Откога празнуваме Рождество? Папа Юлий I избрал 25 декември за раждането на богомладенеца

Рождество Христово, също Коледа, Божик или Божич, е един от най-големите християнски празници. На него християните честват раждането на Сина Божий Иисус Христос. Според Евангелието от Лука това станало във Витлеем, град във възстановеното под римска опека царство Юдея на Ирод I Велики.

Отбелязва се на 25 декември (по григорианския и новоюлианския календар), на 6 януари от арменската църква, а след 31 март 1916 г. (когато в България като държавен календар е приет т.нар. „нов стил“ – Григорианския календар) – на 7 януари по официалния граждански календар, който ден съответства на 25 декември по юлианския календар.

През 1968 г. Българската православна църква установява честването на 25 декември. В България отново е официален празник с решение на IX народно събрание от 28 март 1990 г.

С Рождеството си Христос донася частица от светостта на небесния мир. С неговото идване на Земята се отбелязва началото на новата ера.

Векове преди раждането на Иисус, ранните европейци празнували светлината и раждането на деня в най-тъмните дни на зимата.

Много народи са се радвали на зимното слънцестоене като момент, в който най-лошото от зимата вече е минало, дните се удължавали и слънчевата светлина била повече.

В Скандинавия празнували Йол от 21 декември – зимното слънцестоене. В чест на завръщането на слънцето, бащите и синовете носели вкъщи големи дървени трупи, които палели. Хората празнували докато не изгоряло напълно дървото, което можело да отнеме около 12 дни. Северняците вярвали, че всяка искра от огъня означава ново теле или прасе, което ще се роди през новата година.

Краят на декември се празнувал в голяма част от Европа. По това време на годината, повечето от добитъка бил или прибран, или заклан, осигурявайки храна на стопаните си за зимата.

За мнозина това време на годината била единствената възможност да хапнат прясно месо. Освен това, повечето вина и бира, направени през годината, вече били готови за консумация.

В Германия почитали езическия бог Один по това време от годината. Немците били ужасени от Один, тъй като вярвали, че той лети през нощта, за да гледа какво прави неговият народ, и решавал кой да живее и кой не. Заради това, много хора предпочитали да си стоят вътре.

В Рим, където зимата не е толкова сурова, както на Скандинавския полуостров, празнували Сутарналии – празникът в чест на Сатурн, богът на земеделието.

Сатурналии започвала в началото на седмицата преди зимното слънцестоене и продължавал цял месец. Това бил периодът на изобилието – храната била много, напитките били в повече и съответно общественият ред в Рим бил меко казано пренебрегван. За месец, робите ставали началници, селяните управлявали града, никой не работел, за да може всички да се присъединят към веселбата.

Пак през зимата, римляните празнували Ювеналия – празникът на децата в Рим. В допълнение, по-богатите често отбелязвали 25 декември като рождения ден на Митра – богът на слънцето. Вярвало се, че Митра е бог и на новородените.

В ранните години на християнството, Великден бил основният и най-важният празник, а раждането на Иисус не се празнувало.

През IV век църквата решила да обяви и рождения ден на синът Божи за празник. За съжаление в Библията не се споменавала датата (както по-късно пуританците казват, за да отхвърлят легитимността на празника).

Въпреки че някои доказателства предполагат, че раждането на Иисус се е случило през пролетта, папа Юлий I избрал 25 декември.

Предполага се, че църквата избрала тази дава в опит да „абсорбира” традициите на езическия фестивал Сатурналии. Първо празникът се наричал Рождество, а традициите се разпространили от Египет до Англия само за няколко десетилетия. До края на VIII век, празникът вече бил популярен и на Скандинавския полуостров. Днес гръцките и руските православни църкви празнуват Коледа 13 дни след 25 декември – Денят на Богоявление или Тримата царе. Вярва се, че на този ден, тримата мъдреци намерили Иисус в яслите.

След като Коледа започнала да се празнува около зимното слънцестоене, шансовете, че новият празник ще бъде по популярен се увеличили драстично.

През Средновековието християнството завладяло по-голямата част от Европа и изместило езическите обичаи. На Коледа вярващите ходели на църква, после се напивали и го превръщали в карнавал.

Всяка година просяк или ученик бил коронясван за „господар на нечестивите”. Бедните ходели по къщите на богатите, търсейки храна и напитки.

Ако им откажели гостоприемство, просяците си отмъщавали със зло.

С годините Коледа се превърнал в денят, в който богатите можели да изплатят „дълговете” си към обществото.

В началото на XVII век, вълната на религиозната реформа тотално променя начина, по който Коледа се празнувала в Европа. Когато Оливър Кромуел станал лорд-протектор на Англия през 1645г. той обещал да освободи държавата от упадък и да отмени Коледа.

След обществено недоволство монархията била възстановена, Чарлз II седнал на трона и заедно с него се върнала и Коледа.

Изселниците в Америка били дори по-големи пуритани от Кромуел и затова първоначално на новия континент Коледа не се празнувала.

От 1659 до 1681 г. празникът на Коледа бил забранен в Бостън. Всеки, който демонстрирал коледния дух, бил глобяван с пет шилинга. За сметка на това, в Джеймстаун, капитан Джон Смит обявил, че всеки, който иска, може да се празнува Рождество.

След американската революция, английските обичаи били забранени и Коледа не била призната официално за празник до 26 юни 1870 г.

Едва в края на XIX век Коледа се появила в Америка. Американците преоткрили Коледа и я превърнали от карнавален празник до семеен ден.

Последвайте Епицентър.БГ вече и в Телеграм и Туитър!  

Епицентър