Мирела Костадинова: Неофит Рилски доверява на своя ученик Калист Луков преписа на Лексикона си

В малкото градче Сопот в делничен ден не е особено оживено. Това място се слави със своите 27 чешми, от които тече чиста планинска вода. Тя се чува с ромоленето си, а вадите създават усещане за нов живот и чисота.

 

Неслучайно името на града идва от старославянската дума „сопох“ – извор, водата на който е прокарана през дървена или метална тръба. Сопот е родният град на поета и писателя Иван Вазов, но и на още един позабравен български книжовник – Калист Луков Хамамджиев, един от най-верните ученици на Неофит Рилски. Някъде по сопотските калдаръмени улички той е вървял към училището, за да научи децата на знание. 

 

Ето как го описва Иван Вазов през юношеските си очи: 

 

„Назначиха главен учител даскал Калиста (Хамамджиев). Стар, висок, с голямо бяло, благородно лице, човек от предньо сопотско семейство. Учител през младостта си той после станал личен търговец в Цариград, но пропаднал до фалит по стечението на злополучни обстоятелства.

 

При все че бяхме безгрижни юноши, ние със скръб забелязвахме как тежеше върху тоя достопочтен човек нещастното му корабокрушение в търговията, с неизлечими рани, нанесени на неговата човешка чест и честолюбие. Защото онова грубо време съвсем се различаваше от днешното по първобитните си понятия за честта. Тогава фалитът на един търговец беше смърт за тоя търговец, смърт нравствена и обществена, бил фалитът злоумишлен, или не. Днес той е нещо маловажно и не отнема нито почтенството, нито е преграда, за да се стигне дори най-високото стъпало на обществената лестница…

 

Но в тясната среда на своите еднограждани даскал Калист продължаваше да се радва на почет и симпатия, което не го правеше по-щастлив. Той страдаше, той беше все угрижен. Гледахме го как ходеше цели часове надлъж по дворската ограда с климнала глава, принуден да подхване на старо време изново учителското занятие, което изпълняваше добросъвестно, но без охота и без кураж…“

 

Къщата на Лука Димов, бащата на Калист, се е намирала близо до дома на семейство Вазови на големия мегдан в центъра на градеца. Имала е дюкян, в който се продавали различни стоки. Лука Димов купил селската баня – хамама. От тук получил прозвището Хамамджи, което после се превръща във фамилия на семейството. 

 

Лука Димов е дълги години приятел с Неофит Рилски, двамата ги свързва дълбоко уважение един към друг. Неофит Рилски често гостува в дома на Лука, дори присъствал на сватба на неговата дъщеря, но често посещава и Сопотския манастир. Вероятно по време на тези гостувания Неофит Рилски забелязва будното момче на своя приятел.

 

Калист Луков е учил в килийно училище. После е между първите ученици в елиногръцкото училище на Райно Попович, което самият той открива в Карлово през 1828 г. Съученици на Калист са Ботьо Петков, бъдещият учител и баща на поета-революционер Христо Ботев и Иван Богоров, видният енциклопедист от Възраждането. След много години Калист ще изпрати на Неофит Рилски броя – обявление на първия български вестник „Български орел“, издаден в Лайпциг от съученика му Иван Богоров.

 

При Райно Попович Калист учи гръцки език, който дълго време използва за книжовните си занимания. Вероятно за кратко посещава гръцко училище и в Пловдив.

 

В началото на 1835 г. в Габрово се открива Априловото училище, а негов пръв учител става уважавания от семейство Хамамджиеви  – Неофит Рилски. Калист тогава е навършил вече двадесет години и е загърбил школския живот. Но баща му вероятно е ришил друго и го изпраща при своя стар приятел в Габровското школо. Какви науки е изучавал там, не е известно. През 1837 г. Калист напуска Габрово заедно със своя учителя и през есента са в Копривщица. Знае се, че Неофит преподава в Копривщенското училище българска граматика, аритметика и краснопис, както и славянска граматика. Учи децата и на църковнославянски език, катехизис и география. 

 

Неофит Рилски е оценил способностите и старанието на момчето. Превръща го в свой помощник в написването на пълен гръцко-български речник или както тогава са го наричали Лексикон. С това дело Неофит се заел около 1819 г. Когато Калист се включва в работата, словестният състав на речника, подреден азбучно, е вече събран и обработен. Може да се премине към преписването му на чисто. Момчето от Сопот се захваща с тази работа, готов е да помогне на драго сърце. 

