Проф. Иванов: Разпокъсахме селското стопанство, а се учудваме скъпите плодове и зеленчуци

„България е неглижирала структурно-стратегическите въпроси на цялата продоволствена осигуреност на гражданите. Не си даваме сметка, че за годините след Прехода стъпка по стъпка губим хранителния суверенитет на нашата страна. В общата структура на нашата икономика през 1989 година селското стопанство обхващаше около 28%, днес то има дял от 3,9-4,1%“.

Това каза пред БНР макроикономистът проф. Димитър Иванов.

И допълни, че между 2005 – 2020 година България е рекордьор в целия Европейски съюз по спад на работната сила в сектор „селско стопанство“.

„Спадът е с над 8,3% на година. Как тогава няма да внасяме скъпи храни? Зарязана е политиката на държавно субсидиране и развитие на сектора. Разпокъсахме селското стопанство и сега се учудваме защо потребителската ни кошница е поскъпнала с 24%“.

В предаването „12+3“ макроикономистът посочи, че резултатът от всякакви мерки в икономиката се появява до 6-12 месеца:

„Дори и да опитаме да контролираме цените на стоките, те няма да намалеят за следващите миниум 6 месеца. Новият парламент трябва да държи Централната банка много по-отговорна в политиките ѝ за спиране на нарастващите цени. Поддържането на ниска инфлация е основна задача на Централната банка. Бъдещото правителство ще трябва да се опита да сключи с основните хранителни вериги политическо бизнес договаряне – тип мораториум, за кошница основни хранителни продукти, чиято цена да не се вдига за 6 месеца. Това могат да бъдат само български продукти. Необходимо е цялостно стратегическо договаряне с ЕС за повишаване на нашите субсидии по всички основни хранителни продукти. Трябва да се премахнат бариерите за влизане на малки селскостопански производители в големите хранителни вериги“.

По думите на проф. Иванов на България ѝ е необходима цялостна нова стратегия за развитието на селското стопанство:

„Трябва да се запази непредубеденост по отношение на траекторията на инфлацията, като се избягва популисткия и прекалено опростен разказ за т.нар. „временна инфлация“… През тази и през следващата година Европа ще продължи да има най-високите разходи за енергия, ще следва нов пик на цените на природния газ, ще продължи да има най-високите разходи за труд, най-тежката регулаторна среда, огромен проблем с миграцията. Затова темпът на икономически растеж в целия ЕС, особено в слабите икономики, ще продължи да бъде много нисък и да се достигне до рецесия. Ние имаме четвърто поредно тримесечие на спадане на ръста на БВП. Вътрешната ни политическа нестабилност се превръща в голям международен проблем“.

Епицентър