Мирела Костадинова: Художникът Васил Захариев е родоначалник на графиката и българския Екслибрис

Едно от най-изявените имена в историята на българската графика е на Васил Захариев. Той следва старата народна традиция на иконописната графика. Израстнал е в Самоков. По майчина линия е свързан със зографските родове на Попрадойковци, работили във втората половина на XIX век.

Васил Захариев изплаква на света на 8 юни 1895 г. в занаятчийско семейство. Баща му бил музикално надарен и е свирел на саз и кларнет. Майка му, сръчна жена, тъчала и везала шевици. Малкото момче се запознава с иконописта още в детските си години. Иконите на самоковските майстори греели като слънца в черквите и частните домове. От стените гледали великолепни резбарски иконостаси. Таваните и долапите също били украсени с графични изображения.

Неговият вуйчо Михаил Ив. Кръстов е учил зографство при самоковските иконописци Захари Попрадойков и при Никола Образописов. Той е и майстор-калиграф, правел и миниатюри. С различни ръкописни и печатни шрифтове преписвал и украсявал с оцветени миниатюри животописи на светци и сам ги подвързвал майсторски. Той вероятно също повлиява върху творческите търсения на малкия Васил. Карастояновите щампи – гравюри на дърво и светогорските щампи в домашния иконостас на семейството са първото негово докосване до графиката.
Художникът Димитър Радойков учи момчето на рисуване в Самоковската гимназия – той го поощрил да продължи образованието си в тогавашното Художествено-индустриално училище в София. През тези юношески години Васил Захариев следи българското списание „Художник“, руското „Нива“, френското „Илюстрасион“. Разглежда страниците им в библиотеката на Самоковското читалище „Св. Седмочисленици“.

През първите години на училищното си образование в София, Васил Захариев се учи от творчеството на Билибин, Врубел и Стелецки, които вижда в репродукции.
Балканската и Първата световна война прекъсват образованието му. През 1915-1918 г. той участва като строеви редник. После училищната работа е възобновена и Захариев скоро завършва декоративно изкуство и графика в Държавното художествено-индустриално училище, преустроено през 1920 г. в Художествена академия. Тогава изложил декоративни табла – приложна и свободна (изящна) графика, също етюди с акварел и маслени бои. Правели впечатление някои от работите му, които са одобрени за съвместната изложба на „Дружеството на художниците в България“ и „Дружество съвременно изкуство“. Захариев е учил рисуване при проф. Цено Тодоров, декоративно изкуство – при професорите Харлампи Тачев и Стефан Баджов, а графически изкуства (литография и офорт) – при проф. Йосиф Питер – чех по произход, който допринася за оформянето му като график.

През 1919 г. излиза първата книжка на списание „Изкуство“. То е редактирано от Крум Кюлявков, негов съученик в академията. В книжката са представени творби на Захариев – „Минало“, „Вечерен покой“ и „Рила“. През следващата година устроил първата си самостоятелна изложба в Тръпковата галерия на ул. „Аксаков“ №16. В нея можело да се видят декоративни композиции, графични и пейзажни етюди. Списание „Везни“ на Гео Милев отпечатва първата му цветна графика „Голгота“ .

В началото на 1922 г. той започва да се утвърждава като майстор в графичното изкуство и е назначен за преподавател в Художествената академия. Заема мястото на своя учител Йосиф Питер, който се връща в Чехия. Захариев е изпратен на специализация в Лайпциг, в Държавната академия за графически изкуства и украса на книгата. Следва в специалните класове по гравюра на дърво и радирунг (офорт) при професорите Алоис Колб и Ханс Мюлер. От това време има запазени графични листове правени в Германия. Става част от Германското дружество за Екслибрисово изкуство и приложна графика в Берлин. Завършва академията през 1924 г.

След завръщането си е редовен преподавател, извънреден и редовен професор в Художественото училище. Тогава започва един истински творчески период, в който търси простотата в гравюрите си. Вдъхновява се от българската старина, приближава се до старите български щампи, които са завещали предците ни.
Създава една от значителните творби в творчеството си „Софийската базилика „Св. София“. Специалистите твърдят, че е шедьовър в българската графика. В нея се забелязва величието на древната българска архитектурна традиция. В работата му базиликата има забележителна красота и очарование и показва богатството на графичната техника.

