Западът твърдо зад Украйна, другите глобални сили готови да дадат на Русия нейни територии

Нов доклад на ЕСВП (Европейския съвет за външна политика), основан на социологическо проучване — включващ данни от девет държави членки на ЕС, САЩ, Великобритания, Китай, Русия, Индия и Турция, — посочва, че Западният алианс остава обединен в подкрепата си за Украйна една година след избухването на войната, но представя и появилите се разделения между Запада и другите глобални сили спрямо конфликта, техните интерпретации на демокрацията и амбициите на световната сцена.

Един от авторите на доклада е и Иван Кръстев, който е председател на УС на Центъра за либерални стратегии в София и постоянен сътрудник в Института за човешки науки IWM във Виена.

В Европа войната се възприема не като атака срещу съседна държава, а като атака срещу целия континент. Това се изразява в силно обществено одобрение за санкциите на ЕС — с голям брой анкетирани в цяла Европа, които подкрепят пълната забрана на руската енергия. Преобладаващото мнение на Запад е, че Украйна трябва да запази териториалната си цялост, дори това да означава по-продължителна война.

Страните извън Запада предпочитат бърз край на войната, дори ако това означава Украйна да отстъпи територията си на Русия. Цели две трети от анкетираните също виждат авторитет в позицията на Русия на глобалната сцена, въпреки конфликта, а респондентите от Китай и Турция смятат Москва за водещ „съюзник“ и „партньор“.

Мотивите на Запада събуждат подозрение в Китай, Индия, Турция и Русия, като мнозина смятат, че подкрепата на САЩ и Европа за Украйна е фокусирана върху „защитата на западното господство“.

Имиджът на западната демокрация е с нисък рейтинг в световен контекст. В Китай повече от три четвърти (77%) от анкетираните смятат, че страната им е „истинска демокрация“ и превъзхожда политическите модели в САЩ и Европа. Ситуацията е сходна ив Индия (57%) и Турция (36%) където голям брой от анкетираните смятат, че тяхната демокрация функционира по-добре от всяка друга.

Авторите на доклада и външнополитически експерти Тимоти Гартън Аш, Иван Кръстев и Марк Ленард предупреждават, че за Запада предстоят трудности в отношенията с новоизгряващите сили, включително Бразилия, Индия и Турция.

Нахлуването на Русия в Украйна разкри остри географски различия в глобалните нагласи спрямо войната, концепциите за демокрация и състава на бъдещия международен ред, според новото социологическо проучване, публикувано ЕСВП.

Докладът на ЕСВП United West, Critical Rest: Global Public Opinion One Year into the Ukraine War с автори Тимоти Гартън Аш, Иван Кръстев и Марк Ленард, се основава на данни от проучванията на Datapraxis, YouGov и Gallup International Association, събрани от десет европейски държави заедно с Китай, Индия, Турция, Русия и САЩ. Той предполага, че една година след инвазията на Русия в Украйна Съединените щати и техните европейски съюзници са си възвърнали чувството за цел на глобалната сцена, но че пропастта между техния възглед и възгледът на „останалите“ е все по-дълбока. Наборът от данни на ЕСВП показва, че мнението на Запада се е изострилоспрямо Русия, като голям брой европейци (средно 55% в анкетираните девет държави от ЕС) подкрепят продължаването на санкциите срещу Москва, дори за сметка на икономически жертви на домашно ниво, а само 24% подкрепят подсигуряването на стабилни енергийни доставки, чрез закупуване от Русия.

Данните също така разкриват, че мнозина от Запада гледат на конфликта в Украйна като на борба за демокрация и за собствената им сигурност биха искали да видят Русия наказана за агресията ѝ, а Украйна да излезе от войната с непокътната територия и суверенитет. ЕСВП установи, че гражданите от западния алианс имат изключително негативни възприятия за Русия, описвайки Москва като „агресивна“ и „неблагонадеждна“. Във Великобритания 57% и 49% от респондентите поддържат това мнение, както и голям брой в САЩ и ЕС-9. В изследваните западни страни големи мнозинства (77% във Великобритания, 71% в САЩ и 65% в ЕС-9) виждат Русия като „противник“ или „съперник“..

