Президентът на Кипър благодари на България за позицията й по кипърския въпрос

Президентът на Кипър Никос Христодулидис изрази дълбоката си признателност за принципната позиция на България по кипърския въпрос и повтори предложението си за по-активна роля от страна на Европейския съюз в усилията за създаване на необходимите условия за възобновяване на разговорите за уреждане на кипърския въпрос. Това предаде за БТА кипърската агенция КНА.

Приемайки акредитивните писма на новия посланик на България Недялчо Данчев, Христодулидис каза, че „бихме искали да изразим нашата дълбока признателност за принципната позиция на България по кипърския въпрос и дългогодишната и ценна подкрепа на вашата страна за нашите усилия за прекратяване на турската окупация и обединение на нашия остров чрез жизнеспособно и всеобхватно споразумение в съответствие със съответните резолюции на Съвета за сигурност на ООН и правото, ценностите и принципите на ЕС“.

„Статуквото по отношение на кипърския въпрос не е жизнеспособен вариант, нито за Кипър и кипърците, нито за която и да е страна, която има интерес от сигурността и стабилността в нашия регион“, подчерта кипърският президент.

Той потвърди ангажимента си към усилията за мирно разрешаване на кипърския въпрос на договорената основа за двузонална, двуобщностна федерация с политическо равенство, както е предписано от съответните резолюции на ООН, и към сближаването, постигнато преди закриването на Конференцията в Кипър в Кран Монтана.

Христодулидис отбеляза, че „неотложният въпрос е как да се излезе от сегашната задънена улица, за да се създадат необходимите условия за възобновяване на преговорите, насочени към всеобхватно решение“.

В този контекст, каза той, от съществено значение е да се идентифицират стимули, които ще допринесат за печеливши за всички участници решения.

„Имайки предвид това, търся по-активна роля от името на Европейския съюз като единствения международен участник, който разполага с инструменти, които могат да осигурят осезаеми стимули за всички страни, чрез постепенен, взаимноизгоден (печеливш) процес „.

Тази инициатива, посочи той, не поставя под въпрос, нито замества водещата роля на ООН и мисията на генералния секретар на ООН, тя има за цел да подкрепи ООН в нейната роля и да улесни нейните усилия.

„Междувременно трябва да продължим да преминаваме през настоящата много деликатна фаза, като имаме предвид наложителната необходимост да осигурим благоприятен климат и избягване на напрежение, нарушения и нови [ситуации на] свършения факт“, каза президентът.

Провокативната реторика и действията на Турция в и около Кипър, подчерта Христодулидис, не допринасят за създаването на благоприятен климат, необходим за възобновяване на преговорния процес.

„Тази перспектива е допълнително подкопана от декларираната политика на Турция за решение за „две държави“ и нейния стремеж да надгради своето незаконно сепаратистко образувание в окупираната част на Кипър на международна сцена в рязко нарушение на резолюциите на Съвета за сигурност на ООН, по-специално 541 и 550“, продължи кипърският президент.

По отношение на въпроса за Вароша Хрустодулидис каза, че Турция тепърва ще трябва да се откаже от своите незаконни действия и нарушения и да започне да зачита и изпълнява резолюциите на Съвета за сигурност на ООН, включително последната резолюция 2587 (2021) със съответните президентски изявления (23 юли 2021 г., 09 октомври 2020 г.), в която Съветът за сигурност „препотвърждава статута на Вароша, както е посочен в съответните резолюции, включително Резолюции 550 (1984) и 789 (1992).

По отношение на двустранните отношения Христодулидис каза, че Кипър и България празнуват тази година 63-ата годишнина от установяването на дипломатически отношения, като отбеляза, че през годините отношенията между двете страни са доказали, че са устойчиви и стабилно са израснали до изключителни нива на доверие, приятелство и взаимно ползотворно сътрудничество, както на ниво правителство, така и на нашите две общества.

„Нашата споделена идентичност [като членове на] Европейския съюз сближи нашите страни още повече в опит да постигнем общите си цели и да се справим с общите ни предизвикателства“, продължи кипърският президент.

Той се позова и на „значителната и жизнена българска общност в Кипър“, като добави, че тя „представлява допълнителна връзка между нашите две страни, която несъмнено допринася за обогатяването на нашето общество“.

Президентът Христодулидис изрази своята искрена воля и желание за по-нататъшен напредък и задълбочаване на сътрудничеството както на двустранно ниво, така и в рамките на Европейския съюз и други международни форуми, „давайки ни възможност да се изправим пред многобройните предизвикателства на съвременната епоха“.

Накрая кипърският президент помоли българския посланик да предаде на президента на България Румен Радев и на министър-председателя Гълъб Донев, както и на приятелския народ на Република България най-сърдечните му поздрави и послание за приятелство и солидарност.

Кипър е разделен от 1974 г., когато Турция нахлува и окупира северната му част. Водените от ООН мирни преговори досега не са довели до резултат. Последният кръг от преговори през юли 2017 г. в швейцарския курорт Кран Монтана завърши безрезултатно. Вароша, оградената част от окупирания от Турция град Фамагуста, често се описва като „призрачен град“.