 

Изглежда, че Калист преписва също писмата на Неофит Рилски до Васил Априлов, който е в Одеса. Не случайно Калист мечтае да учи в Одеса, но съдбата чертае други пътища. Учителят му настоява да отиде в Габрово на мястото на напускащия даскал Захари Княжески. Калист се мъчи да го измоли да се упражнява още малко в учението, че тогава да стане даскал. Но Неофит е категоричен – „сега е нужда да идеш, та че после паки мош да совершаваш учението, защото и аз нещем да оставим землята на която най напред хвърлих семето си“. И ученикът отстъпва.

 

През студения януари на 1839 г. Калист е радостен, че  работата му по преписа на Лексикона на Неофит Рилски напредва. Оставил го е на близките си да го изпратят на учителя му в Рилския манастир, за да види как се справя. Калист тръгва с чичо си Митрофан за Габрово, преспиват в Калафер, после се отбиват в Казанлък, където ги посреща даскал Аврекия, също ученик на Неофит. Калист му разказва за Лексикона, а даскал Аврекия се радва за богоугодното им дело.

 

Двамата мъже продължават пътя си и преминават през заснежения балкан. На 20 януари 1893 г. в метоха в Габрово се събират общинските първенци на града. Назначават Калист за главен учител с 2 300 гроша годишна заплата. Към тази сума прибавят безплатно да му се дават брашно и свещи. Отначало първенците на града имат намерения да му броят само 2 000 гроша, понеже е чирак. Но Калист вероятно вече е имал самочувствие след работата по Лексикона на Неофит Рилски и се спогодили за по-високата заплата. Калист пише до своя учител от Габрово: „Молим ви се учителю да ме обичате и да ме не лишавате от някои новини отнасящи се до ученето, защото най-много ми е мъчно за тия работи“.

 

Скоро Неофит Рилски научава, че Калист поступва учениците си. Той му обяснява, че става въпрос за четири пръчки през ръцете. „Това бой ли се вика?“ пише му Калист. Самият Неофит използва пръчката като средство за наказание. Първенците на Габрово също се произнесли по въпроса: „Даскале, каквото ти писува законът и ти такова прави“. 

 

По това време в Габровското училище има два класа, преподавало се „Граматика на отца Неофита“, История, Аритметика и Земеописание. Тези два класа е водил Калист Луков като главен учител. Преподава също черковно славянски и гръцки език. Между учениците в школото през 1840 г. е и братът на Калист – Христо. 

 

Докато Калист Луков е в Габрово, Васил Априлов е научил за голямото му желание да учи в Одеса. Знаел и за способностите му като добър учител, според които той напълно е отговарял на изискванията за стипендии, давани от самият Априлов. Но габровският дарител не откликва на молбата му. Дори се погрижил писмото за набирането на царските стипендианти да не попадне в ръцете на Луков. 

 

Даскалът от Сопот остава още една година в Габровското училище и превежда от гръцки език султански Хатишериф, по-точно провъзгласения с него Наказателен кодекс. Неофит Рилски също го е превеждал и Калист Луков му изпраща превода си, за да го редактира. С писмо го моли да му го върне по-скоро, за да ускори напечатването му в Букурещ. И наистина го отпечатва по-късно. Неофит Рилски получава 25 екземпляра. Открива грешки в печатния текст, с които ученикът му се съгласява и съжалява, че последната редакция на текста не е минала през самия Неофит.

 

Калист продължава да преписва Лексикона. Силно желае голямото дело да се доведе поне до някаква степен на завършеност. Но Неофит не е преодолял вероятно своята нерешителност за окончателното му завършване. Калист чете също славянски (църковни) книги, търси думите в триезичния речник, който си набавил. Липсващите в речника думи си записвал, също времената на глаголите и някои падежи. 

 

Напуска Габровското училище на 14 декември 1842 г., а на мястото му не идва друг главен учител. Училището остава на гърба на началния учител Цвятко Самарджиев, също ученик на Неофит Рилски. Очевидно Калист е имал неразбирателства с Илия Видинлиев, един от габровските първенци и си тръгва от балканския град. Вероятно за малко е бил в Букурещ, имал намерения да отиде в Одеса. Но намеренията му не се осъществяват.

