US издание: Докато САЩ и Европа подкрепят Украйна, глобалният Юг подкрепя Русия

Андреа Видбърг, American Thinker

Що се отнася до войната Украйна-Русия, Украйна получава най-силната си подкрепа от Европа, която има дълга история на страх от руснаците, и Америка, която има склонност към аутсайдера и, вероятно, има политици с украински пари, напълнили джобовете си. Въпреки това, с изключение на новозеландската и австралийската англосфера, по-голямата част от южното полукълбо подкрепя Русия. Тоест, не само Китай се присъединява към Путин – това се случва почти навсякъде в тази част на света.

Една от причините руската икономика да оцелява въпреки западните санкции е, че други части на света са щастливи да правят бизнес с Русия. Те не са принудени да спазват ограниченията. Оказва се, че тези части на света, които не са в американо-англо-европейската ос, харесват и уважават Русия. Научих благодарение на очарователна статия от Кришън Мехта, член на борда на Американския комитет за споразумение между САЩ и Русия (ACURA) и старши сътрудник по глобално правосъдие в университета Йейл, който е написал есе, обясняващо пет причини за тази подкрепа.

Мехта прави мета-анализ на множество проучвания за възгледите на различните страни за конфликта. Той ги обобщава така:

Това са:

За 6,3 милиарда души, които живеят извън Запада, 66 процента се отнасят положително към Русия и 70 процента – към Китай, и,

Сред 66-те процента, които се отнасят положително към Русия, разбивката е 75 процента в Южна Азия, 68 процента във франкофонска Африка и 62 процента в Югоизточна Азия.

Общественото мнение за Русия остава положително в Саудитска Арабия, Малайзия, Индия, Пакистан и Виетнам.

Това са, както казва Мехта, „стабилни“ цифри, когато става въпрос за подкрепа на Русия. Той предлага пет причини, които биха могли да обяснят тези нагласи. Цитирах основните аргументи на Мехта и след това добавих свой собствен коментар. Призовавам ви обаче да прочетете оригиналното есе.

Първо, казва Мехта, „Глобалният Юг не вярва, че Западът разбира или съчувства на неговите проблеми.“

Докато Западът е обсебен от пола, блокировките и изменението на климата, южното полукълбо живее в реалния свят, свят на бедност (изострена от манията за инвестиране в ESG – екологично, социално и корпоративно управление), глад и високи цени на енергията поради войната и лудостта по изменението на климата. Една моя приятелка редовно пътува до Камбоджа и казва, че блокирането на Запада, което сложи край на туризма и прекъсна веригата за доставки на стоки от Югоизточна Азия за Америка, остави нейните приятели толкова бедни, че тя е изненадана, че са оцелели. Междувременно Русия, Китай и Индия изпратиха ваксини в южното полукълбо.

Второ, казва Мехта, „Историята има значение: Кой къде стоеше по време на колониализма и след независимостта?“

Казано по друг начин, страните, които някога са били европейски колонии, все още изпитват това негодувание, докато чувстват, че съветският блок им е помогнал да отхвърлят западния колониализъм. Фактът, че съветският блок (а) им помогна да унищожат свободния свят и (б) възнамеряваше да ги постави под комунистическия ботуш, е без значение. Важното е, че съветският блок – тоест руснаците – беше агентът на промяната.

Трето, пише Мехта, „Войната в Украйна се разглежда от Глобалния Юг като главно за бъдещето на Европа, а не за бъдещето на целия свят.“

Южното полукълбо е право. Това е чисто европейска война. Путин може да иска да изпълни съветската мечта за господство в цяла Европа и Англия, но няма индикации, че териториалните му амбиции се простират до която и да е част от южното полукълбо. И отново, за хората, които са изправени пред ежедневен глад, войната Украйна-Русия е европейски проблем, проблем на „първия“ свят, който наистина няма значение за тях. Те биха искали войната да свърши, просто за да помогне за намаляване на цените (храна, гориво, обслужване на дълга и т.н.), които изяждат оскъдните им ресурси.

Четвърто, „Световната икономика вече не е доминирана от Америка или Запада и Глобалният Юг наистина има други възможности.“

Няма какво да добавя към това. Това е очевидно и обяснимо от само себе си, въпреки че Mehta предлага много данни в подкрепа на това.

И пето, Мехта пише: „На „международния ред, основан на правила“ му липсва доверие и той е в упадък.“ С две думи, това е лицемерието, което проявява Западът, особено Америка, да променя правилата за себе си, докато върви напред. Както казва Мехта,

В продължение на десетилетия, мнозина в Глобалния Юг смятат, че Западът си е проправил пътя към света, без да се съобразява с възгледите на другите. Няколко държави бяха нападнати от „коалиции на желаещите“, най-вече без разрешение на Съвета за сигурност. Те включват бивша Югославия, Ирак, Афганистан, Либия и Сирия. По какви „правила“ тези страни са били нападнати или опустошени и дали тези войни са били провокирани или не?

Привързаността на Запада към санкциите също не се оценява, като се имат предвид отново бедността и гладът, които тормозят южното полукълбо.

През 1985 г., когато имаше глад в Етиопия, много рокаджии се събраха, за да изпеят „Ние сме светът“. Тогава не беше вярно, а сега е още по-малко вярно.

Ние не сме светът и нашите грижи не съвпадат с тези в южното полукълбо, докато нашите кавги ги нараняват силно.

Превод и редакция: Епицентър.БГ

Последвайте Епицентър.БГ вече и в Телеграм и Туитър!

Епицентър