В Пентагона „реално си мислят, че един ден Китай може да нападне САЩ

Алиансът НАТО укрепи източния си фланг заради войната на Русия срещу Украйна, но фокусът му също започва да се измества още повече на изток: Китай, пише Алис Тайди за Euronews в Брюксел, цитиран от news.bg.

Това доведе до критики от някои от държавите-членки на алианса, но също и от Пекин, че се отклонява от първоначалния си мандат. Те твърдят, че трансатлантическият съюз трябва да остане точно такъв, трансатлантически.

Все пак Китай влезе в новата стратегическа концепция на алианса, публикувана през лятото и в дневния ред на министерската среща на НАТО в Букурещ тази седмица.

„Китай не е противник, но засилва военната модернизация, увеличава присъствието си от Арктика до Западните Балкани, от космоса до киберпространството и се стреми да контролира критичната инфраструктура на съюзниците от НАТО“, отбеляза генералният секретар Йенс Столтенберг преди среща.

Позицията на НАТО срещу Русия включва десетки хиляди войници и важни военни способности от системи за противовъздушна отбрана и ракетни установки до бойни самолети и военни кораби, разположени в цяла Европа.

Съюзниците също така редовно провеждат съвместни учения на сушата, в морето и във въздуха, провеждани навсякъде между Арктика и Средиземно море.

Може ли този модел да бъде възпроизведен в Индо-Тихия океан, за да се противопостави на Китай? Това е много малко вероятно.

Но четирима съюзници от НАТО, включително двама европейски, имат интереси в Индо-Тихия океан и всеки конфликт там може да ги въвлече. Следователно целта е да се предвиди какво може да се случи в региона, какъв трябва да бъде отговорът на алианса и какво означава това за европейската отбрана.

„Един ден Китай може да нападне САЩ“

САЩ, най-големият участник в НАТО, стои зад стремежа алиансът да счита Китай за заплаха и да се подготви съответно, защото западното му крайбрежие и отвъдморските територии, включително Хавай и Гуам, също ги правят тихоокеанска страна.

Вашингтон цитира Китай в последната си Стратегия за национална сигурност като своето „най-сериозно геополитическо предизвикателство“ и „единственият конкурент както с намерението да промени международния ред, така и все повече с икономическата, дипломатическата, военната и технологичната мощ да го направи“.

Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкън подчерта след срещата на НАТО в сряда, че „ние не търсим конфликт с Китай; напротив, искаме да го избегнем“, но че „работим, за да се адаптираме по конкретни начини, за да посрещнем предизвикателството“.

И все пак в Пентагона „реално си мислят, че един ден Китай може да нападне Съединените щати“, каза пред Euronews Кристин Берзина, старши сътрудник по политиката за сигурност и отбрана в Германския фонд Маршал на мозъчния тръст на Съединените щати.

„Това много вероятно ли е в краткосрочен план? Не. Възможно ли е това в средносрочен до дългосрочен план? Да, това е повод за безпокойство“, добави тя.

Стратегията на САЩ спрямо Китай, според документа за националната сигурност, включва гарантиране, че съюзниците и партньорите са на една и съща страница, за да действат „с обща цел и обща кауза“.

Европейските съюзници обаче все още не са там, най-вече защото не оценяват военната заплаха със същото чувство за неотложност.

„Не само оръжия, боеприпаси и ракети“

Страните от ЕС виждат Китай като системен съперник, конкурент и партньор и степента, в която той се разглежда като едно от тях, варира от столица до столица, до голяма степен в зависимост от икономическите връзки.

Но няколко фактора започнаха да накланят везната все повече и повече към системната конкурентна част.

Това са отказът на Китай да осъди войната на Русия в Украйна, нарастващото осъзнаване, че китайските инвестиции в европейска критична инфраструктура могат да носят рискове за сигурността и големият търговски дисбаланс в полза на Китай, като Пекин ограничава достъпа до своя пазар за чуждестранни играчи.

