Мирела Костадинова: Книгоиздателят Александър Паскалев дарява 20 000 лева за санаториум за учители

Книгите са кораби на мисълта, които странстват по вълните на времето и носят своя скъпоценен товар от поколение на поколение. Те възраждат и освобождават народите, дават възможност на човека да се издигне над самия себе си. Тези и други истини вероятно е виждал и българският книгоиздател Александър Паскалев.

 

В онези години, когато книгопечатането не е така популярно както днес той обръща особено внимание на хубавите издания. Книгите, които печата на най-добрите тогавашни наши писатели и поети, си остават образци. Всъщност Паскалев е признат за създател на традицията и основател на модерното книгоиздаване у нас.

 

Внук е на Паскал Хаджирайчев, борил се за българската църковна независимост. Пътувал по света, а щом се завърнел го очаквали изпитания. Къщата му четири пъти изгаряла до основи подпалвана от  фанариотската злонамереност, но чорбаджи Паскал четири пъти я вдигал отново. Синът му Михаил Паскалев е настоятел на четвъртото по ред основано българско читалище „Заря“. Той превръща къщата на баща си в комитетски хан за частния револлюционен комитет, заклет от Васил Левски. Държан е в старозагорския затвор, после е освободен и се задомява. Преди Освобождението го заточват в Мала Азия, заедно с Христо Златаров, баща на бъдещия учен и химик проф. Асен Златаров.

 

По силата на Сан-Стефанския мирен договор революционерите се прибират в града. На 7 ноември 1879 г. се ражда синът на Михаил Паскалев – Александър. 

 

В Хасково бъдещият книгоиздател е сред създателите на първото туристическо дружество – „Родопски турист“. Той е един от участниците в учителското движение, библиотекар в читалище „Просвета“. Лектор е във вечерното училище.

 

През есента на 1906 г. Александър Паскалев напуска родния си град Хасково и пристига в София. Две години по-късно основава своето книгоиздателство, което ще отпечата образци на български книги. Кантората му е на ул. „11 август“ и бул. „Дондуков“ и става средище на българските писатели. Клиентелата на книгоиздателството е многобройна.

 

Респектиращо е всичко отпечатано – пълни събрани съчинения на Ботев, Вазов, Каравелов, Пенчо Славейков, Яворов, Елин Пелин, Йовков.

 

Паскалев издава първите книги на Николай Лилиев и Димчо Дебелянов (посмъртно). Пътища се отварят и за младите автори като Константин Константинов, Михаил Кремен, Емил Коралов. При него печатат Антон Страшимиров, Георги Стаматов, Кирил Христов. Паскалев дава път на детската литература – Багряна, Дора Габе, Ангел Каралийчев, Асен Босев, Георги Райчев. За издателството му пишат Стоян Михайловски, Теодор Траянов, Георги Стаматов, Людмил Стоянов и още много други наши писатели, поети, учени. Паскалев сякаш има пословична дараба да открива и привлича талантливите, някои от които правят първи стъпки в литературата.

 

Книгите му имат много добро полиграфско оформление и се превръщат в търсени за българските читатели. Те оформят и литературния вкус по онова време, книгите му имат за цел да създадат мироглед за културата на българина.

 

Незабравима и известна е неговата „Всемирна библиотека“ от която излизат около 800 номера, побрала всичко най-значително от литературата с начало древността до тогавашни съвременни световни автори. Спретнатите томчета са с малък размер, което е практично и удобно за четящия българин. Оформени са от художника Александър Божинов. Книгите се преиздават многократно, а някои от тях достигат нечуван за времето тираж от 20 000 бройки. Чрез тях българите се запознават със западно-европейската и руската класическа литература. 

 

Амбициозният книгоиздател привлича за преводачи и сътрудници най-известните ни поети и писатели по онова време. С марката на Паскалевото издателство се печатат и библиотеките „Слънчеви лъчи“, „Юношеска библиотека“, „Вечерни часове“, „Съвременен земеделец“, „Балкански въпроси“, много учебници, списанията „Съвременна мисъл“, „Българска мисъл“, „Светулка“. Той издава първия литературен вестник в Европа „Разговор“, редактиран от Александър Балабанов, Тодор Боров и Елин Пелин.

 

В книгоиздателството му предлагат, молят, настояват и се окайват почти всички, които вадят хляба си с перото застанали пред белия лист.

 

Мнозина търсят приятелската му ръка. В много от писмата си българските писатели търсят пари, а той не отказва финансова подкрепа на творците, с които работи. Елин Пелин му  пише на 16 декември 1929 г.

 

Драги Паскалев,

 

Моля ти се до 20-и т. м. да ми приготвиш 10 000 лева, според както ти говорих. Направи всичко възможно да ми услужиш, защото съм в голямо затруднение. Надявам се, че няма да развалим доброто си приятелство.

 

Елин Пелин повече от 10 години намира необходими средства като използва Паскалев за поръчител, взема аванс за бъдещи свои творби.

Книгоиздателят знае за нелекото положение на авторите, които го атакуват от всички страни.

 

Вазов му пише писмо от Швейцария. Изпраща му клише на лика си, изработено във Виена за своите „избрани“. Предлага му да хвърли едно око на разказите на Евгения Марс.

