Тошо Тошев и „Лъжата“: НДСВ – нормалня партия или партията на вожда?

Доайенът на българската журналистика Тошо Тошев навърши 80 години!

Създал цяло поколение журналисти, бил главен редактор на най-влиятелния, авторитетен и тиражен вестик „Труд“, Тошо Тошев се превърна в жива легенда на вестникарския занаят.

Тошев беше председател на Съюза на издателите в България от създаването му през 2000 до 2011 г. – период, в който медиите имаха своя силен глас, спазваха Етичен кодекс, а журналистиката беше на пиедестал.

През 2002 Тошев получи от президента Първанов и най-високия български орден „Стара планина“, I степен.

Малко след продажбата на „Труд“ през декември 2010 г. Тошев бе сменен брутално от поста си на главен редактор, остана известно време вицепрезидент в издателския борд на Медийна група „България“ холдинг, но напусна през август 2011 г. заради несъгласие с наложения стил на управление от новите собственици.

По-късно започна да издава вестик – „Преса“, чийто първи брой излиза на 3 януари 2012 г. и спира на 31 юли 2015 г. по финансови причини.

Освен от журналистиката, Тошев е изкушен и от писателството. Автор е на книгите „Истина за лично ползване“ (1984), „Времето за умиране стига“ (1988), „Китай в годината на Дракона“ (1989) – пътепис, „Страх“ (2001),

Най-известата му книга е трилогията „Лъжата“ (2001-2004), в която от пръво лице е разкан българския преход и поведението на българските политици в този период.

В няколко поредни дни ще публикуваме откъси от политическата трилогия на Тошев – едно четиво, прелюбопитно и в днешни дни.

Днес ви предлагаме откъса “ НДСВ – НОРМАЛНА ПАРТИЯ ИЛИ

ПАРТИЯТА НА ВОЖДА?“ от трета книга на „Лъжата“ – “ Бойко, Георги и разни негодници“

НДСВ – НОРМАЛНА ПАРТИЯ ИЛИ ПАРТИЯТА НА ВОЖДА?        

Април 2005 г. Кабинетът на

министър-председателя

– А вие, господин премиер, доволен ли сте от завръщането си в България? И по-конкретно, това завръщане ли е, или временно пребиваване? Днес вие сте министър-председателят, но утре може и да не сте. Мисля си, че едва ли се чувствате уютно сам във Врана. Няма го вашия приятелски кръг от Мадрид, разпиляно е семейството ви. Дори съпругата ви по-често не е в София. Какво е усещането ви, къде е вашето бъдеще?

– Знаете ли, ако човек, който е бил изгнаник петдесет години, и най-после се завърне в родината си, изпитва, как да го кажа, толкова чудесно чувство, че наистина мисля, не знае как да навакса тия години, през които е отсъствал. Чувствам се напълно у дома. За мен това е нещо, което ми е трудно да опиша като радост или като удовлетворение.

За децата ми… Те щеха да идват и по-често. Казвам „щеха”. Но, от една страна, и снахите ми работят, и те работят. Това са сериозни хора и си гледат работата. Но има и друго – усещам, че като се появи някой от тях, доста често се появяват и намеци, статии, абе, династия, дали нещо тука ще става, говори се за някакви комисиони, нали, в които се опитват да ги забъркат.

А искам да ви кажа, Тошев, това са хора, които са били школувани от мен и аз съм бил много строг. Те са от моята школа, смея да кажа, където сме толкова чувствителни на подобна тема. Интелигентни мъже са те, знаят перфектно, че не може да си позволят да попречат в никои отношения на баща си. В смисъл да му създадат някоя грижа, което би станало факт, ако участват в нещо, което е свързано с България. Те си работят по своите теми, слава тебе, Господи, успешно. В това отношение сме наясно.

Съпругата ми, която е много активен човек, много динамична, снове между Мадрид и София. Защо? В крайна сметка живяли сме цял живот там, къщата, която имаме, е там, и не знам как да го кажа, но за момента тя е мястото, където аз бих могъл да си отдъхна, когато вече не съм премиер. Много по-лесно ще е да взема некоя седмица отпуск, повече, отколкото осем дни на година,  което е засега дозата ми през тия последни четири години.

