Кирил Икономов: Не си играйте с Македония! Поднесете цветя на паметниците на Гоце Делчев тук!

НЕ СИ ИГРАЙТЕ С МАКЕДОНИЯ!

Кирил Икономов

български композитор

 

Македония е на македонците! Българите първи ги признахме!

На 4-и февруари, утре, всички вие, български политици, които искате да отидете да се поклоните на гроба на Гоце Делчев в църквата „Свети Спас“ в Скопие, ви умолявам: спрете се, извинете се, не бъркайте в раната, която е отворена и кърви много години от многото политически грешки и от национал-шовинизъм.

Не карайте Гоце да се обърне в гроба!

Защо се обръщам към вас по този въпрос и защо имам право да говоря ?!?

Защото Гоце Делчев е убит и погребан в с. Баница. При влизането на Българската армия в Беломорието костите му, по заповед на Михаил Чаков, областен управител на гр. Ксанти, са преместени там. При напускането на българските войски през 1944 г. отново са извадени и пренесени в гр. София.

Но през 1947 г. е издадена заповед костите на Гоце Делчев да напуснат България с мотива, „че е македонец и да си отива в Македония.“ 

Каква гавра – погребван и изравян толкова пъти!!!

През 1947 г. хиляди семейства са разделени.

Едни – изгонени от България, от Егейска Македония през Златарево, а други – заселени в Никопол, Ахелой, Варна, Кричим… и чак през 1958 г. тези разделени родове имат среща за първи път на Кюстендилски ливади, където се издирват един друг по снимки и спомени.

Установява се, че много семейства са останали в Егейска Македония, други в Пиринска Македония, една част разселени из България и хиляди изгонени във Вардарска Македония.

Какво обхваща тази трагедия?!

Говоря от първо лице – от името на моя род!

Една и съща кръв – първи братовчеди в Гърция, първи братовчеди в Македония и ние – в България.

Равносметката: братовчедите в Гърция, израстнали са там, изучили са се, служили са в гръцката армия, целували са гръцкото знаме – те са хора с гръцко самосъзнание и не може да е друго.

Изгонените от България в Македония, защото са македонци, са приети от Тито даден им е подслон, поминък, образование и самочувствие. Тяхното самосъзнание е македонско!

Ние, в Пиринско сме българи! И това никой не може да ни го отнеме, нито да го промени!!! 

Представете си сега, господа псевдополитици и историци, с какво се захващате!

В жилите ни тече една кръв, а на масата сядаме трима първи братовчеди – грък, македонец и българин! Но ние се обичаме! Помнете, ние никога няма да вдигнем пушки един срещу друг! 

Напомням ви, че руските войски са освободили България и са спрели на Кочериново през 1878 г., защото надолу е Македония.

В Горна Джумая (днес Благоевград) влиза майор Орлинов с войската си и хората ликуват, но само за един ден. Той е отзован, защото е влязал където не трябва. До ден днешен в Благоевград има Орлинова махала в негова чест. Всички знаем, че Пиринска Македония е освободена чак 1912 г.

Моята баба Елена, майка на баща ми Иван Икономов, е била ятачка на Гоце Делчев и Яворов.

Нейният брат – Иван Гавалюгов, е третият човек в йерархията на организацията след Гоце Делчев и Гощанов (наш кум), основният доставчик на динамит и бомби на войводата Пито Гули.

Гавалюгов лично подготвя и извършва взривяването на моста на р. Ангиста!

И след предателството и убийството на Гоце Делчев и Гощанов, той отива през нощта при баба ми Елена и й казва: „Тафик бей не искаше да ни убива (той е бил съученик на Гоце Делчев от военното училище и командващ турската обкръжаваща войска). Но нас ни предадоха. Гоце и кумът са убити, да ги приберете!“

Баба дава храна и дрехи на брат си и на останалите четници и ги изпраща. Те заминават за Пловдив. Там взривяват турския конак и оставят бележка: „Поздрав от македонците!“. С помощта на руския
консул се отправят за Бесарабия и историята оттам нататък става още по-драматична, но… (следва продължение).

Прадядо ни Ангел Герчев е последният знаменосец на Самарското знаме. Той е написал историческото писмо до султан Хамит по македонския въпрос.

Ангел Герчев е бил личен съветник на Фердинанд и единствен е имал привилегията да изнася Самарското знаме до смъртта си. Носител е на два „Георгиевски кръста“, зет е на Евлоги и Христо Георгиеви. Бившият ресторант „Крим“ на ул. „Славянска“ в София е бил домът му.

С помощта на големия българин Любо Коларов и неговата фондация „Ал. Невски“ през 2008 г. издигнахме паметник на Опълченеца на ул. „Московска“, на гърба на Военния клуб. В основите на паметника поставихме гилза с послание за поколенията и диск с химна „Опълченци“, който написах за Мая Нешкова и гвардейския духов оркестър.

По майчина линия сме свързани с рода на Борис Сарафов, войводата от с. Либяхово. Брат му е големият български артист Кръстю Сарафов – сега НАТФИЗ носи неговото име. С пищов в ръка войводата задава недвусмисления въпрос на директора на театъра, относно бъдещата роля на братчето си: „Ке го игра ли Кръстето царот?“.

Стоян войвода, войводата на Кресненското въстание е от Икономовия род от с. Старчище, Драмска околия.

 Сменя името си на Карастоилов, за да предпази рода си, поради опасната си дейност. Предаден и убит в с. Ощава, където вече има негов бюст-паметник, иницииран от моята първа братовчедка, писателката Янка Радева.

Затова, братя, запомнете:

1.   Езикът на омразата е опасен и ненужен!

2.   В момента дипломатическите ни отношения с Република Северна Македония са достигнали най-ниската си точка. И за да върнем отново братските си взаимоотношения, е нужно търпение и много работа в правилната посока от двете страни.

3.   България е в тежка криза – финансова, политическа, демографска, конфликтът е опасен и излишен! Буре с барут!

4.   Лично присъствах, когато през 1978 г. Тодор Живков на стадиона в Благоевград каза, че нямаме никакви териториални претенции нито към Гърция, нито към Югославия. Президентът Желю Желев пръв призна Македонската държава. Бойко Борисов окончателно разтопи ледовете с Гърция и Македония, за което всички се радвахме.

5.   Моля ви, който иска да уважи рождената дата на Апостола Гоце Делчев, нека да се поклони и поднесе цветя тук, в България, на паметниците му в гр. Гоце Делчев, в Благоевград, на всяка улица и булевард, които носят неговото име, както и на гроба на баща му, намиращ се в Благоевград.

6.   И нека никога да не забравяме неговото велико завещание: „Аз разбирам света единствено като поле за културно съревнование между народите!“

 

03.02.2023,

17:00ч.

Гр. София

Епицентър