Стефан Цанев в най-новото си стихотворение: Отдалечавам се и все по-чужди ми стават земните неща…

Стефан Цанев беше гост на Светослав Иванов в предаването „120 минути“ по БТВ. Поетът сподели тежки думи за България.

„Някъде сме в предверието на Европа и подсмърчаме. Само ние не сме позволени. Това е свръхнедоверие, неуважение. Заради нас не пускат и Румъния“, уточни той.

За мен тази война е безнадеждна. Нямам сили да разясня. Тази война върна Европа два века обратно – 18,19. Не допусках, че може някоя страна в 21 век да посегне на територията на друга страна. Ти заграбваш с ненавист. И защо им са тези хора там, коментира Цанев войната в Украйна.

Опасна е носталгията по предишното. Когато сегашното е неприлично, ражда носталгия по предишното. Хората ще си спомнят, по какъв начин сме живели в мир някога, уточни поетът.

Много се краде. Това коства неуспеха на демокрацията. При диктаторски режим се краде по-малко. А по време на народна власт има и равни права да крадат. Един американски президент споделя, че бедата на капитализма е в алчността на капиталистите. Алчността е основа на всички пороци. Тя извращава всичко.

Поетът коментира и скандала в Народния театър: Съжалявам, че това се е случило в театъра. Там е и моята пиеса “ Убийството на Богородица „. И по тази причина не мога да мълча. Показателно е по какъв начин политиката може да унищожи театъра. Скандалът стартира, не когато Морфов надраска вратата, а когато Велислава Кръстева се появи с Ахмед Доган на политическо събитие, след като вече е била назначена за пиар на Народния театър. Политическата интервенция в един спектакъл е разрушителна, безапелационен е Стефан Цанев.

“Как няма незаменими хора?! Кой може да размени, да вземем за пример, Наум Шопов или Стефан Данаилов?! Всеки е незаместим, всеки е една Вселена! „, още по-категоричен бе той.

В края на разговора поетът-драматург прочете най-новото си стихотворение, което бе любезен да изпрати на Епицентър.бг

ОТДАЛЕЧАВАМ СЕ

СТЕФАН ЦАНЕВ

Отдалечавам се, отдалечавам се и все по-чужди 

ми стават земните неща, все по-нищожни, смаляват се, 

тъй както се смаляват и изчезват подробностите 

на пейзажа земен, наблюдаван от излитащ самолет,

отдалечавам се, най-първо хората изчезват,

смалили се до мравки, след тях автомобилите, 

двуизмерни стават къщите като рисунки в детска книжка,

градовете заприличват на мравуняци, отдалечавам се,

отдалечавам се от близки и приятели, от децата си, 

и от враговете си се отдалечавам, отдалечавам се

и избледняват в паметта ми лица и имена на политици,

на спортисти, на артисти и поети, и все по-нелепи 

ми изглеждат битките за власт и слава, за богатства, 

отдалечавам се, от всичко земно се отдалечавам

и като Сократ на шумния пазар започвам да разбирам 

от колко много неща съм нямал нужда, освен 

тояжката, на която се подпирам, и накуцвайки, 

се отдалечавам, отдалечавам се, отдалечавам се…

Източник ЕПИЦЕНТЪР