– Ако правилно разбирам, дори и да не сте премиер, вие сте се завърнали в своята родина и ще продължите да живеете в нея?

– След петдесет години отсъствие, как може да допуснете, че последните ми години, защото вече съм на известна възраст, ще бъде иначе… Как така изведнъж да кажа: „Абе, ето хубаво беше, тъй, тръгвам си пак”. Това е не само нелогично, ами против природата, бих казал.

– Изненадвате ме с този отговор. Откровен ли сте, господин премиер?

– Да, нали си говорим така, без да си кривим  душата.

– Дори и при разочарованието, което допускам, че ви е връхлетяло от нравите в българската политическа класа.

– Не е разочарование, удивление!

– Какво влагате в тази дума? Аз съм ви виждал в парламента как стискате зъби, как не трепва нито мускул на лицето ви, за да не издадете някакво отношение, но съвсем не ви е добре.

– Просто се чудя понякога защо трябва да се стига до такива лични обиди и оскърбления. Какво съм направил на някои хора, с какво им преча? Дали аз съм казал нещо подобно, та да заслужа това?

– И в английския парламент стават скандали и сблъсъци, г-н Сакскобургготски, да не говорим за руския…

– Всяка обида, абе всъщност е за сметка на човека, който я е казал.

– Но защо вие никога, поне аз не си спомням, не сте отговорили директно и конкретно на обвинения – да обясните ситуацията, да се докажете? Обикновено въобще не взимате отношение към обсъждания обществен проблем, дори и да е много значим – ето например концесията за магистрала „Тракия”, сделката с БТК или провалът на два пъти на сделката с „Булгартабак”? Отминавате всичко това, бих казал високомерно и пренебрежително.

– Пази Боже, от високомерие и пренебрежителност. Мисля, че съм достатъчно възпитан и съм си доказал уважението към всеки. В това отношение мисля, че не сте го изтълкували правилно. Аз съм следвал, учил съм, научил съм не малко, житейският ми опит е доста богат и дълъг. Вярвам в   специалиста, а да се изживявам аз като специалист, да започна да развивам някакви теории, когато например не съм инженер-строител или не съм експерт по макроикономика, не ми е присъщо. Затова изслушвам. След това действам. Другото за мен е смехотворно. Политиката не е да тръшне човек нещо непремислено.

– Непремислено, разбира се, не бива, но може и нещо премислено да каже човек. Без да е тесен специалист, особено когато иде реч за политически решения.

– „Премисленото” може да се окаже едно старание да покаже човек, че е много по-интелигентен от другия. Да се ориентираш и да броиш до десет, мисля, че не е грешка.

– През 2001 г. вие не се кандидатирахте за депутат, но тогава нямахте и партия. Сега стана ясно, че отново няма да се кандидатирате като лидер на НДСВ. Не знам дали сте се замислили какви коментари съществуват във връзка с това?

(Гледа ме въпросително и чака отговор от мен.)

– Най-различни, но едни от тях са, че на един цар не му отива да води листа, да бъде кандидат за депутат. Не може Царят да се явява на политическото тържище, за да го харесат евентуално обикновените хора. Царят е нещо за цял живот, от Бога едва ли не.

– Ето, това е пак чудесна митология.

– Не знам дали това също ви е съобщено от вашите сътрудници? Какъв е вашият коментар?

– Това е част от митологията, нали, която се създава без основа. Защото има ли цар, който да е бил премиер?…

– Няма.

(Е, има разбира се. Принц Нородом Сианук от Камбоджа например…)

– …и да го хокат по такъв начин в парламента. Няма. Значи тука не е въпрос, че нещо… се брои над другите.

– Чисто политически обаче НДСВ ще спечели. Вие със сигурност ще съберете много гласове, поне в два избирателни района, колкото е позволено по закон.