 

Приема идеята на своя учител да поеме училището в Самоков. Градът е в близост до Рилския манастир, където се намира Неофит Рилски. Това би направило срещите им по-лесни във връзка с работата по Лексикона. Калист е готов да продължат замисленото по Лексикона и с писмо го моли да му изпрати материал, който да обработва. Но учителят възпира порива му за работа, съветва го да „бърза бавно“.

 

Калист приема новата идея на Неофит първо да се издаде българо-гръцки речник. Учителят му смята, че този речник като по-малък и евтин ще бъде достъпен за хората, а и ще може „да види един българин богатството и сиромашията на езика си“. Това ще помогне по-късно да се издадат и други варианти на речника. „От вас зависи сичкото. Аз не мисля за издаването, колкото за работенето“, пише му Калист. Той иска да свършат заедно работата си, да препишат начисто приготвения материал. Но Неофит има други виждания и все нещо го възпира.

 

В Самоков Калист Луков си пише писма с Константин Фотинов, който тогава е в Смирна. Учителят от Сопот обича да пише писма, макар, че му отнемат доста от времето. Използва часовете през нощта или в празнични дни. За всяко писмо има чернова, а после то се преписва на чисто. 

 

В Самоков Калист се сближава със семейството на Фотинов, интересува се от неговото списание „Любословие“. Заема се да запише спомагатели за Географията на Фотинов и очаква отпечатването ù с интерес. Калист поискал от него да му достави екземпляр от гръцкия оригинал. С това показва интереса си към езика на превода. Моли Фотинов да му купи няколко броя новогръцки граматики, както и каталог на книгите, които се продават в Смирна. Всъщност книгите са неговия живот. Набавя си ги на различни езици. Неофит Рилски му изпраща томовете на Юри Венелин отпечатани на руски език. Но е уверен, че „нашата собствена служба е да учиме българска граматика и послеславенска и гръцка“.

 

Калист продъжва да работи по Лексикона и през 1844 г. посещава Неофит в Рилския манастир. Но учителят е загърбил отново работата.

 

След време Калист го уверява в писмо, че когато той отново се върне към Лексикона, ще бъде на разположение и ще му се посвети изцяло. В едно свое писмо засвидетелства цялото си уважение към своя учител като му пише: „у мене почестта к вас расте с годините наедно“. Пише му още, че се удивлява от твърдостта му и злодеянията, които е преживял, но които не са го променили“.

 

Около 1845 г. Калист Луков напуска Самоков, вероятно не се е спогодил с първенците на града за учителското място и те наемат самоковеца Сотир Чавдаров. Мисли да се върне в Габрово или да се отправи към Стара Загора. Но всъщност отива в родния си Сопот и поема школото. С писмо моли Фотинов да му изпрати от Смирна гръцки учебници и да го абонира за гръцкото списание „Склад за полезни знания“. Заръчва му също учебник по гръцка граматика. 

 

В Сопот всъщност изпитва някои неудобства – свободното му време е погълнато от семейни въпроси. Въпреки, че слиза в къщата при семейството си един, два пъти седмично. Вероятно е живеел в стая в училището, което е разположено на хълма „Трапето“ в северната част на Сопот. От ценното му време отнемат и „началниците с посещенията си, с изискуванията си на някои непотребности“. Младият 30 годишен мъж мисли по какви нови пътища да тръгне. 

 

Захваща се да състави нови взаимноучителни таблици, които искал да напечата и отделно като буквар, за да може учениците да могат да ги четат и у дома си, а и родителите им да виждат какво учат. Калист знаел, че от таблиците парите трудно се възвръщат, надявал се готовите таблици да се продават скъпо от габровци. Също парите да се възвърнат и от продажбата на буквара. Имал намерение да ги отпечата в Белград и да остане там за известно време, за да научи нещо ново. Поискал от Неофит да купи гръцките таблици с фигури, които му трябвали за подготовка на неговите, но не ги получил. Какво е станало с желанието на Калист да замине за Белград и да отпечата таблиците и буквара не е известно.

 

През 1848 г. одринските българи го канят да стане учител на децата им по български език и той приема. Приема също да преподава славянски език в богословското училище на остров Халки, недалеч от Цариград. Щом пристига в Одрин бърза да напише писмо до своя учител, пита го има ли време да се занимава с книжовната си работа и с Лексикона.

 

В Цариград започнал да издава „Цариградски вестник“ под редакторството на Иван Богоров. Калист си доставя назаем и купува всички новоиздадени на български език книги, списания и вестници, които чете по няколко пъти. Интересува се от гръцки, руски и сръбски текстове.

