Асошиейтед прес: Байдън пред изпитание да съхрани единството, докато войната в Украйна продължава

Преди една година президентът Джо Байдън се готвеше за най-лошото, когато Русия струпа войските си в подготовка за нахлуването в Украйна.

Въпреки че мнозина на Запад и дори в Украйна имаха съмнения за намеренията на руския президент Владимир Путин, Белият дом беше категоричен: Задава се война, а Киев има много по-малко оръжия.

Във Вашингтон помощниците на Байдън подготвиха извънредни планове и дори чернови за това какво да каже президентът, ако украинската столица бъде превзета бързо от руските сили – нещо, което повечето американски представители предполагаха, че ще стане. Украинският президент Володимир Зеленски получи предложения за съдействие, ако иска да напусне Украйна.

С приближаването на първата годишнина от нахлуването обаче Киев не е превзет, а Украйна надхвърли дори собствените си очаквания – тя разполага с подкрепата на предвождан от САЩ съюз, който се съгласи да въоръжи украинските сили с танкове и с модерни системи за противовъздушна отбрана, както и да поддържа функционирането на правителството в Киев с десетки милиарди долари преки помощи.

За Байдън Украйна беше една неочаквана криза, но такава, която пасва идеално на по-широката му визия за външната политика, че САЩ и техните съюзници участват в поколенчески конфликт, от който трябва да стане ясно, че либералните демокрации като САЩ са способни по-успешно да реализират обещанията си от авторитарните режими.

Според Белия дом войната е трансформирала реторичните предупреждения на Байдън, които бяха ключов мотив в речите му от кампанията през 2020 г., в спешен призив за действие.

Сега, когато Байдън се готви да посети Полша, за да отбележи годишнината от началото на войната, той е изправен пред съдбоносен момент.

„Задачата на президента Байдън е да вдъхне увереност в идеята за продължаваща подкрепа от страна на свободния свят за Украйна“, казва Даниъл Фрийд, посланик на САЩ в Полша по време на управлението на президента Клинтън, а сега виден член на Атлантическия съвет. „Това е важно пътуване. А Байдън наистина може да дефинира ролята на свободния свят в борбата с тиранията“, изтъква той.

Служители от правителството на Байдън изтъкват, че Украйна продължава да се държи най-вече заради смелостта на въоръжените си сили и в по-малка степен заради военната неумелост на Русия. Те смятат също обаче, че без ранните им предупреждения и голямата помощ, която организираха, Украйна вече нямаше да съществува.

Оказването на военна помощ на Украйна, комбинирано с избягване на ескалация на войната, която да доведе до по-широк и потенциално катастрофален конфликт с НАТО, ще бъде запомнено като едно от големите външнополитически постижения на Байдън, смятат американските представители.

В Полша се планира Байдън да се срещне със съюзници, за да ги увери в ангажираността на САЩ с региона и в готовността им да оказват помощ на Украйна „толкова дълго, колко е нужно“. Това е обещание, на което се гледа със скептицизъм както у дома, така и в чужбина, броени дни преди войната да навлезе във втората си година. Путин не дава индикации, че ще се откаже от инвазията, при която загинаха и бяха ранени над 100 000 руски войници, както и десетки хиляди украински войници и цивилни, и която принуди милиони хора да напуснат домовете си.

Задачата на Байдън сега е, отчасти, да убеди американците и световната общност, че е по-важно от всякога борбата да продължи, като същевременно предупреди, че развръзката едва ли ще настъпи бързо.

Четиридесет и осем процента от американците казват, че подкрепят доставянето на оръжия на Украйна, 29% са против, а 22% казват, че нито подкрепят, нито са против, се казва в проучване на Асошиейтед прес и на центъра за проучване на общественото мнение NORC. Това е доказателство, че подкрепата е намаляла в сравнение с май миналата година, когато бяха изминали само три месеца от началото на войната и когато 60% от пълнолетните американци подкрепяха доставянето на оръжия на Украйна.