– Аз вярвам в призвания, а не в желания. Помните ли старата приказка „Всяка жаба – в гьола си”? Не се виждам като човек, способен на ролята на депутат, която е много интересна. През тия четири години съм научил много,  наблюдавам ги винаги  с интерес, уважение дори, и знам, че в тази си функция на лидер на нашето движение може да съм по-полезен.

– Едното не изключва другото. Лидерите на всички  политически сили, вие знаете отлично, се кандидатират за депутати. Такава е политическата игра. Те са едни от ярките, силни фигури, които се предполага, че привличат много избиратели.

– Но политиката е наука, нали? Аз така се виждам.

– Понеже нагазихме в темата избори, предлагам да я продължим. Първо, интересно е, че рейтингът на НДСВ нарасна забележимо.

– Това е и забележително. В края на мандата, доколкото знам, рейтингът на управляващите винаги е намалявал.

– Във всеки случай е малко неочаквано. Но може да се предположи, че НДСВ ще е втората политическа сила след 25 юни. А така също, че и днешната либерална коалиция няма да може сама да състави правителство. Днес участието на НДСВ във властта изглежда възможно само в коалиция с БСП.

  

Р е п л и к а  о т  б ъ д н о т о

Моля за извинение, драги читателю, може и без да искам да е било, но съм познал – няколко месеца по-късно след изборите се случи точно така – БСП бе първата, а НДСВ – втората парламентарна сила. Един без друг не можеха и независимо от политическите пустосвания и всякакви заклинания за следизборни намерения, самозаченаха се ин витро и заедно с ДПС родиха Тройната коалиция…

Брак по сметка и четиригодишен маратон по двуличие.

– Какво мислите за това и… ще има ли тази коалиция предварителното условие: премиер да сте вие, Симеон Сакскобургготски?

– Сложно е. Вижте, макар да ме упрекват, че не съм конкретен, аз обичам да мисля по рационален и конкретен начин. За да ви отговоря обаче, трябва да имам цифрите, резултатите. Едно е ясно и логично също – НДСВ, ДПС и „Новото време” са либерални политически субекти и олицетворяват един политически темп. Това ми е било желанието и мисленето да сме, така да кажем, в центъра. Това, което се казва, че „Симеон разбил двуполюсния модел”, ме кара да изтръпвам от понятието – аз да разбия нещо! Това е против моето мислене. Значи може би само е станал старомоден двуполюсният модел! В нашия случай това е голямото преимущество на центъра – човек може да си избере партньора, нали, коалиционния партньор, без големи политически компромиси в лошия смисъл на думата и без изкуствени коалиции, само и само да остане на власт.

Дали бих приел да стана премиер с мандата на БСП? Ще трябва да му дойде времето, да се произнеса по такава хипотеза. Но за да ви отговоря все пак за една такава широка коалиция…

– Такава коалиция – между Либералния център и БСП, би била с много добро мнозинство. И ще може да решава вероятно дори промени в Конституцията.

– Ами ето, пък и вие самият го казвате. Също така може да се анализира, нали, да помислим, че сме вече петнайсет години, шестнайсет почти след промените. Не бива да се гледа  на една социалистическа партия, призната в Европа като  социалдемократическа, като на една директна наследница на друга партия от 70-те и 80-те години на миналия век…

Впрочем, а защо не мислите, че може да стане и коалиция с дясно?

– Днес тя изглежда почти невъзможна. Поне, ако слушаме и чуваме какво говорят така наречените десни лидери, които като че ли себе си не могат да оправят, а кой да им повярва, че могат да оправят държавата…

Сега искам да ви попитам какво всъщност ще бъде името на вашата партия за изборите? (Лидерът на НДСВ ме гледа въпросително и без да разбира въпроса ми. Затова пояснявам.) През лятото в писмо до „Труд” вие казахте, че не е зле да се смени името на партията НДСВ, като се запази абревиатурата. Да отпадне „Симеон Втори” от нея. Такава промяна обаче досега не е извършена. Аз, откровено казано, си мисля, че това едва ли се дължи на  „жълтото политбюро“. Известно е, че вашият авторитет в партията е толкова голям, че всъщност всичко зависи от вас.

– Това е почти обвинение.