Данните на ЕСВП показват, че голям брой граждани в Китай (76%), Индия (77%) и Турция (73%) не само виждат Русия като стратегически „съюзник“ (съответно 79%, 79%, 69%), но също така смятат, че Украйна трябва да обмисли възможността да предаде територия, за да ускори края на конфликта. Тази пропаст в мненията между Запада и „останалите“ предполага, че господството на САЩ в международния ред намалява и че конкурентните сили, които се разполагат на пейзажа на демокрациите и автокрациите, ще имат повече тежест Появата на тези сили може да се види в ролята на Турция като посредник между Киев и Москва по сделката за износ на зърно в Черно море и в засилените икономически отношения на Индия с Русия.

Сред важните резултати от световното проучване на ЕСВП са следните:

– Инвазията на Русия вече не се разглежда като война в Европа, а като война срещу Европа. Противно на миналото лято, преобладаващото мнение в Европа (44% във Великобритания и 38% в девет държави от ЕС) сега е, че Украйна трябва да си върне цялата територия, дори ако това означава по-дълга война или повече украинци да бъдат убити и разселени — докато по-малко (22% във Великобритания и 30% в ЕС-9) смятат, че конфликтът между Русия и Украйна трябва да спре възможно най-скоро дори ако това означава, Украйна да отстъпи територия.

– Общественото мнение на Запад се е изострило. Над половината от анкетираните в САЩ (55%), Великобритания (64%) и деветте страни от ЕС (54%) възприемат Русия като „противник“, Само 14% в САЩ, 15% в ЕС-9 и 8% във Великобритания гледат на Русия или като на „съюзник“, . ЕСВП също установи че че много западни граждани имат изключително негативни възприятия за Русия — обикновено я описват като „агресивна“ и „неблагонадеждна“. Чувството във Великобритания е още по-изразено, като 57% и 49% от респондентите избират тези две възприятия, когато са помолени да изберат до 2 от 10 предложени описания.

– Европейците са решени да не купуват руски изкопаеми горива — дори това да навреди на енергийните им доставки. В деветте анкетирани страни от ЕС, средно 55% подкрепят този ход. Само една четвърт (24%) смятат, че приоритет трябва да бъде осигуряването на сигурни енергийни доставки.

– Сред другите световни сили мнозина смятат, че войната трябва да приключи възможно най-скоро — дори това да означава Украйна да отстъпи територия. На това мнение са в Китай (42%), Турция (48%) и Индия (54%) , докато само 23%, 27% и 30% смятат, че Украйна трябва да запази териториална цялост дори на цената на дълъг конфликт.

– В САЩ мнозина смятат, че подкрепата им за Украйна се дължи на необходимостта да защитят нейната демокрация, докато европейците гледат на подкрепа си като на борба за сигурност. 36% от американците се присъединяват към твърдението на Джо Байдън, че основната причина САЩ да застанат зад Украйна в тази война, е запазването на нейната демокрация. Само 1 от 5 във Великобритания и 1 от 6 в деветте държави членки на ЕС се придържат към това мнение. Преобладаващото мнение във Великобритания (44%) и ЕС-9 (45%) е, че тяхното участие е предимно за защита на собствената им сигурност. Само 1 на всеки 10 (11%) във Великобритания и ЕС-9 смятат, че основната причина да застанат зад Украйна, е да защитят нейната „териториална цялост“.

– На други места участието на Запада се възприема по-скептично. По-малко от една четвърт от анкетираните в Китай и Турция смятат, че Западът подкрепя Украйна, за да защити нейната територия или демокрация, а за Русия са едва 15%.

– Други световни сили все още виждат Русия като „силно“ присъствие, както и като „съюзник“ и „партньор“, въпреки че тридневната „специална операция“ на Москва вече навършва една година.

