Кампанията след първите 20 дни: Служебната власт събуди забравени страхове. Ефирът не е за всеки
В средата на предизборната кампания взе да става горещо. Много горещо.
Започнала на бавни обороти, с предвидими послания, с познати лица и с натежала от изборната серия умора, маратонът преди вота не готвеше големи изненади, въпреки че рутината и монотонният ритъм влизаха в контраст с високите залози.
Изведнъж надпреварата започна да се развива на фона на силна динамика, импулсите за която дойдоха обаче отвън, от институции без пряко участие в нея – служебното правителство, прокуратурата, Държавният департамент на САЩ.
На първо място е служебната власт, която за пореден път сякаш се намеси остро в моделирането на електоралните нагласи.
Припомняме сюжета, въпреки че стана хит и огромен дял от обществото даде ухо на стресиращите прогнози за бюджета и финансите.
Министър Росица Велкова би тревога, но го направи по безпрецедентен и, много меко казано, спорен начин.
На пресконференция тя изнесе данни и мерки, които трябва да бъдат предприети бързо – връщане към 20% ДДС за горивата, тока, заведенията, еднократно облагане на свръхпечалбата за всички предприятия, индексиране на тол таксите и концесионните такси заради инфлацията и др.
Накратко – планира се всички рестрикции да влязат в проектобюджета, който служебното правителство ще внесе в следващия парламент.
Защо? Защото положението било драматично, стана ясно от изтекла в медиите информация от доклад на МФ.
Основното послание може да се формулира и така: „Да затягаме коланите, иначе става много страшно“.
И стана страшно след като в прав текст рисковете потекоха в медиите: за валутния борд, фиксирания курс на лева към еврото, фалит на държавата, заем от МВФ…
Всеки българин, живял съзнателно през 90-те, веднага усети заплахата.
Масови страхове се задействаха за първи път от 25 години.
Трябва да се каже ясно – така не се прави!
Нито един финансов министър от 1997 година насам не си е позволявал публично да поставя под въпрос фиксирания курс на българския лев и падането на борда, който държи страната ни в предвидима кондиция, дава спокойствие.
Ден по-късно Велкова би отбой, но темата влезе в предизборната кампания, като успя да измести всички останали. Икономиката излезе на преден план в състезанието под формата на анализи, на заплахи, на обвинения и на обещания.
Остри реакции
„Изключително безотговорно е един министър на финансите, било то и служебен, да прави такива изявления. В други страни се носи наказателна отговорност за изявления, които не почиват на реални факти и които създават паника“, коментира проф. Румен Гечев, водач на листата на „БСП за България“ в Плевен.
По думите му поставянето под съмнение на курса на лева към еврото може да създаде паника.
Бихме добивили излишна паника, тъй като фискалният ни резерв към БВП е по-добър от резервите на повечето страни от Еврозоната, дългът – по-нисък.
Според БСП подобни изявления са политическа намеса преди изборите, като се забелязва синхрон между апокалиптичната картина на финансовото министерство и изявленията на Борисов.
Реално проектобююджетът започна да се обсъжда още сега, в хода на кампанията, преди да е ясно кой влиза в Народното събрание и с каква тежест.
Корнелия Нинова заяви, че БСП няма да се подкрепи „секирата, която ни е подготвило служебното правителство“.
Социалистите бетонираха обещанието си да внесат предложение за въвеждане на таван на цените – мярка, която прилагали и леви, и десни правителства в Европа.
Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов също обяви, че партията му няма да подкрепи така предложените данъци и рестрикции.
В пълен унисон с цялата кампания на партията той не пропусна да прехвърли топката в полето на основния си противник – ПП-ДБ: „Лошо е, че вересиите на Асен Василев ще ги плати честният бизнес. Бизнесът, който е на светло, бизнесът, който произвежда. Това ще бъде един огромен данък в момента. Ужасен данък!“
И още: „Който иска да продължи грабежа, да продължава. Когато седмици наред Шишков и Демерджиев говореха само за ГЕРБ, никой не каза, че е предизборно“.
Лидерът на ГЕРБ се опита да успокои ситуацията, като категорично заяви, че партията му няма да допусне бордът да бъде мърдан.
Остра бе и реакцията от ПП, към които очевидно бе насочена отровната стрела на служебния министър.