Освен това американците са разделени почти наполовина, когато става дума за директното предоставяне на правителствени средства на Украйна, като 37% подкрепят това, а 38% са против, а 23% не казват нито едно от двете, според проучването на АП и NORC.

Този месец 11 членове на Камарата на представителите представиха т.нар. резолюция за „Умора от Украйна“, с която призоваха Байдън да прекрати военната и финансовата помощ за Украйна и да насърчи Украйна и Русия да постигнат мирно споразумение. В същото време по-традиционалисткото от гледна точка на националната сигурност крило в Републиканската партия, включително наскоро обявената президентска кандидатка за предизборната борба за изборите догодина Ники Хейли, която е бивш посланик на САЩ в ООН, разкритикуваха темпа на американската помощ, като призоваха за по-бързи доставки на по-съвременни оръжия.

„Не гледайте „Туитър“, гледайте хората, които са във властта. Ние сме ангажирани с помощта за Украйна“, заяви в петък на Мюнхенската конференция по сигурността лидерът на републиканците в Сената Мич Макконъл.

Сенаторът републиканец Дан Съливан от Аляска обаче заяви, че иска президентът и правителството му да внушат на съюзниците, че бремето трябва да бъде споделено, тъй като американските граждани вече са обезпокоени от сегашните размери на американската помощ за Украйна и балтийските страни.

Съливан каза, че чува такива думи от жителите на Аляска: „Сенаторе, защо харчим толкова много? И защо европейските страни не го правят?“.

САЩ предоставиха повече икономическа и военна помощ от която и да било друга страна от началото на войната, но европейските страни и други съюзници заедно отпуснаха десетки милиарди долари за Украйна и приеха милиони бежанци, които избягаха от конфликта.

От началото на управлението си Байдън повтаря, че светът се намира в ключов момент от противоборството между авторитарните режими и демокрациите.

Този аргумент първоначално се отнасяше най-вече за Китай в качеството му на най-големия икономически и военен опонент на САЩ, като идеята на Байдън беше да преориентира американската външна политика към Тихоокеанския регион. Завоят към Азия е задача, с която всеки от скорошните предшественици на Байдън се е захващал, но се е провалял, тъй като войни и външнополитически кризи са преориентирали вниманието им.

С тази цел Байдън искаше бързо да сложи край на американското военно присъствие в Афганистан седем месеца след встъпването си в длъжност. Краят на най-дългата война на Америка бе помрачен от хаотичното изтегляне и от смъртта на 13 американски войници и 169 цивилни афганистанци, които искаха да напуснат Афганистан, при атака на местния клон на терористичната организация „Ислямска държава“ близо до международното летище в Кабул.

Американски представители казват, че решението за изтегляне от Афганистан е дало на правителството възможността и ресурсите да се фокусира върху помощта за Украйна в първата сухопътна война в Европа след Втората световна война и в същото време да отделя повече внимание на парирането на напористите действия на Китай в Индийско-тихоокеанския регион.

Въпреки че войната в Украйна донесе високи цени на енергията и храните, като изостри бушуващата и трайна инфлация, помощниците на Байдън твърдят, че у дома тя е донесла ползи за президента. Войната, казват те, позволи на Байдън да прояви способността си да си сътрудничи с представители на всички политически сили, за да съхрани подкрепата за Украйна, и да покаже лидерството си на световната сцена.

Каквото и да стане през следващите месеци, почти сигурно е, че бъркотията ще е голяма.

Въпреки че миналата година Байдън трябваше да се откаже от призива си за смяна на режима в Русия, отправен в неофициално изявление в Полша броени седмици след началото на войната, у някои американски представители все повече се затвърждава идеята, че вътрешното недоволство и вътрешния натиск върху Путин са ключ към слагането на край на конфликта.

(със съкращения)

Източник БТА

Последвайте Епицентър.БГ вече и в Телеграм и Туитър! 

Епицентър