– Руснаците виждат САЩ и европейските им съюзници като „противници“ или „съперници“ в глобалната общност — позиция, която споделят и много хора в Китай. По отношение на Европа китайците са разделени: 37% я виждат като необходим партньор, а 34% като съперник. Само 9% в Китай виждат ЕС като „противник“,

– Светът припознава единството на Запада. 72% от респондентите в Турция, 60% в Китай и 59% в Русия виждат малка разлика между политиките на ЕС и САЩ спрямо тях. В Индия 44% виждат известно сближаване, докато 52% виждат различия в политиката на Европа и САЩ спрямо тяхната страна.

– Мнозина обаче прогнозират, че воденият от САЩ либерален ред ще отстъпи глобалното си господство през следващото десетилетие. Едва (7%) в Русия и (6%) в Китай прогнозират глобална доминация на САЩ след десет години, като преобладаващото мнение в тези две държави (33% и 30%, съответно) е, че доминацията ще бъде равномерно разпределена между няколко държави.

– В Европа и САЩ мнозина (29% във Великобритания, 28% в ЕС-9 и 26% в САЩ) очакват двуполюсният свят да се наложи, с два блока, водени съответно от САЩ и Китай, докато по-малко от една десета (4% във Великобритания, 6% в ЕС-9 и 9% в САЩ) вярват, че САЩ ще бъдат доминира.

Новоизгряващите сили са възприемчиви към сътрудничество със Запада, и останалия свят. В най-голямата демокрация в света, Индия, ЕСВП установи, че гражданите виждат САЩ (87%), ЕС (82%), Великобритания (79%), Турция (59%) и Русия (79%) като „съюзници“ или „партньори“, като Китай е единствената страна, която те смятат за „съперник“ или „противник“ (75%). Това до голяма степен се възприема в Турция, която вижда САЩ (51%), Китай (47%), Русия (55%) и ЕС (53%) най-вече като необходими „партньори“, с които страната им трябва да си сътрудничи стратегически.

Тимоти Гартън Аш, Иван Кръстев и Марк Ленард прогнозират поляризация и фрагментация в следващия международен ред, без либералния ред на САЩ. В този нов свят те смятат, че Западът би постъпил добре, ако третира Индия, Турция, Бразилия и други нововъзникващи сили като „нови суверенни субекти на световната история“. Те заключават, че Западът трябва да се научи да живее като полюс на един многополюсен свят.

По повод проучването съавторът на доклада и директор на ЕСВП, Марк Ленард, коментира:

„Парадоксът на войната в Украйна е, че Западът е едновременно по-единен и по-малко влиятелен в света от всякога.“

Иван Кръстев, съавтор и председател на УС на Центъра за либерални стратегии, добавя:

„Проучването разкрива, че докато повечето европейци и американци живеят в свят преди Студената война, структуриран от конфронтацията между демокрация и авторитаризъм, мнозина извън Запада живеят в постколониален свят, съсредоточен върху идеята за национален суверенитет.“

Тимоти Гартън Аш, съавтор, професор по европеистика в Оксфордския университет и старши научен сътрудник в института „Хувър“, Станфордския университет, каза:

„Нашият изследователски проект в Оксфорд „Европа в променящия се свят“ с удоволствие работи с ЕСВП по това проучване в Европа и това, което наричаме страните от CITRUS (Китай, Индия, Турция, Русия, Съединените щати). Констатациите са изключително отрезвяващи. Трансатлантическият Запад, съсредоточен около Европа и САЩ, е по-обединен, но никак не успява да убеди големите сили на Останалите, като Китай, Индия и Турция.

Урокът за Европа и Запада е ясен. Спешно се нуждаем от нова история, която действително е убедителна за страни като най-голямата демокрация в света — Индия.“

Това е изследване на Европейския център и негови автори са:

Марк Ленард – директор основател на Европейския съвет за външна политика (ЕСВП). Tемите, върху които се фокусира, са геополитика и геоикономика, Китай, политика и институции на ЕС. Последната му книга, The Age of Unpeace („Ерата на безмирие“), беше публикувана с признание на критиката и беше включена в списъка на „задължителните четива“ на „Файненшъл Таймс“.

