016 г., определянето на произ­водител– най–късно през 2012 г.

Изпъл­нението му започна през 2006 г. и беше спирано три пъти– през 2009 г., през 2012 г. и през 2016 год.

Сега се премъл­чава, че в периода 2006 –2008 г. се стигна до трети и пред­пос­леден етап с определянето на 7 типа самолети от 4 произ­водителя. Начал­никът на Генерал­ния щаб дори летя лично на някои от тях. Оставаше само да бъдат раз­п­ратени пис­мата до фир­мите. Ако през 2009 г. не бяха спряни всички проекти и намален воен­ния бюджет с 40%, а капиталовите раз­ходи орязани от 18 на 5%, Бъл­гария отдавна да имаше нов боен самолет и нови тех­нологии в бъл­гар­с­ката индус­т­рия.

Вината на управ­ляващата тогава политическа сила ГЕРБ е очевидна и обяс­нява, защо този период въобще не бе включен в анализа през 2018 год. Тъй като всяка страна–член на НАТО има поети ангажименти, чиито срокове могат да се предоговарят, това нап­рави и Бъл­гария и по други проекти и то започна да води до загуба на авторитет и уважение, защото в такива случаи се налагат промени в дъл­гогодиш­ните планове на НАТО, да не говорим за намаляване на общите оперативни способ­ности.

Самолетите МиГ 29, които бяха отлични машини за времето си, имаха ресурс до 2015 г., но освен, че са несъв­мес­тими със самолети на НАТО и във военна обс­тановка щяха да останат на земята поради лип­сата на сис­теми за опоз­наване „свой–чужд“, под­дръж­ката им излизаше невероятно скъпо: моторите им имат 4–5 пъти по–кратък живот, откол­кото съв­ремен­ните самолети, т.е. само 350 часа, което означаваше до 2030 г. да сменим 64 двигателя по 3,5 млн. долара всеки. Летателен час на МиГ 29 струваше 50 хиляди лева, а един летателен час на „Грипен” нап­ример– 3 300 евро при няколко пъти по–малоброен обс­луж­ващ пер­сонал!

Някои малки, но шумни политически кръгове нас­тояваха да предос­тавим охраната на бъл­гар­с­кото небе на други съюз­нически страни, без да си дават сметка, че това означава заг­роб­ване на авиацията на пър­вата в света страна извър­шила бом­бар­дировка с боен самолет /16.1.10.1912 г. Одрин/ и имала свое самолетос­т­роене; че авиацията освен „Еър­полисинг“ изпъл­нява други основни задачи в под­к­репа на сухопътни и воен­номор­ски операции; че бихме загубили лет­ците си, чиято под­готовка продъл­жава с години и струва милиони; че съюз­ничес­ката под­к­репа и минимум 200 души наземен пер­сонал също трябва да се плаща от нас.

Освен всичко това, всяко отлагане на проекта естес­т­вено води до неговото оскъпяване и времето болез­нено ни показа това през последните 13 години. Тъй като с изк­лючение на пос­лед­ния вариант, при който изборът беше сведен само до два нови самолети, във всички останали случаи е същес­т­вувала опция и за закупуване на такива втора упот­реба, е добре да се имат пред­вид два аргумента: Жиз­неният цикъл на новозакупен боен самолет е 40 години, а остатъч­ният такъв на стар самолет е 15 години. Летател­ните часове на пър­вия са 8000, остатъчните на втория са 3000. Това означава, че най–късно след 12  години ще тряб­ваше да се под­готвя нов проект за закупуване на други самолети и щяхме да платим много повече. Вторият аргумент е, че само при нов продукт се пред­лагаше офсет /компесаторна сделка/, която в случая с Унгария, закупила „Грипен“, беше 105% от цената на самолетите. Този който нап­равеше губещия избор щеше да извърши прес­тъп­ление по служба, причинявайки значителни финан­сови щети на дър­жавата в пер­с­пек­тива съг­ласно пър­вия аргумент и загубата на значителни финан­сови инвес­тиции в дър­жавата съоб­разно втория аргумент. Да не говорим за под­ръж­ката на самолета, която е по–евтина при новия, за цената на 1 летателен час– 4700 щ.дол. срещу 30 000 щ.дол, за проб­лемите с пис­тите и оборуд­ването за стария, за по–доброто въоръжение на новия.

Бит­ката за самолети измести дър­жав­ничес­кия под­ход през 2017 г.