Друга интересна цветна гравюра, която създава е „Рилският манастир“. В нея използва широко графичните елементи на старата народна щампа. Усетът му за старина се вижда и в две други гравюри „Старата самоковска чаршия“ и „Из стария Самоков“, където се вият някогашните улици и къщи обгърнати от отминалото време. Зидове, стрехи, покриви, прозорци, калдаръми, сред които е преминало детството му, са елементи на неговите емоционални гравюри. Тези две негови работи остават класика в графиката ни.

През 1928 г. заминава за Италия. След това пътуване създава гравюрата върху дърво „Порта Санта – Флоренция“ и двете акватинти „Палацо Ла Каза д´Оро във Венеция“ и „Понте векио във Флоренция“. Работите му показват красотата на ренесансовата архитектура и неговия стил – изразителни и пластични форми, ясен щрих и верен тон.

Но един от безспорните му шедьоври е гравюрата „Малинарки“. В образите на двете жени от Самоков се вижда отпечатъка на всичко българско. Тази негова работа печели успех в множество международни изложби. Васил Захариев неведнъж твърди, че българският художник вместо да възприема и подражава на онова, което е чуждо на нашия бит, трябва да се стреми към личен израз на свой стил. „Произведенията на народното изкуство показват, че българинът има здраво вродено чувство към хубавото“. И той следва тази своя философия.

Не само в „Малинарки“ е закодирана българщината – „Рилски овчари“, „Иван Николов Образописец – баща“, „Оброчище“, „Иван Рилски“, „Софроний Врачански“„Маринчо Бинбелов – Страшният“. Последният е легендарен герой от село Факия, Малкотърновско, който заедно с Индже войвода в началото на XVIII век прави опит за въстание против турците. Първият оригинален отпечатък е откупен от Биеналната изложба през 1942 г. и днес е собственост на „Галерията на модерното изкуство“ във Венеция. Други оригинални отпечатъци от тази творба са в европейски музеи и графични колекции.

Голяма част от творчеството на Васил Захариев е посветено на приложната графика – корици и украса на книги. Също екслибрис, който се поставял някога върху вътрешната страна на подвързията на книга. Представлява украсен с емблема етикет. Показва на кого е книгата.
Екс либриса има дълга история от средновековието, когато се появяват ръкописните книги. Отначало е бил само етикет за собственост на книгата. По-късно е превърнат в герб или орнамент, става декоративен елемент за нейната украса. Екслибрисовото изкуство е гравьорско изкуство, което дълго не е популярно у нас. Васил Захариев го популяризира в България. С Екслибрис той участва в международни изложби.

Художникът е и майстор на пощенски марки, които се доближават до Екслибриса по това, че и двете изкуства изискват особено внимание и съзерцание и разкриват тайните си, когато ги разглеждаме с лупа.
Захариев изработва адреси, подвързии, етикети, пощенски марки и дори банкноти. И тук личи неговия стил на работа. Той е познавач на дървото (круша, липа, чемшир) и на линолеума, върху който гравира. Също на пергамента на кожата, върху която ще обозначи адреса, винетката, миниатюрата, титулната буква.

Неговите графики са оценени и в чужбина. Участва в Биеналните международни художествени изложби във Венеция през 1928 и 1942 година. Също в изложбите на славянски Екслибрис в Загреб, Варшава, Краков, Лвов. Участва и в Международна графична изложба за Екслибрис в Лос Анджелис през 1934 г. А три години по-късно на Международното изложение в Париж получава медал. Успехите му са свързани с Варшава, Ню Йорк и Чикаго, където представя гравюри върху дърво и графики. Участва в редица изложби на българско изкуство в Прага, Будапеща, Берлин и др. градове. Той прави впечатление със своето самобитно българско изкуство. Чуждата преса пише ласкави отзиви за творчеството му и го нарича „артист в графичното изкуство“.

Проф. Индрих Чадик от Карлов университет, който е художник и критик, историк и познавач на славянската графика, пише няколко статии за българина по повод негови изложби в Прага, Пилзен и Кошице. Той смята, че Васил Захариев е родоначалник на българската графика и му изпраща писма.
Васил Захариев създава индивидуален стил в изкуството. То носи духа на народното ни творчество – песните и легендите. И остава вечна класика. От неговото творчество се учат поколения графици. За съжаление днес името му е почти забравено.

Последвайте Епицентър.БГ вече и в Телеграм и Туитър! 

Епицентър