„Приходите от ДДС са със 100 млн. лева по-малко от събраните по това време миналата година, а трябваше да са 300 милиона повече. Всичко това отговаря едно към едно на случващото се в министерството, когато влязох в него – едни чадъри на едни големи фирми, които не внасят ДДС. Служебният кабинет се държи като такъв на ГЕРБ, тъй като не събира ДДС“, каза съпредседателят на ПП и бивш финансов министър Асен Василев.
Той обвини служебния кабинет и в това, че се опитва да стресне хората преди изборите.
Разделението между ПП и президента отново рязко се увеличи.
Тема, която подеха всички участници в кампанията е, че с високата инфлация приходите в бюджета би трябвало да са нараснали, но това не е факт. Точно обратното – те са на минус. Пита се наистина защо.
ДПС също се вклиниха в темата. Според председателя на Движението Мустафа Карадайъ „обедняването не може да се пресече с раздаване. С него се натрупва дълг, който ако тази ситуация продължава, ще расте с 15 милиарда на година.“
Той добави и друг нюанс: „Няма как да стане и с раздаване от джипката“. И все пак основната критика е с друг адресат: „Дългът на страната ни е над 40 милиарда. Ще го плащаме и ние, и внуците на внуците ни. Това е луксът да се връзваме на разни месии“.
Анализ на икономическата ситуация направи зам.-председателят на ДПС Йордан Цонев, според когото кабинетът на Кирил Петков е задълбочил проблема с разходите и може да се наложат нови заеми в размер на 45 милиарда лева. Той не вижда риск за валутния борд, но предупреждава: „Очевидно е, че българската финансова система трудно може да компенсира такъв удар. Нужна е промяна във фискалната политика – консолидация на разходите и мерки за увеличаване на приходите, плюс инвестиции. Това може да го направи само редовен кабинет, зад когото стои ясно, стабилно мнозинство в работещо Народно събрание. Така че трябва да избираме – или стабилно мнозинство и действащ парламент, или финансова криза! Промяната се оказа към по-лошо! Дали да я продължаваме?“
„Възраждане“ прочете доклада на финансовия министър по свой начин. По време на предизборна обиколка Костадин Костадинов заяви следното: „Вчера беше потвърдено това, за което ние от „Възраждане“ предупреждаваме повече от година. Държавата ни е изправена пред фалит и все още сме в момент, в който имаме възможност да го предотвратим с адекватни действия. Казаното в доклада на Министерството на финансите е следствие от действията на последните няколко правителства и най-вече на това на Кирил Петков и Асен Василев, които наложиха санкции на Руската федерация.“
Многократните опровержения за развитието на най-черните сценарии предотвратиха избухването на неконтролируема паника. Но темата за финансите, данъците, дефицита продължи да се дебатира в различни формати и от различни гледни точки – на експерти, на синдикалисти, на работодатели и т.н. До самия край на кампанията тя със сигурност ще присъства и в изявленията на политиците.
Дали и как ще повлияе обаче върху резултатите предстои да се види.
Последните огласени данни – тези на „Тренд“, отразяват нагласите между 6 и 12 март, тоест преди да се разрази темата. Те отново показват паритет между ПП-ДБ (26,5%) и ГЕРБ-СДС (25,6%) и общо пет сигурни формации в следващия парламент, като от трето до пето място те се подреждат така: ДПС (13,6%), „Възраждане“ – 12,9%, БСП – 7,5%. Под бариерата от 4% остават засега „Български възход“ – 3,6%, Левицата – 3,5%, ИТН – 3,1%.
Стари и нови послания
Стряскащите изявления за финансите на държавата имат и друг ефект: уплътняват исканията за съставяне на редовно правителство, въпреки че реално всички конфликти се изостриха.
Агитацията, много отчетливо при ГЕРБ и ДПС, е фокусирана именно върху това намерение/задължение: да се намери формула за кабинет. Така двете формации са в синхрон с обществените искания за стабилизация на управлението. Колко обаче са оптимистите и колко песимистите ще се разчете и в избирателната активност.
Познат парадокс е, че партията на Борисов агитира за редовно правителство, като опциите включват и съюз с ПП-ДБ, а в същото време громи „Промяната“ при всеки повод.
Ново в изявленията на Борисов са думите, че „ако не победим на тези избори и не съставим правителство, при следващи няма да има нужда да правим агитация.“
Кампанията на ГЕРБ е плътна (Борисов е всеки ден сред членове и симпатизанти) и изглежда най-масова (препълнената зала в Пловдив).