– Не е обвинение. Истина е, господин премиер. Всички ваши заместници и други активисти навсякъде вървят с вашето име. Съчетанието „нашият Лидер” звучи като с божествени звуци в устата им.

– Аз се старая да сме си една нормална партия, където да няма вождизъм, където да се харесат идеите, които защитаваме, а не кой временно ги овладява.

– Имате безспорен авторитет и съм изненадан, че не го знаете. Всъщност не може да не го знаете.

– Откровено считам, че трябва да намерим нови думи за СВ в името на партията (НДСВ). Като слагахме името навремето, бяха други обстоятелствата, а сега и на мен ми става много пъти неприятно. Не бива да се променят буквите, съчетанието.

Но дали сега в последния момент (преди изборите) има толкова спешност? Трябва да го решим на партийния ни конгрес.

– Мнозина, повтарям, мислят, че вие задържате това „Симеон Втори”. И че само от вас зависи то да бъде сменено.

– Не, не, пази Боже.

– Даже се поставя въпросът – къде е границата на абсолютния авторитет на Симеон Сакскобургготски?

– Е, познавайки ме, знаете, че аз не съм такъв характер – аз съм толкова широко скроен човек и винаги така искам да се вслушам каквото другите казват или да изслушам мнението на толкова хора. В това отношение съм много чувствителен и считам, че му е дошло времето да променим „СВ”-то. Нека да минат изборите… Ако, нали, утре си променим названието, някои могат да кажат: „Симеон вдига ръце от това и си тръгва”.

Р е п л и к а  о т  б ъ д н о т о

На третия си извънреден конгрес (3 юни 2007) НДСВ реши да промени думите Симеон Втори (СВ) в абревиатурата си, но засега – само по принцип. Фактически това се случи година по-късно – на 18 октомври 2008 г. След тази дата НДСВ вече трябва да се чете като Национално Движение Стабилност и Възход. Но мисля, че и днес малко, много малко хора знаят това.

Симеон продължи  да бъде лидер на НДСВ до 28 ноември 2009 г., когато Бойко Борисов вече беше на власт и ръфаше с ярост месата на Тройната коалиция. Макар че в неговия речник името Симеон отсъства. Тройната коалиция, изглежда, е имала двама за лидери – Сергей, разбира се, и Доган. Царя май  го е нямало. Царят – съпремиер и Регент на Станишев.

Царят, чийто бодигард беше Бойко и който с царствения си шут го бе изстрелял към висините на славата и властта. И шеметната политическа кариера, която изравни някак си бодигарда с Величеството. Единият го помни и благодари чрез мълчание, а другият? Другият, според мен, не може да си прости: чак толкова равенство бива ли?

През годините на предишното царско правителство трудов договор в кабинета имаше и госпожа Христина Христова. Работеше като министър. Отзивите за нейната трудова дейност бяха добри. От ноември 2009 г. председател (не „лидер”!) на НДСВ стана именно тя, г-жа Христова. Това вероятно вече сте го научили…

  СУЕЦКИЯТ КАНАЛ, МАГИСТРАЛА „ТРАКИЯ” И РАЗНИ ЦАРСКИ ОСОБИ

През 1856 година управникът на Египет Мохамед Саид паша възлага на французина Фердинанд дьо Лесепс да построи канал, който да свързва Средиземно с Червено море.

След 150 години, през повечето от които тази наречена Суецки канал магистрала свързва Севера с Юга, един друг царствен управник в милото ни отечество – Симеон Втори, възлага на българо-португалски консорциум да довърши останалите 117 км от магистрала „Тракия”. Тя е планирана през 1964 г. от правителството на един друг царствен за нашата история мъж – Тодор Живков от Правец.

След подготовка от около две години французинът Дьо Лесепс започва строежа на водния път и през 1869 год. на 17 ноември той е открит. На откриването присъстват князе и всякакви първенци от цяла Европа (вероятно и роднини на нашия Симеон), а Джузепе Верди пише, както и до днес се твърди, операта „Аида” за официалната церемония. Но тъй като  пиарите на онзи паша късно успяват да го убедят да стори това, на церемонията изпълняват „Риголето”.

