Мирела Костадинова: Математикът Стефан Станчев се среща с Хилберт и Айнщайн
Няма да видите името на математика Стефан Станчев в Интернет, нито в научната ни книжнина. То е напълно забравено. Неговата неуморна просветна и изследователска дейност е насочена към едно ново осмисляне и представяне на философско-методологичните проблеми на математиката, свързани с изясняването на нейния предмет и идейни конструкти. Той е от онези тихи учени на България от миналото, които работят, без да търсят облаги от своя труд. С единствена цел – българската наука да настигне европейската. Публикува няколко свои математично-философски изследвания, които са напълно забравени – „Към методологията на математиката“, „Пространството“, „Аксиоматиката до Хилберт“ и др.
Роден е на 26 август 1882 г. в Габрово. Баща му Станчо Стойчев работел като чехлар, а майка му Неда Колева е изработвала вълнени платове. Семейството има още две деца – Никола и Пенка. Станчев пише в биографията си:
„Ето защо от малък трябваше да им помагам, като шиех с два дикиша на чужди чехлари. Така от най-ранна възраст свикнах на труд, та се вкорени у мен мисълта, че на този свят трябва да се живее само чрез труд, като се вкорени и мисълта ми за обич към трудолюбивия човек“.
Едва петнадесет годишен подготвя слаби ученици от училищата за изпити. Основното си образование завършва в Падалското училище, а прогимназиално в Умниковото в родния му град. След завършване на средното си образование в Априловската гимназия го приемат специалност „математика и дескриптивна геометрия“ в Софийски университет „Климент Охридски“ и с помощта на майка си през лятото на 1903 г. се записва студент. В тетрадките му със записки от това време, си пишел чернови на различни свои статии, прилагал е изрезки от вестници за световноизвестни учени, открития, прикрепял е писма към тях.
Още първата седмица от следването на Станчев, полковникът от генералния щаб Дамянов го извиква да преподава частни уроци на дъщеря му. С това Станчев си осигурява средства за цялото следване в университета. След като се дипломира през 1907 г. е назначен за учител в Дупнишката гимназия. Служи една година войник в Княжево, край София. Постъпва учител в Непълната гимназия в Берковица, после в Бургаската мъжка гимназия, където го назначава лично министърът на просветата. След кратък престой в Цариград с група учители, от Бургас по собствено желание го преместват в мъжкото педагогическо училище в Казанлък.
През 1912 г. участва в Балканската война като адютант на трета дивизионна област. Тя обхваща градовете Сливен, Бургас, Ямбол и Нова Загора. По-късно участва и в Първата световна война. През 1915 г. става учител в Априловската гимназия в родния си град. Организира факултативен курс по счетоводство. От средствата, които получава от доброволното преподаване по счетоводство основава взаимно-спомагателна учителска каса. Тя се превръща във фонд, от който по-късно се подпомагат бедни студенти по математически дисциплини в София или в чужбина. Свободно владеел руски и немски език и бил член на Лигата на говорещите немски език.
На 1 май 1919 г. към Априловската гимназия създава Философско-математично общество „Димитър Михалчев“, което се състои от около 110 ученици. То застава на философските позиции на Ремеке, представен в България по това време от самият проф. Михалчев, който е ученик на немския философ. Ремке се обявява против „досегашното учение“ за познанието. За него познанието е определяне и изясняване на някаква даденост, което е пренамиране на една обща даденост.
Обществото има свой устав и става едно от средищата на българското ремкеанство в България. Идеите на Ремке са разпространени и в други български градове – София, Кюстендил, Карнобат, Плевен и са изключително популярни за времето си.
Обществото организира научни дискусии, множество сказки на различни теми. Провеждат се и научни седмици, в които четат професорите Димитър Михалчев, Димитър Мишайков, Атанас Илиев, Никола Илиев, Стефан Консулов, Асен Златаров, Цеко Торбов, все известни учени от онова време. Отзвука от тези научни седмици достига до Западна Европа и скоро в по-големите градове на Германия организират подобни научни седмици, в които се разискват въпроси на научното познание.
Замисленото от Стефан Станчев философско списание се превръща във „Философска библиотека“ под редакцията на Михалчев. От тази библиотеката са отпечатани две книги – „Душата на човека“ от Йоханес Ремке и „Метод и принципи на обучението“ от Христо Николов. Взема се решение да се издава отделен сборник „Модерни въпроси в сегашната философска литература“, но идеята вероятно не се осъществява.
Философско-математичното общество е поканено за колективен член на Ремекевото общество в Германия. В него членуват философи от Германия, Австрия, Швеция, Китай, Япония. До 1922 г. членовете в немското общество са 613, като най-многобройни са представителите от Швеция и България. Самият Станчев е негов индивидуален член.
По-късно, когато немският философ Ремке си отива от живота, Философско-математичното общество изпраща пари на роднините му за погребението.
Всичко около обществото организира самият Стефан Станчев, който е сред близките на проф. Асен Златаров, Стоян Омарчевски, проф. Михалчев, Цеко Торбов – имена от културния и научния живот в България, които допринасят за развитието на страната.
От 28 юли 1927 г. до 10 декември 1928 г. Станчев е командирован от Министъра на Народното просвещение в Берлин и Гьотинген на специализация „по метода на висшия анализ и методиката на елементарната математика“. В Берлин, в който тогава живеят пет милиона души е впечатлен от устройството на града.