като за съжаление бързо се получи «шум в сис­темата» от манипулации и неверни твър­дения, идващи раз­бираемо и от лобис­тки кръгове. Служеб­ното правител­с­тво не бе вземало «решение», а бе инфор­мирано на зак­рито заседание за резул­татите от работата на меж­дуведом­с­т­вената комисия, изгот­вила воен­нотех­ничес­ката екс­пер­тиза в изпъл­нение на решениe на Народ­ното съб­рание от 02. 06. 2016 г. за кон­к­тер­т­ния инвес­тиционен проект с финан­сова рамка до 1,5 млрд лева, на базата на прог­рамите, приети също от НС. Екс­пер­тите класираха на първо място новия швед­ски самолет „Грипен“, на второ– упот­ребявания F16 и на трето място също втора ръка „Юрофай­тър” от Италия. Ако това не бе нап­равено, със сигур­ност Служеб­ното правител­с­тво щеше да търпи критики. Показателно е, че за първи път беше изпол­з­вана ком­пютърна прог­рама, която срав­няваше всички показатели и изис­к­вания и нямаше как край­ният резул­тат да бъде пов­лиян от заин­тересовани лица.

Дейс­т­вията на съз­дадената Комисия в НС, отк­ритият вън­шен натиск да изберем Ф–16 и грубото нарушаване на процедурата – от 7 пос­тавени условия, изб­раният кан­дидат не отговаряше на 4, силно ерозира авторитета ни на пар­т­ньор при след­ващи преговори по други проекти. Но е вярно и това, че тряб­ваше да има баланс между екс­пер­т­ните критерии и политичес­ките аргументи. Именно в процедурата и в политичес­ките аргументи се криеха истин­с­ките проб­леми на бъл­гар­с­кия избор, ако изк­лючим унижаването на воен­ната екс­пер­тиза, което не е изненада за бъл­гар­с­ките политици. На всичко отгоре, обидихме шведските си пар­т­ньори с упреци в коруп­ция, лобиране, фал­шиви обвинения за качес­т­вата на самолета и какво ли не още, харак­терно за нецивилизованото поведение на нашите бъл­гар­ски умници, така че шведите не би тряб­вало въобще да хранят доверие към нас във всички видове сделки в бъдеще.

Бъл­гар­с­ките преговарящи пък не бяха въобще впечат­лени, че след  присъединяването ни към Пос­тоян­ното струк­турирано сът­руд­ничес­тво в ЕС и Общия фонд за европейс­ката отб­ранителна индус­т­рия бе повече от логично да се ориен­тираме към европейска плат­форма, след като ще получаваме пари от този фонд и показаха, че не дър­жат сметка за европейс­ката реак­ция.

Лобис­тите не искат общес­т­вен дебат, затова обик­новено насоч­ват вниманието главно към тех­ничес­ките параметри на машините, а не към неиз­год­ните страни от сдел­ката или нуж­дите и пол­зите за страната.

Няколко факти от пръв пог­лед бяха фрапиращи: Никой не оборва лобито на F-16, че за тях се иска плащане накуп, а за «Грипен” има раз­с­рочено плащане. Цената на нов „Грипен“ бе по–ниска от цената дори на стар, втора упот­реба F-16, 46 млн. евро срещу 57 млн. евро, на които например Румъния взе стари F-16. От дис­тан­ция на времето е трудно да се проумее лип­сата на съп­ротива срещу огром­ната раз­лика във времето на дос­тавка– 5 години за F-16 блок 70, без да е пос­т­роена още дори произ­вод­с­т­вената линия и само 1 година и 6 месеца за „Грипен“. Не бе обър­нато внимание, че към тези срокове трябва да се прибавят 1–2 години за въвеж­дането на самолетите на въоръжение. Манипулациите на лобито за F-16 без­п­репят­с­т­вено преодоляваха разумни екс­пер­тни доводи. Така нап­ример Швеция ни пред­лагаше „Грипен” с опции за въоръжение по наш избор– американ­ско, европейско, израел­ско, докато от лобито за F-16 твър­деше, че само този самолет ни гаран­тира американ­ско оборуд­ване. Въобще не се взе пред­вид факта, че при традиционно предис­лоциране при военна опас­ност, F-16 няма къде другаде да кац­нат, освен на двете основни летища, на които тепърва трябва да бъдат изг­радени специални писти за тях, докато „Грипен“ може да каца дари по магис­т­рали.

