Колко голям е ядреният арсенал на Русия и кой го контролира?

Гай Фолкънбридж, Ройтерс
БТА

Президентът Владимир Путин вчера отправи ядрено предупреждение към Запада във връзка с Украйна, преустанови действието на важен договор за контрол на ядрените оръжия, обявявайки, че нови стратегически системи са били поставени на бойно дежурство и предупреди, че Москва може да поднови ядрените си опити.

Какъв е ядреният арсенал на Русия, колко голям е той и кой го командва?

ЯДРЕНА СВРЪХСИЛА

Русия, която наследи ядрените оръжия на Съветския съюз, разполага с най-големия запас от ядрени бойни глави в света.

Към 2022 г. Путин е контролирал около 5977 такива бойни глави, в сравнение с 5428, контролирани от президента на САЩ Джо Байдън, показват данни на Федерацията на американските учени.

Около 1500 от тези бойни глави са „пенсионирани“ (но вероятно все още непокътнати), 2889 са в резерв, а около 1588 стратегически бойни глави са в готовност са използване.

Около 812 бойни глави са монтирани на балистични ракети с наземно базиране, около 576 – на балистични ракети, изстрелвани от подводници, а около 200 са в базите на тежките бомбардировачи, сочи Бюлетинът на атомните учени.

САЩ разполагат с около 1644 стратегически ядрени бойни глави в готовност за използване. Китай разполага с общо 350 бойни глави, Франция – с 290, а Обединеното кралство – с 225, показват данни на Федерацията на американските учени.

Тези числа означават, че както Москва, така и Вашингтон могат да унищожат света многократно.

По време на Студената война Съветският съюз регистрира пик с около 40 000 ядрени бойни глави, докато при своя пик САЩ разполагат с около 30 000.

Ключовото обаче е онова, което носи оръжието – ракетите, подводниците и бомбардировачите, на които се монтират бойните глави.

Русия изглежда разполага с около 400 междуконтинентални балистични ракети, които по оценки в Бюлетина на атомните учени могат да носят до 1185 бойни глави.

Русия има на въоръжение 10 ядрени подводници, които могат да носят ракети с максимум 800 бойни глави. Тя разполага с около 60 до 70 бомбардировача, способни да носят ядрени бойни глави.

ПО-НОВИ ЯДРЕНИ ОРЪЖИЯ

САЩ заявиха в своя Преглед на ядрената политика през 2022 г., че Русия и Китай разширяват и модернизират своите ядрени сили, и че Вашингтон ще следва подход, основаващ се на контрол на въоръженията, за да предотврати скъпоструващи надпревари във въоръжаването.

Путин заяви, че разполага с информация, че САЩ разработват нови видове ядрени оръжия.

Русия модернизира ядрените си оръжия.

След разпадането на Съветския съюз през 1991 г. само няколко държави са изпитвали ядрени оръжия, сочат данни на Асоциацията за контрол на оръжията: САЩ за последен път през 1992 г., Китай и Франция – през 1996 г., Индия и Пакистан – през 1998 г., а Северна Корея – през 2017 г.

Съветският съюз е извършил такива изпитания за последен път през 1990 г.

КОЙ ДАВА ЗАПОВЕДТА ЗА ИЗСТРЕЛВАНЕ НА РАКЕТА В РУСИЯ?

Съгласно руската ядрена доктрина руският президент е този, който взема крайните решения, когато става въпрос за използване на руски ядрени оръжия – както стратегически, така и нестратегически.

Така нареченото ядрено куфарче, или „Чегет“ (по името на връх Чегет в Кавказките планини), се намира при президента по всяко време. Смята се, че подобни куфарчета имат също руският министър на отбраната, понастоящем Сергей Шойгу, и началникът на Генералния щаб, понастоящем ген. Валерий Герасимов.

По същество куфарчето е средство за комуникация, което свързва президента с висшето военно ръководство и оттам с ракетните войски чрез строго секретната електронна мрежа за управление и контрол „Казбек“. “Казбек” поддържа друга система, известна като „Кавказ“.

Кадри, излъчени по руския телевизионен канал „Звезда“ през 2019 г., показаха нещо, което според медията е един от куфарите с набор от бутони. В секция, наречена „команда“, има два бутона: бял бутон „старт“ и червен бутон „отмяна“. Куфарчето се активира със специална флашка, твърди „Звезда“.

Ако Русия сметне, че е изправена пред стратегическа ядрена атака, то президентът, чрез куфарчетата, ще изпрати директна заповед за изстрелване до министъра на отбраната и командващия генералния щаб, които държат ядрените кодове. Такива заповеди се разпространяват бързо по различни комуникационни системи до стратегическите ракетни сили, които след това изстрелват ракети по мишени в САЩ и Европа.

Ако ядрената атака бъде потвърдена, Путин може да активира т. нар. система „Периметър“ (известна на Запад като Dead Hand – букв. „Мъртва ръка“ или „Ръката на мъртвеца“) – тя се задейства автоматично и така по същество компютрите ще определят Деня на Страшния съд. Контролна ракета би дала заповед за ядрени удари от целия огромен арсенал на Русия.