„В този град на висока култура, на силно развита техника блика един странен живот за нашата мъничка България: по широките улици, послани с асфалт, се движи една непрекъсната върволица от мъже, жени, деца, много от които водят кучета вързани с тънки скъпи синжирчета и кожени предпазители на устата едно безспорно движение на всички системи, автомобили, kraftomibus (омнибуси), електрически трамваи, подземни електрически железници, движещи се в три стоящи един над друг силно осветени и разкошно декорирани тунели; във водните канали плуват малки параходчета, натъпкани с разни видове стока, а над всичко това летят високо във въздуха пощенски, пътнически и товарни аероплани с един или често три мотора.
По витрините на големите магазини гледат изложени най-фини произведения на германския гений. Човекът на близкия изток остава очуден от прогреса, който западното човечество е направило; остава залисан от онази действителност, която представлява днешния Берлин, действителност неописана още във фантастичните романи на писателите, които обичат да говорят за културата на човечеството след хиляди години“.
В Гьотинген Станчев е посрещнат от д-р Цеко Торбов, български юрист, известен с преводите си на Имануел Кант. През 1929 г. Станчев посвещава на Цеко Торбов „Коментар към таблицата на елементарната математика“.
В Германия математикът посещава в дома му в Марбург известния философ Ремке, който по това време е на 80 годишна възраст. Поднася му адрес. Философът го разпитва за България, която той е посещавал веднъж, разпитва го и за Габрово като индустриален център.
„Денят, в който посетих Ремке, беше един от най-очарователните дни, на каквито се радва през годината югозападна Германия. Ремке заобиколен от своите внучета, които обича с неземна радост, ме посрещна като един от скъпите си гости. Радостта му беше неописуема. Няма кътче от неговата градина, нито кабинет, нито библиотека, които той да не ми показа. Винаги прекалено любезен, винаги разговорчив, весел, жизнерадостен, с висок дух и готов да ви даде най-подробни изяснения на въпросите, които ви интересуват. Пред мен, като че не беседваше един 80 годишен старец, а една млада душа. Посетих и един от гениите на нашето време – математика Хилберт – 65 годишен. Същата жизнерадостност наблюдавах у него. Също тъй любезен и разговорчив е Айнщайн. Като че ли в психиката на германските велики хора има една особена душевна черта на житейски отношения, много по-различни от бюрократичния още дух на обикновения германец“.
За съжаление Станчев е толкова увлечен и впечатлен от личността на Йоханес Ремке, чиято философия е изключително модерна у нас, че не записва нито ред за срещата си с Давид Хилберт. Своята известност на велик математик германецът дължи на създаването и развиването на голям кръг математически теории – теорията на инвариантите, аксиоматизация на геометрията, както и на идеята за хилбертово пространсво – основа на функционалния анализ. По това време Хилберт и неговите студенти развиват съществени части от математическия апарат, необходим за квантовата механика и общата теория на относителността. По същия начин Станчев не оставя спомен и за срещата си с Айнщайн, който вече е получил Нобелова награда за приноса си към теоретичната физика и особено за откриването на закона за фотоелектричния ефект.
Станчев посещава лекции в университетите и гимназиите и изучава метода и организацията на тия училища. Занимава се с усъвършенстване на математиката и физиката. Впечатлен е от трудовите училища, където момчетата се учат на животновъдство, градинарство и риболов, както и лицеите за момичета, където ги подготвят за семейния живот. От Германия изпраща статии в печата „Учителски вестник“, „Развитие“ и други издания.
След завръщането си в България отново постъпва като учител, но по немски език и „разните клонове на математиката и физиката“. Две години е директор на Априловската гимназия – от 1931 до 1933 г. По това време участва и в комисията по издигането на паметника на Априлов и поставя въпроса той да се сложи пред лицето на Априловската гимназия, където е и до днес. Около това време приключва и живота на философско-математичното общество, около 1932 г. То съществува около 13 години. Станчев успява да напише своя философски труд „Теория на отношението“, който не успява да публикува.
От 1934 до 1945 г. е назначен в девическата мъжка гимназия в Ямбол, новата сграда построява с пари на индустриалеца Иван Райков. Тук сътрудничи на местния вестник „Тракиец“ и членува в просветното дружество. Десет години е редактор на габровския вестник „Известия“ към библиотека „Априлов-Палаузов“. Станчев пише статии от различни области на живота, културата и науката на България. Сътрудничи още на „Учителски вестник“ и списание „Училищен преглед“, разглежда въпроси както от методологията на математиката, така и от областта на критическата педагогика.
Отпечатва повече от 150 статии, много от тях в научни издания. Някои от тях се срещат с псевдонима St. През този период е представител на провинциалното журналистическо дружество, председател на конгреса на журналистите, проведен през 1932 г. Става председател на дружество „Ранобудник“, член е на женското благотворително дружество „Майчина грижа“ и „Червен кръст“ в Габрово.
Той самият чете сказки по астрономия и други научни дисциплини. Дългогодишен член е на настоятелството на библиотеката и взема участие във всички инициативи на нейното ръководство. Дълго време председателства и народния университет към нея.
Станчев е награден с орден за храброст, с офицерски кръст за граждански заслуги от цар Борис III и Орден за граждански заслуги IV степен от Министерство на просвещението.
Смъртта го застига на 27 януари 1967 г. на 85-годишна възраст в родния му град. Девет дена по-рано, в същия месец и година си отива и неговия приятел проф. Михалчев.
В един от популярните му текстове в печата четем за злорадството, което определя като „душевна черта“ на българина. „Болното време, което днес преживяваме кърми много злорадци с големи уста и мрачни погледи“.
Той самият вероятно е имал достатъчно завистници, защото прави опит да изравни българската наука с европейската. Неговите трудове днес търсят своите изследователи и вероятно биха представлявали интерес за математиците ни.
Епицентър
