Кога ще се присъедини Румъния към еврозоната?

Според данните, предоставени от Wall-Street, цялата информация показва, че е невъзможно Румъния да се премине към единната европейска валута през 2023, 2024 и дори 2025 г. Всъщност реалистичният краен срок би бил по-скоро 2030 г.

Според доклада за конвергенция Румъния не отговаря на нито един от четирите критерия за конвергенция, необходими за преминаване към еврото. Това пише в свой анализ румънският вестник „Адеварул“. 

Всъщност единствената държава от седемте включени в доклада, която ще премине към еврото от 1 януари 2023 г., е Хърватия, въпреки че тя влезе в ЕС много след нас.

Миналия уикенд анализаторите на Reuters коментираха, че тази страна вече е започнала да подготвя банкомати за преминаване към еврото. По този начин броят на банкоматите в Хърватия, отпускащи националната валута куна, беше значително намален преди присъединяването към еврото.

В средата на този месец банките в Хърватия започнаха да изтеглят приблизително 2700 от 4000 банкомата, които съществуват в страната, с идеята да ги подготвят да могат да раздават евро от следващия месец. Асоциацията на банките в Хърватия дори е съставила интерактивна карта на всички банкомати, за да помогне на хората да намерят най-близката работеща машина.

Що се отнася до валутата, която хората могат да използват, и куната, и еврото ще бъдат в обращение от 1 януари до полунощ на 14 януари.

След това в Хърватия ще се използва само евро. Хърватия е член на Европейския съюз от 2013 г. и ще стане втората страна от бивша Югославия след Словения, която ще се присъедини към еврозоната. На 1 януари 2023 г. председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и хърватският премиер Андрей Пленкович възнамеряват да направят кратка разходка по улиците на Загреб и да изпият кафе, за да платят в евро, каза Ройтерс, след като няколко дни.

Според Wall-Street, България, най-бедната страна-членка на Европейския съюз, която вече има националната си валута, обвързана с еврото, е обещала да приеме единната валута през 2024 г. при сегашния фиксиран обменен курс. През май правителството в София прие национален план за преминаване към еврото.

За да може Румъния да премине към еврото, трябва да изпълним и четирите критерия за конвергенция: успешно участие в ERM II (Европейски валутно-курсов механизъм) за най-малко две години, ценова стабилност, стабилни и устойчиви публични финанси и дълга, срочен лихвен процент от не повече от два процентни пункта над процента на трите държави-членки с най-добри резултати по отношение на ценова стабилност.

Държавите-членки на ЕС, които искат да преминат към еврото, трябва да са постигнали високо ниво на устойчива икономическа конвергенция, което се разглежда в доклада за конвергенция въз основа на критериите за конвергенция.

Тези критерии (наричани още „Маастрихтски критерии“) са предвидени в Договора за функционирането на Европейския съюз.

Един от критериите за участие в ERM II е Европейския механизъм за валутни курсове. Чрез този механизъм се определя централен обменен курс спрямо еврото и стандартен диапазон на колебание от ±15 процента за валутата на всяка страна извън еврозоната.

Успешното участие в ERM II в продължение на поне две години е един от четирите критерия за конвергенция за преминаване към еврото. Предполага се, че маржовете на колебание са спазени и че няма низходяща преоценка на централния паритет през двете години.

Румъния не участва в ERM II – в резултат на това не може да премине към еврото. И ако трябва да участва в ERM II от 1 януари 2023 г., ще трябва да минат поне още две години.

Румъния не отговаря на критерия за конвергенция по отношение на ценова стабилност.

Средният процент на инфлация до април 2022 г. е 6,4%, доста над референтната стойност от 4,9%. В доклада се прогнозира, че инфлацията ще продължи да остава над референтната стойност. През ноември инфлацията в Румъния беше 17%. А за следващата година анализаторите на CFA, един от най-престижните сертификати във финансовата сфера, предвиждат инфлация от 10,68% през следващите 12 месеца в Румъния.

Румъния не отговаря на критерия за конвергенция по отношение на стабилни публични финанси. Букурещ е подложен на процедура за прекомерен дефицит, базирайки се на развитието преди пандемията. През 2021 г. има подобрение и през 2022 г. Европейската комисия изчислява, че общият публичен дефицит ще намалее до 7,5% от БВП, а през 2023 г. до 6,3%. Но делът на държавния дълг в БВП тази година доближава 50%. А през 2023 г. рискува дори да достигне 52,6%.

Докладът прогнозира, че както през 2022 г., така и през следващата година Румъния рискува да не спази фискалните цели, установени в Препоръката на Европейския съвет. Освен това годишните бюджети на Румъния непрекъснато са в противоречие с националните фискални правила и не се основават на средносрочни бюджетни стратегии.

Средният дългосрочен лихвен процент в Румъния през фискалната година, приключваща през април 2022 г., е 4,7%, докато референтната стойност е 2,6%. През април 2022 г. дългосрочният лихвен процент достигна 6,6%.

Критерият гласи, че през период от една година преди проверката държава-членка е имала среден дългосрочен номинален лихвен процент, който не може да надвишава с повече от 2% този на най-много три държави-членки, които са регистрирали най-добри резултати в ценовата стабилност . Лихвените проценти се изчисляват на базата на дългосрочни държавни облигации или сравними ценни книжа, като се вземат предвид разликите в националните дефиниции.

През 2018 г. Румъния е изпълнила само един критерий, свързан с публичните финанси. 

През ноември тази година министърът на финансите Адриан Качиу обяви датата, на която смята, че Румъния ще се присъедини към еврото.

Последвайте Епицентър.БГ вече и в Телеграм и Туитър!   

Епицентър