Изявите на лидера започват с хита на Survivor „Eye of the Tiger“ (Сървайвър, Окото на тигър), който моментално вдига ентусиазма на присъстващите и е безспорно попадение в тази кампания.
Точка за Борисов и ГЕРБ дойде от доклада на Държавния департамент на САЩ, където незаконният му арест на 17 март миналата година влезе като пример за драстично нарушаване на човешките прави.
ПП/Петков/Василев губят авторитет.
Новото около ПП-ДБ е ясно – съвместното им явяване, което засега им дава крехка преднина, но пък предизвика кадрови трусове (Дунчев, Хрисанов). Може да се каже, че Кирил Петков и Асен Василев вече са стари „месии“, които се налага нерядко да влизат в обяснителен режим. Предимството, върху което акцентират в кампанията, е младостта, като привличат вота на младото поколение и жители на големите градове. За ПП-ДБ вотът на 2 април е като репетиция за местния вот, когато се надяват мощно да атакуват София. Дали ще имат сили да го направят ще се разчете от резултатите на предстоящия вот. Евентуално второ място психологически отнема от преднината им.
Влияние върху нагласите вероятно ще окажат и разкритията на държавното обвинение, които свързват действащи политици с представители на организираната престъпност.
Класически тип кампания водят от ДПС – всекидневни срещи с избиратели, като новото е завръщането в голямата политика на Филиз Хюсменова, дългогодишен евродепутат. Партията остава предвидима и реактивна.
При „Възраждане“ няма изненади – партията е тотална опозиция на всичко, като инициативата за референдум за запазване на българския лев й дава тема за разговор с електората.
При БСП се забелязва ново послание – че няма разлика между ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ, тъй като и двете подкрепят военната помощ за Украйна, закупуването на новата ескадрила F-16, джендър-идеологията, рушенето на паметници, влизането в еврозоната веднага и др.
Референдумът за джендър-идеологията в училищата дава цвят на кампанията, прави я разпознаваема. БСП агитира с твърдението, че е единствената партия, която застана зад националната кауза българските деца и традиционното семейство да бъдат съхранени.
Визуалното въздействие
Мощна сила имат визуалните послания, където се изисква висш пилотаж в политическата реклама.
След като и земеделците (БЗНС и Обединени земеделци) подкрепиха ПП-ДБ съюзът стана много видим със снимката, която показва партийни лидери и лидерки да крачат, облечени в костюми (!), в поле с овце и комбайн. Това постигна обратен ефект – присмех, а не аплодисменти.
И клипът с Лена Бориславова се разминава с целта, въпреки че засяга силни емоции – емиграцията на младите българи. Това, че те отиват там, където някой вече се е преборил, е попадение. Но буди недоумение защо главната героиня трябва да бъде ударена от влак.
ГЕРБ-ПП залагат на снимка, където Борисов е в центъра, но около него има екип, политически отбор. Това е добре, но многобройните снимки със симпатизанти често пъти дават повод на опонентите му да тържествуват.
„Близо до народа“ е труден жанр за всички партии.
Праймтаймът не е за всеки
Предизборните дебати с участието на представители от водещите партии са по актуални теми. Дотук добре. Много неприятният елемент е надговарянето в ефир, което не позволява да се чуят нито позиции, нито тези, нито аргументи.
В праймтайма вече има и дебати, които са, меко казано, скандални. В тях участват представители на извънземни сили, на божественото семейство… Чуват се заплахи за шамари, за бесилки, гилотини…
Участието в популярни формати на неустойчиви лица се превърна в инквизиция за журналистите в БНТ, които са безсилни пред закона.
Генералният директор на националната медия Емил Кошлуков реагира, като се извини на популярни журналисти (Бойко Василев, Добрина Чешмеджиева) и заяви следното: „Надявам се, че вече всички партии видяха пагубните последици от поправката, която приеха в ИК и с която ни задължиха да правим тази пародия на предизборни диспути. С колегите решихме да внесем до парламента нашите предложения за премахването ѝ отново. Категорични сме, че и платените интервюта трябва да бъдат премахнати като формат.“
БНТ ще поиска съдействие и от европейски организации (ОССЕ, Европейски съвет за радио и телевизия).
Може пък в оставащото време на кампанията водещите партии да обещаят, че ще гласуват поправката.
Епицентър