Остатъкът от нашата магистрала ще бъде завършен може би горе-долу за същия срок – от средата на царуването на премиер Симеон до края на Бойко Борисов. Моля пиарите да внимават – Верди и Панчо Владигеров ги няма, кой ще озвучи официалния ден? Не бива според мен това да става с трагедия или драма, за целта най-подходяща е оперетата. Или с маршове и песни с възхвала. Организацията може да се възложи на министър Цветанов и неговия приятел Веско Маринов. 

И така, след решението на отечественофронтовското правителство през 1964 година за изграждане на пръстен от магистрали – „Тракия”, „Хемус” и „Черно море” реалното строителство започва през 1973 г. До средата на 90-те е готов почти целият участък от София до Оризово, а до 2010 година са завършени София–Стара Загора и Карнобат–Бургас. На 16 декември 2004 г. правителството на НДСВ решава да отдаде остатъка от 117 км на споменатия вече българо-португалски консорциум. В края на март (29) следващата година в присъствието на Симеон е подписан и договорът между двете страни.

Този договор изгърмява като един от най-големите политически скандали в уж първата демократична история на България. Но за това вече толкова много е писано, че едва ли нещо ново мога да кажа. Само ще припомня в галоп някои от фактите:

На 24 март 2005 г. „Труд” излиза с голямо челно заглавие на първа страница –  „Корупция в „Тракия”, и авторска, а по същество редакционна, позиция на същото място – „Магистрала към ада”. Всъщност тук се излага не само нашето мнение, но и позицията на една международна антикорупционна организация – Трансперънси интернешънъл.

Още през декември предната година „Труд” пита – защо цялата процедура при създаването на този консорциум се прави на тъмно, защо не е обявен публичен конкурс за концесионер (ще прочетете след малко как ми обяснява това премиерът Сакскобургготски – б.а.).

Специално разследване в Лондон (автор Христо Николов) показва, че основният посредник между концесионера на „Тракия” MSF и нашето правителство е лондонският екип за финансови проекти на лисабонската Банко Еспирито Санто (в превод – „Банка на светия дух”). Проследявайки пътя, по който протича енергията за оживяване на българския консорциум, нашето разследване се натъква на (не)очаквана царствена връзка – имената на двама Сакскобургготски князе… Вестникът сипе въпрос след въпрос, впрочем повечето медии ги сипят. Отговор няма.

Буря вилнее и в парламента, а най-силно духат депутати от ДСБ…

П р о д ъ л ж е н и е  н а  р а з г о в о р а

с ъ с  С и м е о н

Ц а р с к а т а  в о л я:

Ц А Р С К И Т Е  И М О Т И  Н А  „С Ъ Д”,

Н О  Д Р У Г  П Ъ Т

Април 2005 година, кабинетът

на министър-председателя

– Господин премиер, безспорно едни от най-силните ви думи още през 2001 година,  бяха думите за нов политически морал. Четири години по-късно аз бих си позволил да отбележа, че това не бяха празни думи… В същото време обаче бих искал да ви задам цяла група въпроси за правилото и грубите, крещящите изключения.

– Аз все пак не съм професор по етика…

– Аз също. Да говорим като граждани, без теория и формули…

Церовски! Господин Церовски! Министър Церовски! Любимецът на медиите, но и не само на тях. Едни от най-острите думи, изричани от депутати, при това депутати не само от опозицията, но и от „свои“, от НДСВ, са за него. Няколко от най-лютите закани за смяна на г-н Церовски като министър дойдоха от вашия коалиционен партньор ДПС. Критиките от различни експерти по различни фронтове на  работата му са пак за него. Дори неговият зам.-министър Хасан Хасан излезе с интервю в „Труд”, което разнищваше цялостната дейност на министъра.

ДАЛАВЕРАТА „АПАРТАМЕНТ” ЗА ЦЕРОВСКИ

На 30 януари 2004 г. „Труд” публикува на първа страница следната информация: „Министър хариза на себе си апартамент”. Министърът е Валентин Церовски, който се закичва с пагона на властта девет месеца преди това, при ремонт на царския кабинет. Подробна разработка по темата излиза във в. „168 часа”, а и в други медии. След няколко дни ще гръмне мощен скандал, който ще вдига пушилка цяла година. Каква всъщност е работата?