 

Кирил Христов се окайва, че пак се е поболял и ако му препрати един аванс, няма да е зле.

 

Мара Белчева непрестанно търси съветите му за стихосбирката си „На прага стъпки“.

 

Людмил Стоянов го заклина в името „на всички свети ангели“ да побърза с плащането. 

 

Владимир Василев във всяко послание е неспокоен, все му се струва, че „Златорог“ не е оценен достойно дори от издателя му. Той е кръстник на Невена и Александър Паскалеви и е уверен в правото си да наставлява своя кумец. Скоро сътрудничеството им спира. Паскалев издава „Златорог“ само първите три години, после е поето от книгоиздателство „Хемус“.

 

С двама от авторите Паскалев прекрачва прага на обичайните делови взаимоотношения. Дали се намира в Швейцария или във Вечния град, Пенчо Славейков е консултант или редактор на Паскалевата продукция. „Прати ми…“, често му пише той. Славейков му дава оценки и препоръки, които са точни и ясни. 

 

Тъкмо Паскалев издава „На острова на блажените“, а когато му поднася първия екземпляр, „обвит в червена книжна рекламна панделка“, той искрено се радва. Паскалев е издател и на неговата „Кървава песен“. Той отпечатва Славейковите творби в голям тираж и ги разпространява у нас и в чужбина. Книгоиздателят го прави истински популярен сред по-младите читатели. В писмата си той често пита Паскалев за Яворов.

 

Веднага след основаването на книгоиздателството си Паскалев издава „Подир сенките на облаците“, а после, когато започва „Всемирна библиотека“ нейният пръв номер е „Саломе“ от Оскар Уайлд, преводач е тъкмо Пейо Яворов.

 

След личната трагедия на поета Писателският съюз отпуска 200 лв. за лечението му, а Паскалев прибавя 1000 лв. за пътуването на поета до Виена, където се лекува. Яворов, вече сляп всеки ден го посещава в дружеството за разпространение на вестници и списания „Куриер“, основано от самият Паскалев. Той е готов по всяко време да му помогне. Преди смъртта си Яворов му изпраща тези редове: 

 

Драги Паскалев,

Отивам си. В тая  минута ми иде на ума за нашата дълговременна дружба. Благодаря ти за нея и за участието, което взе в моята съдба през последните 9 месеца. Ако можеш, моля, отпусни на брат ми Атанас ония петстотин лева от „Заема“, за да има с какво да бъда погребан. Сметката е предварително наредена, исках да кажа, заемът е гарантиран в моето завещание, депозирано у Владя. Моля Петка, който е толкова добър, да помогне заедно с Илиева на брат ми в уреждането на скромното ми погребение. Моите благопожелания на госпожата и тебе, на майка ти, на Димитра и госпожата му и на моя Петко. Целувам те горещо. 

 

Яворов е човекът, който запознава Паскалев с Иван Вазов. Идеята му е книгоиздателят да отпечата съчиненията на автора на „Под игото“. Първата им среща е в Народния театър. Яворов вече е взел съгласието на народния поет за осъществяването на идеята си. Паскалев също приема топло предложението.

 

Първият том от пълното събрание на Вазовите съчинения излиза през 1911 г. с марката на книгоиздателство „Ал. Паскалев и С-ие“. По-късно следва и друго издание на тези съчинения, с пари на Министерството на Народното просвещение. В продължение на повече от десетилетие връзките между Вазов и Паскалев не прекъсват, двамата имат богата кореспонденция. Върху стихосбирката „Песни за Македония“ с автограф от самия Вазов, поетът е изписал на 14 март 1916 г. „На г. Ал. Паскалев. Авторът“. Книгата се съхранява в Националната библиотека и е предадена от съпругата на Паскалев.

 

Книгоиздателят участва като запасен офицер във войните през 1912-1918 г. и е награден с орден за храброст. Иван Вазов посвещава „Подпоручик Ал. Паскалеву“ стихотворението си „България гледа“ от стихосбирката „Под гърма на победите“.

 

На конгреса на Българския учителски съюз през 1925 г. дарява сумата от 20 000 лв. и много от своите издания за построяването на санаториум за учители. На ботаническия факултет при Университета подарява богатата си колекция от вкаменелости и минерали събирана по време на учителствуването му в Хасково.

 

Повече от три десетилития той печата български книги, учебници и учебни помагала. Не забогатява. Пътищата му на книгоиздател са свързани и с разорение. Дейността му приключва през 40-те години, както и на други български издателства. Паскалев се усамотява в село Нова Надежда, Хасковско, където преживява последните си години. Умира в Хасковската болница на 31 октомври 1946 г.

 

Архивът му се съхранява във фондовете на Националната библиотека, ЦДНА, Националния литературен музей и РИМ – Хасково. В родния му град могат да се видят пишещата му машина, очила, писалка, книги, списания, вестници, учебници печатани в неговото издателство. Може би е време в София да бъде направен негов паметник, който да е и символ на българската книга и духовна култура.

 

Днес не се знае къде се намира гроба на Александър Паскалев. Дългите години унищожават и надгробните камъни, но времето няма сили против книгите…

 

Последвайте Епицентър.БГ вече и в Телеграм и Туитър!

 

Епицентър