 

Не след дълго пише отново писмо на Неофит Рилски и му съобщава, че е събрал багажа си и си тръгва от Одрин. Станал е пожар, избухнал в съседна къща и унищожил цялото му имущество с изключение на един сандък. Вероятно точно там се е намирало най-ценното – книгите му. Мислел да се върне в Сопот, а от родния му град където го заведе късмета. Имал намерения да отиде в Цариград, ако намери работа. Тогава всъщност Калист изпраща последното писмо до Неофит.

 

Завръща се в Сопот и вероятно учителства втори път. После се захваща с търговия. Брат му Христо вече е основал фирма – „Братя Л. Хамамджиеви“. В нея се е включил и по-големия брат Димчо. Фирмата търгува с кожи и постепенно се разраства, защото има кантора в Галац и Цариград. Сигурно Калист е спечелил някоя пара, а и годините му напредвали. Решава да мине под венчило. Избира си за жена дъщеря на търговец от Ловеч. Тя е момиче на около 15-16 години – Еленка Хаджикостова Бешкова. Калист е бил неин учител. В Сопот това събитие става повод да се създаде песен:

 

Рано рани Еленчица,

Еленчица хаджи Костова,

че отиде в гирджик Сопот

да се учи на училище.

Учила що учила

дур залиби Калистрия,

Калистрия най-баш даскала. 

 

Не след дълго на семейството се ражда момченце – Лука. По-късно на света се появяват Тодорица и Коста. Отдал се на търговските дела Калист не изоставя училището – помага с каквото може на учителите и учениците, както и снабдява сопотското школо с книги.

 

През 1858 г. заминава за Галац, за да види как вървят сметките на кантората на семейната фирма. Открива големи липси в касата. Налага се да остане в Галац и сам да управлява кантората. Нещата не вървяли добре. Тримата братя са принудени да теглят кредит, за да закупият стока. Скоро вече не могат да погасяват кредита и положението става критично. Фирмата е изправена пред фалит.

 

През това време Неофит Рилски и Калист са загубили връзка. Монахът от Рилския манастир започва да го издирва чрез габровския учител Цветан Недев. През 1858 г. Неофит Рилски е получил съобщение от Драган Цанков, който е в Цариград, че тамошната Българска книжовна община е разгледала и одобрила предложението за отпечатването на Лексикона, съгласна е да го откупи. Но Неофит не е преписал Лексикона начисто, защото непрестанно го поправя и допълва, но има и други причини.

 

Започва да търси Калист, той е най-способният му ученик и може да помогне за голямото дело на живота му, има спешна нужда от сътрудничеството му. Но Цветан Недев му съобщава за фалита на семейната фирма и големите му тревоги. 

 

Неофит Рилски и Калист Луков повече не се срещат. Лексиконът не е отпечатан и до днес, пази се в библиотеката на Рилския манастир.

 

През 1860 г. Калист Луков е в Цариград. Българите там имат намерения да се заемат с въпроса за намиране на средства за укрепване и развитие на тамошното училище, като се въведат повече учебни предмети и се привлекат още учители. Искат училището да  се превърне в общонародно, т. е. обществено. Избират и комисия, в която участва и Калист Луков.

 

На 12 август комисията свиква на събрание цариградските българи. На него тя представя проекта си за българско училище в Цариград, поставен е и въпросът за неговата издръжка. Целта е в него да се привлекат българските ученици от френските и гръцките училища, за да получат едно чисто българско възпитание. Комисията иска „едно по-високо народно училище, което нито един град, а още по-малко едно само село, не може да състави, и в което българските деца да могат да получават учение по-високо, без да ся изложат като малолетни еще, в опасност да загубят народното си възпитание“. 

 

След търговските си неуспехи Калист вероятно е искал да помогне за успеха на благородното дело в Цариград, но пристига новина през есента, че „по-високото“ училище не може да се създаде поради липса на ученици, които желаят да се запишат в него.

 

Калист се връща в Сопот и отново се захваща с учителството. Наскоро след това умира през зимата на 1862 г. от апоплексия (мозъчен удар). Не достига дори 50 годишна възраст. Днес той няма дори паметник в родния си Сопот. Вероятно, защото не е оставил своя снимка и никой вече не помни как е изглеждал този родолюбив българин. Само малка тиха уличка носи неговото име. 

Епицентър