Тревненският зограф Симеон Цонев първи у нас рисува обесването на Левски

Образът на Симеон Цонев, Моната, както са го наричали в Трявна, не е запечатан на снимка. Макар, че той е доставил първия фотоапарат във възрожденското градче. Уменията му във фотографията по онова време съхраняват върху хартия образите на известни тревненци. През 1875 г. той изучил фотографството и печелел добре. Но всъщност е зограф и резбар, един от онези майстори, които създават забележителни творби. До края на живота си не се отказва от това изкуство.

Той рисува за първи път обесването на Васил Левски, който лично познавал. Макар в творбата да присъства някаква наивност, тя остава първи опит за изобразяване на мрачното събитие от зимата на 1873 г. Рисува също портретите на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Автор е на гравюра на цар Иван Шишман. Сред творбите му е и платно, върху което е изобразена жена, разкъсана от орли, а в друга – орли разкъсали паднали в бой войници.

Симеон Цонев е от рода на революционера Ангел Кънчев по майчина линия. Син е на Цана Пандурска, сестра на майката на Ангел Кънчев. Баща му е Цонко Симеонов от известния Витанов род. От него в продължение на три столетия се раждат много зографи и марангози.

Едно предание разказва, че родът идва от някой си Карчо – беден колибарин. Той имал 13 синове. Родило се и четиринадесето дете, отново момче. Бащата не обикнал детето и заради това го харизал на светогорски калугер. Калугерът дал на Карчо 100 турски рубета. Срещу тях родителите трябвало да отгледат момчето до определена възраст. То било кръстено на калугера Викентий. Но децата, с които играел не можели да запомнят името му. Когато монахът се настанил на гърба на коня си, хлапетата извикали:
Дядо-о-о, как беше името?

Викентий, Викентий – отговорил калугера, но щом разбрал, че децата трудно ще запомнят името, извикал още по-високо:
Чуйте! Витан, Витан да му думате, то е все едно.

Минали няколко години. Монахът се върнал да вземе детето в уреченото време. Но в тези години пламнала епидемия и тринадесетте деца на Карчо си отишли от живота. Малкият Викентий останал единственото дете на колибарина и той вече не искал да го даде. Нямало накъде – дадена дума, хвърлен камък.

Старият калугер завел осемгодишния Викентий в Зографския манастир. Момчето останало там докато навърши 25 години. Изучил до съвършенство зографството и резбарството. После се прибрал в Трявна и се задомил. От тогава този тънък занаят се предавал от баща на синове. От този род е и Симеон Цонев, Моната.

Баща му Цоню бил от най-добрите зографи от Тревненската школа. До днес могат да се видят икони в черквите на Трявна, но и в Лясковец, Габрово, Свищов, Елена и други градове на страната. Познавачите на това изкуство смятат, че работата му била толкова прецизна, че се доближавал до съвършенството. Той е и голям майстор на резби. Според изследователи, Цоню е майстор на онази красива орехова рамка за портрет, която след Освобождението търновци и хора от околностите подарили на княз Дондуков. Негово дело е и изкусно направен стол, на който е сядал самият Александър Батенберг при коронясването му във Велико Търново.

Занаята си предал и на синовете си – Митю и Симеон (роден е през 1853 г.) Тогава баща му работел икони за църквата „Св. Георги“ в Трявна.
Двете момчета помагали на баща си в зографството още от малки, но Симеон бил по-талантливия в занаята. Само на петнадесет години той така изучил тънкостите на това изкуство, че се отделил от опеката на баща си. Започнал сам да рисува икони и иконостаси. От неговата ръка изобразени светци върху дърво има в Лясковец, Долна Оряховица, Средни колиби (Търновско). Някъде по това време се влюбил в момиче от Беброво, което нарисувал. Създал първия си портрет от натура. Той приличал на фотографска снимка и бил напълно верен.

През 1871 г. в Лясковец, а четири години по-късно и в Трявна, се изиграли на сцена първите представления на „Многострадална Геновева“. Моната нарисувал декорите, но и играл ролята на Волф на сцената на родното си градче.

Под влияние на своя роднина Ангел Кънчев се захванал с революционна дейност. В къщата на Симеон Цонев, която се намирала близо до конака в Трявна, няколко пъти отсядал Васил Левски. Според зографа, който свирел на цигулка и флейта, Апостолът обичал да пее и една от песните, които изпълнявал е със следния текст:

Заградих си, мамо ма, градинчица
с криво перо петльово,
и си я посадих, мамо ма,
с жълта латинчица.

Веднъж Левски пристигнал на хубав кон. Отседнал в дома на Симеонови под предлог, че ще поръчва икони на някаква църква. На тръгване вместо през странични улици, Левски минал по главната. Когато стигнал конака, пришпорил коня си, изправил го на задните му крака, а след това пред насъбралите се турци, които го гледали, полетял по пътя за Търново.

Тревненският зограф е член на местния революционен комитет и взема участие в подготовката на Априлското въстание. Нарисувал знамето на въстаниците от Търновско. Станал знаменосец на Тревненското въстание. Изнесъл го на 5 май 1876 г. Забил го на мегдана при часовниковата кула.

Участвал в четата на Христо Патрев и Тодор Кирков. След разбиването на четата Моната се скитал по Стара планина. Укрил се в колиби Гърците, където е роден Филип Тотю. След много премеждия успява да се прехвърли в Румъния. Пламенния му дух не го оставял спокоен и скоро заминал за Сърбия. Участвал през 1876 г. като доброволец в Сръбско-турската война. Убил известния със своята жестокост Баба Селим. Това го прави любимец на ген. Чернаев. По това време Симеон Цонев нарисувал картина, на която е изобразен войник, който е отсякъл главата на турчин. След като разпускат българските доброволци, заедно с други мъже се върнал отново в Румъния.

Наскоро след това е обявена Руско-турската освободителна война и той се включва в Българското опълчение. Попада в шеста опълченска дружина. Участва в кървавите и жестоки сражения при Шипка и Стара Загора. Заради смелостта и саможертвата си е награден с Георгиевски кръст.

След Освобождението живее в София. Рисува в столичните храмове, но е трудно да се каже кои са те, липсват сведения. Нарисувал портретите на Царя-освободител, на императорския наместник княз Дондуков и на новоизбрания български княз Александър Батенберг.

Не случайно в своя дневник Константин Иричек го представя като „голям патриот“, но и „любител на старини“. Като министър на народната просвета чехът натоварил Симеон Цонев да нарисува копия от ктиторските портрети в Боянската църква. С това тревненският зограф се занимавал около два месеца през юли и август на 1880 г. Вероятно в студения храм е простинал и се е преуморил. Няколко месеца след това на 25 януари 1881 г. починал от туберкулоза. Умира едва на 28 години. Не достигнало житейското му време, за да разгърне самородния си талант.

Брат му Митю останал последен представител на Витановския род и продължил да рисува до края на живота си през 1930 г. В Трявна вече никой не си спомня за двамата братя зографи и техните образи на светци. Времето също като човека забравя…

Последвайте Епицентър.БГ вече и в Телеграм и Туитър! 

Епицентър