Никой не обърна внимание на предуп­реж­денията на чужди екс­перти фор­мулирали няколко «опасни зависимости» при очер­таващото се сът­руд­ничес­тво за след­ващите десетилетия, пред­вид и на прак­тиката и опита от 30 годишно екс­п­лоатиране на американ­ска воен­новъз­душна тех­ника: Ком­п­лек­сът ком­пютърна тех­ника за авиониката и сис­темата за управ­ление на огъня е отчасти запечатана и недос­тъпна за чужди специалисти. Не се предос­тавя и протокол. САЩ имат недос­тиг на резер­вни части от време на време. Тогава важи „America first!”. Приоритетно се обс­луж­ват американ­с­ките самолети, не продадените. Боеп­рипасите са изк­лючително скъпи: една един­с­т­вена ракета от типа AMRAAM струва над 1 млн. франка /1,74 млн лева/. А тъй като учебни стрелби не могат да се провеж­дат в Европа, прех­вър­лянето на самолети в Калифор­ния за изс­т­рел­ване на 2–3 ракети струва 34,8 млн лв.

Никой не се сети да се въз­пол­з­ваме от пред­лагания от Швеция офсет над 100% от цената на сдел­ката за „Грипен“, за да го насочим нап­ример към пос­т­рояването на произ­вод­с­т­вена база за произ­вод­с­тво бойни бронирани машини за пехотата, след­ващия по важ­ност проект, който и днес още не е стар­тирал. Но бивши минис­три на ГЕРБ отк­рито лобираха за за F-16, друг бивш минис­тър на отб­раната дори не се смути да приз­нае, че „Авионанс” /бившия „Терем–Георги Бенковски”/ била отново одър­жавена, за да се ремон­тират там F-16, като го твър­деше, преди въобще да е стар­тирала процедура по придобиване и да се знае, дали  ще е наис­тина F-16!

Станалото, станало! Защо го припом­няме? Защото без коренна промяна към един дър­жав­нически и отговорен под­ход няма да защитим бъл­гар­с­ките интереси и в след­ващите проекти – за бойни бронирани машини за пехотата, за новите кораби и въз­с­тановяване на под­вод­ния флот, защото той не е само оръжие, а и фак­тор за кон­т­рол и влияние на мор­с­ките прос­т­ран­с­тва, чието значение нарас­тва. След като пропус­нахме въз­мож­нос­тите за соб­с­т­вено произ­вод­с­тво на дронове, по което работеха 4 бъл­гар­ски фирми, е време да осигурим поне защита от това нав­лизащо масово по света оръжие, което се оказва решаващо в бой­ните операции.

Важно е всяко бъл­гар­ско правител­с­тво да се ориен­тира към закупуване на европейски плат­форми в отб­раната, за да избег­нем тежки зависимости през след­ващите десетилетия. Политичес­ките сили са длъжни да осигурят прием­с­т­веност в политиката на правител­с­т­вата при тях­ната смяна особено в сферата на сигур­ността и отб­раната. Ако служеб­ното правител­с­тво не пот­върди офер­тата за вторите 8 самолета, плащането по които е договорено след 2025 г. и раз­с­рочено за 9 г., това би било нож в гърба на бъл­гар­с­ката авиация.

Политизирането и пар­тизирането на проб­лемите в сигур­ността само ерозират процесите на ней­ното изг­раж­дане.

Пос­тепенно трябва да се отър­сим от пороч­ния аргумент на новоиз­люпените демок­рати след 1989 г. „НАТО ще ни пази“, което нанесе много щети в общес­т­вените и политически наг­ласи. Политически нез­рял бе досегаш­ния под­ход да отричаме увеличаване сред­с­т­вата за отб­рана, но да премъл­чаваме източ­ването на повече от 10 млрд. лева годишно, които не влизаха в дър­жав­ния бюджет. Популиз­мът въз­дейс­т­ваше като „райски газ“ върху общес­т­веното мнение, след което неиз­бежно се връщаме в суровата реал­ност. Политиците носят вината и за общес­т­вените наг­ласи, които сочат, че само 25% от бъл­гарите са готови да защитават Родината си, докато в други страни този показател над­х­върля 75%!

* Авторът е екс­перт по вън­шна политика, геополитика и сигур­ност. Бил е дип­ломат, заместник-началник управ­ление „Инфор­мация и анализи” към МВнР, екс­перт към Админис­т­рация на президента, заместник-министър на отб­раната от 2005–2008 г. Член на Бъл­гар­ско дип­ломатическо дружес­тво

Последвайте Епицентър.БГ вече и в Телеграм! 

Епицентър