Иван Кръстев – председател на УС на Центъра за либерални стратегии в София и постоянен сътрудник в Института за човешки науки IWM във Виена. Той е основател и член на управителния съвет на ЕСВП, член на съвета за попечителство на Международната кризисна група. Автор е на „Утре ли е вече? Как пандемията променя Европа?“. Води колонка в „Ню Йорк Таймс“ и „Файненшъл Таймс“.

Тимоти Гартън Аш – автор на десет книги с политически текстове , които описват трансформацията на Европа през последния половин век. Той е професор по европеистика в Оксфордския университет, професорски сътрудник по програмата Исая Бърлин в колежа „Сейнт Антоний“, Оксфорд, и старши сътрудник в института Хувър, Станфордския университет. Неговите есета се появяват редовно в New York Review of Books. Той списва колонка за международните въпроси в „Гардиън“, която е широко публикувана в Европа, Азия и Америка.

Авторите на доклада и други експерти на ЕСВП са на разположение за интервю със заинтересувани ефирни, дигитални и печатни медии. Моля, свързвайте се с Екипа за комуникации на ЕСВП на [email protected] за уговорка.

Проучването и анализът, съдържащи се в тази кратка информация за политиката, са резултат от сътрудничеството между Европейския съвет за външна политика и проекта „Европа в променящия се свят“ от програмата „Дарендорф“ в колежа „Сейнт Антоний“, Оксфордския университет.

Този доклад се основава на проучване на общественото мнение сред пълнолетното население (на възраст 18 и повече години), проведено в края на декември 2022 г. и началото на януари 2023 г. в десет европейски държави (Дания, Естония, Франция, Германия, Великобритания, Италия, Полша, Португалия, Румъния и Испания) и в пет държави извън Европа (Китай, Индия, Турция, Русия и Съединените щати). Общият брой на респондентите е 19 765.

В Европа анкетите бяха проведени за ЕСВП като онлайн проучване чрез Datapraxis и YouGov в Дания (1064 респонденти; 3-11 януари), Франция (2051; 3-12 януари), Германия (2017; 4-11 януари), Великобритания (2200; 4-10 януари), Италия (1599; 4-12 януари), Полша (1413; 3-20 януари), Португалия (1057; 4-12 януари), Румъния (1003; 4-11 януари) и Испания (1013; 4-11 януари); и чрез Datapraxis и Norstat в Естония (1022; 18-24 януари). Във всички европейски държави извадката беше национално представителна за основните демографски данни и минали избори. В Обединеното кралство проучването не обхваща Северна Ирландия, поради което в статията се говори за Великобритания.

Извън Европа анкетите бяха проведени от Gallup International Association (GIA) чрез независими местни партньори като онлайн проучване в САЩ (1074; на 17 януари; чрез Distance/SurveyMonkey), Китай (1024; 3-17 януари; Distance/Dynata ) и Турция (1085; 3-19 януари; Distance/Dynata); и чрез анкети лице в лице в Русия (800; 26 декември до 17 януари: BeMedia Consultant) и Индия (1343; 27 декември до 18 януари; Convergent). Следователно данните от Китай, Русия и Индия трябва да се считат за представителни само за населението, обхванато от проучването, а не за цялото национално население.

Проучването и анализът са резултат от сътрудничеството между ЕСВП и проекта „Европа в променящия се свят“ от програмата „Дарендорф“ в колежа „Сейнт Антоний“, Оксфордския университет. ЕСВП си партнира по този проект с фондация „Калуст Гулбенкян“, Think Tank Europa и International Center for Defence and Security.

Европейският съвет за външна политика (ЕСВП) е отличаван с награди общоевропейски аналитичен център. От създаването му през октомври 2007 г. неговата цел е да извършва проучвания и да насърчава информиран дебат в цяла Европа за развитието на съгласувана и ефективна външна политика, основана на европейските ценности. ЕСВП е независима организация с идеална цел и се финансира от различни източници.

Превод и редакция „24 часа“

Последвайте Епицентър.БГ вече и в Телеграм и Туитър!  

Епицентър