На 13 октомври 2003 година Церовски подписва с министъра на държавната администрация Димитър Калчев договор за покупко-продажба на имот от 118 кв. м, който се намира в идеалния център на София (бул. „Патриарх Евтимий”). Цената за купувача, договарят се двамината, е 49 300 лева! (Според справката, която сме направили с няколко брокерски къщи, пазарната цена на този апартамент е около 140-150 хил. лв… Само 2-3 години по-късно тази цена по тия географски ширини на отечеството бе още по две!)

Е, да, ама на бедняка министър и тези пари му се виждат много, та той превежда по сметката на регионалното ведомство, което мъдро ръководи, половината – 24 650 лв. И – моля внимание! – останалата част доплаща с  к о м п е н с а т о р к и. Те пък, тези компенсаторни инструменти, попаднали у хиляди хора след приватизацията, реституцията и прочие, са в известна степен само омастилена хартия. Цената на номинал от лев по същото време върви и на черно, и на бяло по 23 стотинки. И никой разбира се, никой простичък земен човек не би могъл да си купи с тези хартийки дори баничка без боза.

Но министърът може. И не баничка, а баница, колкото цЕло Софийско поле. Така че реално към първата сума той доплаща още едва 5669,50 лв. Плаща си почтено и всякакви такси, ДДС и става радостен собственик на жилище на централен столичен булевард за 41 000 лв.

Браво, както се вика! Като си няма тъща като министър Цветанов.

Какво представляват тези т.нар. ведомствени жилища? Те са спецфонд за кабинета, с който се задоволяват нуждите на привлечените в държавните структури кадри на всички нива, които не са от същото населено място и – моля! – не притежават собствени жилища. При Церовски не е точно така – излетяха на светло тогава всякакви документи за имот в центъра на Бургас и за едни сложни гимнастики, сторени с него, за да се стигне до сделката с Калчев. Впрочем, според правилника за държавната собственост всички, които имат правата (и могат да се уредят) да купят евтино жилище (цените обикновено са според данъчната оценка), трябва да бъдат благословени от строителния министър. А ако той самият поиска себе си да благослови, трябва да го направи чрез десницата на министъра на държавната администрация. 

И ето, станал не станал министър (месец май 2003 г.), незапомнил още имената на първите си сътрудници, на 3 юли 2003 година Церовски отписва харесания за себе си апартамент от Държавното предприятие „Строителство и възстановяване” и го прехвърля безвъзмездно за стопанисване и управление на администрацията на Министерския съвет. Спешно и като при пожар е изготвена данъчна оценка на жилището (17 юли 2003). С малко забавено темпо – „чак” на 11 септември министър Калчев определя чрез специална заповед за негов купувач колегата си Валентин Церовски…

И… пито – платено.

Скандалът бе наистина грандиозен. Но нямам желание да ви го припомням в подробности. Като всички скандали у нас грандиозна е само пушилката му.

Изплуваха тогава имената и на още няколко десетки велможи на Симеон и всякакви братовчеди на управлението, министри, областни управители, разни породи държавни служители, но… безсрамието на Церовски бе уникално. Излязоха имена и от предни правителства – тази каца със срамежливо стопанисван мед не бе царско откритие. Николай Големанов писа в „Труд”:

„По време на Костовото управление семейството на г-н Муравей Радев, тогава финансов министър, взе два апартамента по цени „като за приятел”. С компенсаторки си купил имот и верният на Командира бивш шеф на НСС ген. Атанас Атанасов. Три месеца след като сегашното правителство дойде на власт, то разтръби, че незаконно са си купили държавни жилища и бившите министри Венцислав Върбанов и Теодосий Симеонов…” (2 февруари 2004)

Както се вика – да са живи и здрави! Щом на хората не им пука, щом паметта им е къса или я нямат въобще, министрите на палатки ли да живеят!?

Епицентър