„Ръката на мъртвеца“ гарантира взаимното ядрено унищожение

Суперсекретният руски проект „Периметър“ възкръсна по-мощен и ужасяващ от всякога. Например, ако изведнъж САЩ решат да нанесат прословутия си превантивен първи ядрен удар срещу Русия, е наивно да се предполага, че това ще остане без последствия. Дори и ако бъдат унищожени всички командни пунктове на руската армия, в действие влиза системата „Периметър“, пише през 2016 г. седмичникът „Звезда“.

За тази система е писано много и тя дори беше тържествено „погребана“ от медиите в САЩ преди време. Но „Периметър“, известна отвъд океана като „Ръката на мъртвеца“, а в Япония като „Ръката от гроба“, незабелязано „възкръсна“ още през 2009 г., а днес е напълно преобразена за ужас на западните разузнавания.

Първоначално тя е система за самостоятелно управление на ракетните войски със стратегическо предназначение. Тя предполага създваването на такива технически средства и програмно обезпечение, които позволяват при всякакви условия, дори и най-неблагоприятни, заповедта за пуск на ракетите да достигне до стартовите команди. Замисълът на създателите на „Периметър“ е бил системата да може да изстреля ракетите дори и в случай, че всички са загинали и няма кой да издаде заповедта.

„Периметър“ регулярно е събирал и обработвал гигантски обеми информация. От всевъзможни източници е пристигала всякаква информация – за състоянието на връзките с висшестоящите командни пунктове, за радиционната обстановка в околностите, за регистрирането на ядрени взривове.

Системата е можела да анализира промените във военната и политическата обстановка в света – самостоятелно е оценявала командите, пристигащи за определен период от време и на тази основа е можела да направи извод, че нещо по света не е както трябва. Когато системата е била сигурна, че е дошло нейното време, се е активизирала и е давала команда за подготовка за пуск на ракетите.

При това „Периметър“ не е можела да започне активни действия в мирно време. Дори ако е липсвала връзка или личният състав е напуснал стартовите позиции, оставали са и други параметри, които са блокирали работата на системата. Тоест, тя не е могла да сработи произволно без видима опасност.

Но ако до пулта за управление постъпят сигнали за заплаха, когато стане очевидно, че страната е подложена на масирана атака, тогава „Периметър“ автоматично задейства целия потенциал на възмездието.

Говорим за системата „Периметър“ в минало време, защото със сигурност знаем за предишното ѝ предназначение. Сегашното е зад завесата на пълната секретност. Днес знаем само, че в модернизирания вариант тази ударна част от Ракетните войски със стратегическо предназначение представлява необратимо възмездие. И не само заради нейната способност да нанесе ответни удари, когато светът вече се е потопил в мрак и хаос. Най-важното е, че ответният удар просто не може да бъде предотвратен.

Системата „Периметър“ днес е единствената съществуваща в света „машина на Деня на страшния съд“ (оръжие на гарантираното възмездие), чието съществуване е официално потвърдено. И САЩ са прекрасно осведомени за това.

Ако говорим за концепцията на системата, то „Периметър“ е предназначена за гарантиран пуск на балистични ракети от шахти в случай, че противникът нанесе съкрушителен удар по територията на Русия и унищожи всички командни звена на Ракетните войски със стратегическо предназначение (РСВН), които са способни да дадат заповед за ответен удар.

Системата „Периметър“ е толкова засекретена, че е неизвестен самият принцип на нейната работа. А за новите ѝ качества и възможности знаят едва няколко души от най-висшия ешелон на военно-политическото ръководство. Със сигурност можем да кажем, че сред тях са президентът Владимир Путин, министърът на отбраната Сергей Шойгу и командирът на РВСН Сергей Каракаев. Впрочем, тяхното участие за привеждане в действие на системата съвсем не е задължително. При необходимост системата се включва автоматично.

По своята същност системата „Периметър“ представлява алтернативна командна система на всички родове войски, които са въоръжени с ядрени заряди (стратегически ядрени сили). Тя е дублираща система, в случай че ключови възли на командната система „Казбек“ (т.нар. „ядрено куфарче“), която пази всички кодове за пуск на ядрената системаи всички линии за връзка на РВСН бъдат унищожени при първия ядрен удар.

За подсигуряването на гарантирано изпълнение на задачата си „Периметър“ е била проектирана като напълно автоматична и в случай на масирана атака е способна самостоятелно, без участието на човек, да вземе решение за ответен удар.

Разбираемо е, че на Запад самият факт на нейното съществуване в Русия (преди това в Съветския съюз) се смята за аморален. Нищо, че САЩ си запазваj правото на „превантивен ядрен удар“ срещу която и да е държава. Така че „Периметър“ представлява могъщ сдържащ фактор, който реално гарантира отказа на потенциалния противник от концепцията за превантивен ядрен удар. И в Пентагона добре знаят това.

От незасекретени източници е известно, че модернизираната система „Периметър“ е застъпила на бойно дежурство през 2011 г. Всички останали тайни са под гриф „Строго секретно“.

Последвайте Епицентър.БГ вече и в Телеграм и Туитър! 

Епицентър