Депутати от ГЕРБ-СДС искат от КС тълкуване на текста за независимостта на съдебната власт

Депутати от ГЕРБ-СДС поискаха от Конституционния съд да тълкува текстовете от основния закон, свързани с независимостта на съдебната власт. На сайта на Конституционния съд е публикувано искането на депутатите, което е внесено днес, в последния ден на 48-ото Народното събрание.

Делото е разпределено на съдия Филип Димитров.

Депутатите искат от конституционните съдии да тълкуват понятието „независимост на съдебната власт“. И задават въпроса дали, освен независимост на съдебната власт от другите две държавни власти – законодателна и изпълнителна, и функционалната независимост на всеки отделен съдия, съдебен заседател, прокурор и следовател, включва ли се и институционална, организационна и йерархична независимост между трите органа, включени в системата на съдебната власт – съд, прокуратура и следствие.

Пред нас е една от най-тежките глави, посветена на съдебната власт. Тя е една от най-спорните глави, която може да препъне цялата Конституция, ако не можем да намерим оптималната формула за излизане от положението, тъй като има диаметрално противоположни становища по някои от основните принципи.

Както се вижда, главата „Съдебна власт“ на Конституцията и до ден днешен е в центъра на политическия дебат и е в състояние да препъне политическата и институционалната система на Републиката, посочват от ГЕРБ-СДС.

ГЕРБ припомнят модела на съдебната власт от периода на Третото българско царство, при който прокурорите и следователите са били към съда.

„Не е известно тогава обществото да е имало забележки към съдебната власт, а нейният авторитет е бил безспорен, доколкото няма документирани сведения за обратното. Което означава, че тя е функционирала добре“, пише в искането.

Според ГЕРБ както следствието сега е подчинено на прокуратурата, така може да мине и „под шапката“ на съда и разказва как при приемането на Конституцията от 1991 г. се е стигнало от съдии-следователи до следователи макар и идеята следствието да бъде прикрепено към прокуратурата да е била отхвърлена като недемократична от тогавашния главен прокурор Мартин Гунев. В последствие статута на следствието е продължил да деградира през законодателни промени.

В искането се сочи още, че ако в бъдеще Висшият съдебен съвет се раздели на две – прокурорски и съдийски, то ще се циментира подчинението на следствието на прокуратурата.

„Ако следователите и тяхната респективна организационна структура не бяха фактически изгубили високия си конституционен статус, може би в момента някои животрептущи въпроси, като например: „Кой да разследва главния прокурор?“ или „Кой да преследва корупцията по високите етажи на властта“ нямаше да съществуват и щяха да са се решили от само себе си“, пишат още депутатите от ГЕРБ.

Последвайте Епицентър.БГ вече и в Телеграм и Туитър! 

Източник ЕПИЦЕНТЪР