На Сирни заговезни искаме и даваме прошка, гонят се и злите духове

Православните християни празнуват днес Сирни Заговезни – празника на всеобщото опрощение, наричан още Прощална неделя.

Той се чества винаги седем седмици преди Великден и след него започва най-продължителният пост през годината – до Великден.

На този ден Църквата призовава вярващите да пречистят душите си, да изпълнят с мир и любов сърцата си, за да посрещнат възкръсналия Христос. По време на богослужението се четат думите на Спасителя:

Ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец; ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви. (Евангелие на Матей, гл. 6: 14 – 15)

Празникът Сирни Заговезни се нарича още Поклади и Прошка.

По традиция близки и познати се опрощават помежду си за всякакви провинения през изминалата година, ако сме ги обидили или пренебрегнали в даден момент. На някои места в България след вечерното богослужение става опрощаване на църковните служители с християните.

Младите семейства отиват на гости на своите родители, кръстници, по-възрастни роднини, както и при кумовете. Младите искат прошка на по-възрастните с думата „Прощавай, мамо/тате/бабо/дядо…“, а те им отговарят – „Простено да ти е, и от мен, и от Бога.“ или „Просто да ти е, Господ да прощава.“

На Сирни заговезни искаме прошка от всички наши близки и приятели, на които се извиняваме за провиненията през годината, ако сме ги обидили или пренебрегнали в даден момент.

Вечерята Вечерята на Заговяване е особено тържествена. Тя е последната преди започването на Великденския пост и за последно могат да се ядат млечни продукти, яйца и риба.

На вечерната трапеза се слагат риба, масло, яйца, мляко, сирене, всякакви млечни продукти, баница със сирене, праз лук или кисело зеле, без месо.

Всяка година на Сирни Заговезни на различни места в страната се устройва истинско зрелище. Навсякъде се гонят зли духове със страховити маски и костюми. Маскираните излизат още в четири часа сутринта и чак до вечерта обикалят улиците и се удрят един друг за здраве.

В някои краища на България е разпространен обичаят оратници (огруглици) – това са факли от слама, които всеки стопанин завърта около главата си и по този начин прогонва бълхите от къщата. Улалията е почти същото. Имената на обичаите се различат в зависимост от района на страната, където се изпълняват.

Прието е да се извършва и обичаят хамкане: на червен конец се завързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце. Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки член от семейството, главно децата, се опитва да хване халвата или яйцето с уста. Който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година.

Много популярен е и обичаят хвърляне на стрели. Всеки ерген изстрелва с простичък, направен от самия него, лък запалена стрела в двора на момата, която си е харесал. Обикновено това продължава до късна доба на Заговезни. Семейството на момата стои будно, за да гаси пламъците, докато тя самата събира стрелите. Която мома събере най-много стрели от двора си, тя е най-лична и най-харесвана.

Паленето на огньовете и хвърлянето на запалени стрели насочва към по-древни култове, например към тракийската богиня Бендида. Стрелите, огънят, схващан като соларен знак, мъжко начало, разкриват оплодителната функция на ритуалите.

Законът за прошката е един от най-важните ДУХОВНИ ЗАКОНИ за съвършено здраве според Грег Андерсън.

Eдна от най-големите истини на колективната мъдрост, предавана през вековете, е: „Животът може да се изживее като вълнуващо приключение, ако е изпълнен с прошка.“

Прошката е чудо, което се получава от само себе си. Прощавайки, ние отхвърляме омразата към другия. В ума и душата ни настава покой. Прошката е нещо лично, невидимо, едно искрено нашепване, звучащо дълбоко в душата.

Нищо не обърква повече живота; нищо не провокира толкова болестта, колкото омразата, угризенията и взаимните обвинения. Тези три реакции към живота се градят на гнева, вината и враждебността. Задържани в ума и сърцето, те блокират живота. Блокират личностния ни потенциал. Пресушават живота и го лишават от радост и мир.
Всеки е способен да прости и на другите, и на себе си. И всеки може да го направи незабавно.

Прошката ни освобождава от непрестанното самонаказване, което ни налага решението да мразим. Прошката ни позволява да неутрализираме отровните емоции, които ни парализират. Решението да простим ни прави свободни. Прошката е единственото, което може да ни избави от вината и неприязънта.

Ние прощаваме, не за да остане другия ненаказан. Ние прощаваме, за да освободим себе си от яда и омразата. Изцелението настъпва като по чудо.
Последиците от това, че не можем да простим на себе си или на другите са очевидни и като правило – изключително тежки. Омразата е гибел за съвършеното здраве. Изберете не прошката; изберете омразата и животът ви завинаги ще е изпълнен с ненавист, дълбоко разочарование и маниакално самосъжаление.

Отказът от прошка се дължи на страха. Тъй като се страхуваме какво могат или не могат да ни направят другите, ние избираме гнева, нападението, отбраната като начин да се чувстваме сигурни. Омразата – най-гибелното, най-нездравословното чувство, може да бъде победена единствено от прошката.

Законът за прошката се спазва много трудно. Той ни кара да преразгледаме мотивите си. Изисква да се вгледаме надълбоко в нещата. Процесът на прощаването изисква да се откажем от убедеността си, че винаги ние сме правите. А това наистина е трудно.

Прощаването не изисква от нас да изневеряваме на убежденията си или да пренебрегваме принципите си. Не е необходимо да правим компромиси с личностния си интегритет. Не е нужно да се отказваме от това, което наричаме своя истина. Достатъчно е да се поставим на мястото на другия и да се опитаме да проумеем неговата истина. Законът за прошката не иска от нас да живеем, опитвайки се да угодим на всеки, изневерявайки на себе си.

Законът за прошката ни помага да стигнем до истината, че не духът ни настоява да отстояваме на всяка цена някаква своя правота, а личното ни его.

Законът е общовалиден и има еднаква сила във всички човешки взаимоотношения: лични, семейни, професионални, обществени. Прошката е в сила за всичко, при всекиго, винаги.

Последвайте Епицентър.БГ вече и в Телеграм и Туитър! 

Източник ЕПИЦЕНТЪР