Радев пред Зеленски: България няма да приеме санкции срещу Русия в сферата на ядрената енергетика

Президентът Румен Радев се срещна в Брюксел с Володимир Зеленски и украинската делегация за заседанието на Европейския съвет, но в една от четири групи, в която са държави от ЕС, изказващи се против нови решителни санкции срещу Русия, както и които най-малкото се съмняват – или директно се противопоставят – на военна помощ за нападнатата преди почти година страна.

Не е известно кой точно е поискал този формат, но изглежда по-вероятно това да е идея на украинската страна. Тя очевидно е била приета и от всяка от 27-те държави членки, включително България.

В съобщениe от прессекретариата на президента се говори за участието на Радев в една от „съвместните работни сесии с президента на Украйна Володимир Зеленски“, но не се обяснява защо е имало разделение.

Срещата между Радев и украинския президент Володимир Зеленски се е състояла в рамките работна сесия съвместно с министър-председателя на Унгария Виктор Орбан, федералния канцлер на Австрия Карл Нехамер, министър-председателя на Гърция Кириакос Мицотакис, министър-председателя на Словения Роберт Голоб, както и министър-председателя на Хърватия Андрей Пленкович.

Българскят президент е изтъкнал последователната хуманитарна подкрепа, която България оказва на Украйна, включително и на голямата българска диаспора в страната. Посочил е и десетките хиляди украински граждани, потърсили спасение от конфликта у нас.

Радев отново е подчертал, че ядрената енергетика е от стратегическо значение за бъдещето на българската енергетика и икономика и България не може да приеме налагането на санкции в тази сфера.

Говорил е и за енергийната политика на България създава предпоставки за реална диверсификация в доставките на енергийни ресурси за целия регион, от което може да се възползва и Украйна.

„Продължаващите военни действия между Русия и Украйна, предизвикателствата пред украинската енергетика в условия на зима, затруднените вериги на доставки, хуманитарните последици от войната, както и амбицията за европейска интеграция на Украйна, бяха във фокуса на срещата“, допълва съобщението от прессекретариата на Радев.

За разделянето на държавите на групи съобщи днес брюкселското издание „Политико“, според което третата включва „някои страни, които традиционно изказват загриженост за санкции, които отиват твърде далеч, включително Австрия, Унгария, Хървати, България, Словения, Гърция и Кипър“.

Останалите сесии с украинския държавен глава (без Германия и Франция, защото Зеленски се видя ден по-рано с Олаф Шолц и Еманюел Макрон в Париж) са в състав:
Испания, Италия, Полша, Румъния, Нидерландия и Швеция
Естония, Латвия, Финландия, Дания, Чехия и Словакия
Португалия, Малта, Ирландия, Белгия, Люксембург и Литва

Освен, че Унгария е известна с отказа да изпраща въоръжение на Украйна и бави или отслабва пакетите санкции на ЕС (и заплашва с вето някои предложения), днес премиерът Виктор Орбан бе единственият лидер, който демонстративно не аплодира Зеленски при пристигането му за колективната снимка на лидерите.

След това Балаш Орбан, началник на политическия му кабинет, написа в „Туитър“: „Унгарската позиция остава ясна: стоим до Украйна и подкрепяме приемането ѝ в ЕС, но също така сме на страната на мира. Прекратяване на огъня, мирни преговори, дългосрочно споразумение и договаряния за сигурността – това са приоритетите в този конфликт“.

Гърция въоръжава Украйна още от миналата пролет, включително с бронирани машини и стотици хиляди снаряди и ракети, но в продължение на месеци бранеше до последно интереса на флотилията си от петролни танкери, които превозват огромна част от този руския износ по море. 

Словения също изпрати танкове, бронирани машини и въоръжение, но в страната има непрекъснато силна съпротива от бивши президенти и премиери и натиск да се промени политиката към конфликта, да се настоява за мирни преговори.

Хърватия е в сходна позиция – проевропейското правителство на Андрей Пленкович подкрепя въоръжаване и санкции, но президентът Зоран Миланович се обявява против и обучаването на украински военни в страната и дори против приемането на Швеция и Финландия в НАТО.

Австрия е военно необвързана по конституция, но заявява, че не може да стои неутрална към агресия като руската. В същото време страната също така не е в лагера на работещите за решителни санкции срещу режима на Путин и нейни фирми като банковата група „Райфайзен“ продължават дейността си на руския пазар.

Източник ЕПИЦЕНТЪР