Лазаровден е! Иисус Христос възкресява Лазар от Витания

Лазаровден е християнски празник, посветен на Лазар от Витания и неговото чудотворно възкресение от Иисус Христос и отбелязван в съботата преди празника Цветница и Страстната седмица.

Празникът е известен и с имената Лазарница, Лазар, Лазарова събота.

Лазаровден е имен ден за хората с имена Лазар, Лазарка, Лазарин, Лазарина, Лазо, Ласка, Елизар, Лъчезара, Лъчезар. Името „Лазар“ е символ на здраве и дълголетие.

Християнски празник
Лазар от Витания е приятел на Иисус Христос, който е възкресен от него четири дни след смъртта му – Иисус Христос казва „Лазаре, стани!“ и съживява Лазар, който излиза от гробницата си.

Христос възкресява своя приятел Лазар и връща диханието и живота във вените му.

Отвъд река Йордан бил Христос, когато научил за болния Лазар – негов приятел и довереник. Учениците му се бояли да го пуснат сам във враждебния Йерусалим, но Христос успокоил апостолите, че няма защо да се страхуват, че Лазар е заспал и отива да го събуди, а после уточнил, че говори за вечен сън – починал е от боледуването Лазар, но Христос ще го възкреси за слава на Бога и за да помогне на учениците си да не се безпокоят, да вярват повече в него и в Бога.

От този момент нататък смъртта престанала да бъде краят, защото, след като възкресил Лазар, Христос ще възкръсне на свой ред, за да покаже, че вярата и Бог са по-силни от смъртта.

Кои обичаи задължително се спазват на Лазаровден за късмет?

Смъртта в християнството често се представя като сън, а възкресението като събуждане. Не е случайно, че Православната църква нарича „успение“ смъртта на много светци. Възкресението, което Христос извършил за своя приятел Лазар във Витания, било нечувано чудо, тъй като за първи път възкресявал човек цели 4 дни след смъртта му.

Много са свидетелствата за това как Иисус възкресявал хора, но в момента на смъртта им или скоро след това, а не четири дни по-късно.

За първи път такова чудо извършва именно за Лазар. На четвъртия ден плътта се разлагала, така Христос спасил Лазар не просто от смъртта, но и от тлененето, защото самият той не е тленен.

С молитва към своя Отец, с думите „Лазаре, стани“ Христос възкресява своя приятел Лазар и връща диханието и живота във вените му. Лазар излязъл от гроба в името на Отца и Сина и Светия Дух, а с молитвата към Бог Христос показва, че не прави нищо без Божията благословия. 

Основният традиционен обичай на Лазаровден лазаруването, в което участват млади неомъжени жени, наричани лазарки. Той има характер на задължителна инициация за момичетата – преминалите през него подявки стават моми и могат да се момеят – да носят определено облекло и украшения, да завързват връзки и да се подготвят за женитба. Участието в ритуала е еднократно – в него не участват момичета, които са лазарували в предишни години, дори да са останали неомъжени.

Подготовката за лазаруването започва от средата на Великия пост, когато лазарките започват да се събират и да разучават с по-възрастни жени специфичните лазарски песни. Самото лазаруване има сходства с коледуването – лазарките обикалят къщите в селото, пеят обредни лазарски песни и благославят за здраве, щастие и берекет.

В по-големите села лазарките се разделят на няколко групи от по 10 – 20 момичета, като всяка група ще обхожда на празника определена територия, така че на едно място да не идват два пъти лазарки.

Две от лазарките в групата носят кошници, в които да поставят подаряваните им от домакините яйца, а други две носят криваци (или едната кривак, а другата нож), смятани за мъжки атрибути.

При влизането в двора на всеки двор лазарките с криваците ги изправят в средата, две или четири други лазарки танцуват около тях, а останалите ги ограждат в кръг и пеят лазарските песни.[4] Самите песни, отличаващи се с повтарянето във всеки стих на обръщението „Лазаре“, са голям брой, като всяка е пригодена за човек с определено обществено положение – момче, момиче, булка, овчар, свещеник и т.н. – като лазарките подбират по една за всеки члена на посещаваното домакинство.

След края на обиколката си лазарките се връщат в къщата, от която са тръгнали, където изпълняват последни песни. 

Лазаруването продължава и на следващия ден – Цветница – със свързания ритуал на кумичене, в който участва същата група.

 А какво се случва с Лазар след чудото на Възкресението?

Светото Писание споменава само още веднъж Лазар – 6 дни преди Пасха Господ отново дошъл във Витания и там присъствал и самия Лазар. Предания разказват, че Лазар трябвало да напусне Юдея, защото първите християни били преследвани, че е живял още 30 години, че е бил епископ на остров Кипър, където разпространявал православната християнска вяра, че Лазар и неговите сестри отишли в Прованс и проповядвали Евангелието в областта, която днес е Южна Франция, че Лазар станал първият епископ на Марсилия, че е произведен от апостолите Павел и Варнава през 45 г. в 1-ия епископ на Китион, както и че е бил епископ на Кипър, където именно умира през 63 г.. Известно е, че мощите на Лазар са открити през IX век в град Китий, положени в мраморен ковчег. По времето на византийския император Лъв Мъдри те били пренесени в Константинопол и положени в храма на праведния Лазар, построен още от император Василий Македонец. Къде обаче завършват преданията и започват фактите не знаем, повече от Евангелието за Лазар след Възкресението му  и  извън преданията не ни е известно нищо.

Източник ЕПИЦЕНТЪР