Налице е и по-агресивната реторика спрямо Тайван, който Пекин смята за част от своята територия, хулиганското му поведение в Южнокитайско море и граничния му спор с Индия.

И все пак битката с Китай в Европа е главно битка за ценности, влияние и интереси.

Индо-тихоокеанският регион е глобален търговски център. Около 60 процента от морската търговия минава през Азия и около една трета през Южнокитайско море, така че всяко прекъсване там би имало последствия и за Европа.

„Има цял куп ситуации в геостратегическото и геоикономическото поле, които могат да засегнат страните-членки на НАТО и по-специално проблеми с доставките или дори проблеми с храните, околна среда, по някакъв начин дори големите пандемии, всички тези въпроси са въпроси на сигурността „, каза Филип Льо Коре, чуждестранен старши сътрудник в Carnegie Europe, пред Euronews.

„Това е сигурност в най-широк смисъл, не само оръжия, боеприпаси и ракети“, добави той.

Непрекъснатите усилия на Китай да използва своята икономическа мощ и геополитическо влияние, за да посее разединение в международните организации, също са все по-обезпокоителни, казват експерти.

„Светът на международните организации или многостранната дипломация е нещо, което е изключително важно за Европейския съюз и за европейските страни“, каза Берзина, цитирайки опитите на Световната здравна организация да разследва произхода на пандемията от COVID-19 като пример.

„Китай се стреми да влезе във всички съответни международни организации и ги подкопава стратегически отвътре“.

„Може ли Европа да се защити?“

За съюзниците от НАТО работата е двойна: защита на нейните ценности и интереси у дома чрез по-силна киберустойчивост и усилия за борба с дезинформацията, както и повече ангажираност в Арктика и в космоса; и в региона чрез укрепване на връзките с местни партньори.

„Китай гледа с интерес какво се случва около Украйна – санкциите, режима на икономически санкции и така нататък – и начина, по който страните от НАТО помагат на Украйна, и си мисли, че това е, което може да научи в случай на нападение срещу Тайван“, аргументира се Льо Коре.

САЩ и Канада, както и Франция и Обединеното кралство, имат съюзи в Индо-Тихия океан, а основните партньори са Япония, Южна Корея, Австралия и Нова Зеландия.

Някои от тези съюзи са формализирани като Quad – Австралия, Индия, Япония, САЩ – и AUKUS, който включва Австралия, Обединеното кралство и САЩ.

За тези съюзници от НАТО това може да означава още повече засилване на тяхното военно сътрудничество и оперативна съвместимост с тези страни и провеждане на повече съвместни военни учения, въпреки че и Берзина, и Льо Коре казаха, че това ще бъде направено двустранно, а не чрез НАТО.

Но все още е необходим размисъл на ниво съюз.

„Франция е интересен случай, бих казал, защото има много голяма морска област. Има земя, отвъдморски департаменти и територии в Тихия океан. Може ли да задейства член 5 на НАТО, в случай че нейната територия бъде засегната?“ каза Льо Коре.

„Това очевидно е нова област, защото досега НАТО не е участвал в този регион“.

Друго въздействие, което този нарастващ американски фокус върху Индо-Тихия океан може да има върху Европа, е по-малкото американски войски и оборудване на нейна територия.

„Има философско дългосрочно възражение от САЩ, че те плащат сметката за европейската отбрана“, каза Берзина.

И докато „САЩ биха искали да могат да останат в Европа и ценят своите европейски партньори и виждат Русия като заплаха и са изцяло, напълно философски, стратегически, идеологически на страната на Европа, въпросът сега е за американските възможности и капацитет да поемат едновременно европейска териториална военна атака и тихоокеанска.“

„И ако това се случи, може ли Европа да се защити? Това е голяма част от разговора днес, отколкото в миналото“, каза тя.

Епицентър