Анализ на БДД: Последиците от кадровия погром във Външно министерство се задълбочават

За четвърта поредна година Българското дипломатическо дружество предлага своя годишен анализ „Международната политика и българската дипломация”.
Той е подготвен от дипломати и експерти с дългогодишен опит и експертиза в различни сфери на международните отношения и външната политика на България под общата редакция на Андрей Караславов, Любомир Кючуков, Симеон Николов и с участието на Бисерка Бенишева, Марияна Бояджиева, Петър Воденски, Веселин Вълчев, Огнян Гърков, Любомир Денчев, Григор Порожанов, Владимир Сотиров.

Епицентър.бг ви предложи  вчера първата част от анализа със заглавие „Светът под доминацията на логиката на войната“.

Сега публикуваме и последната част с оригинално заглавие „Дипломатическата служба – проблеми без решения“.

Незавидното състояние на българската дипломатическа служба доведе до организирането в края на годината на безпрецедентна стачка от служители на Министерството на външните работи, на която бяха поставени отдавна назрели искания за преодоляване на кадровата криза чрез решаване проблемите, свързани с финансирането на личния състав и подобряване на материалната база за работа в централата и задграничните представителства на нашата страна.

Решаването на съществуващите проблеми на българската дипломатическа служба има непосредствена връзка с ефективността на външната политика, защитата на националните интереси в международните отношения и авторитета на страната ни.

БДД със своя официална позиция се солидаризира с техните действия и искания, отчитайки, че заплатите в министерството от години значително изостават в сравнение с тези в другите държавни институции.

Аналогично е и положението със заплатите на задграничните служители в сравнение с техните колеги от почти всички други държави. В своята позиция БДД изрично подчерта, че повишаването на заплащането труда на дипломатическите служители е необходимо, но далеч не единственото условие за подобряване на тяхната дейност и състоянието на дипломатическата служба. Това трябва да постави началото на един цялостен, задълбочен и открит процес на преодоляване на всички инертни, политизирани, волунтаристки, противоречащи на Закона за дипломатическата служба практики (ЗДСл) в кадровата, кариерната, квалификационната практика в МВнР и дипломатическата служба, неглижирани през годините и променяни в интерес на всяка политическа сила, която е поемала ръководството на министерството.

Постигането на тази цел трябва да бъде задача не само на правителството и инстанциите, ръководещи международната дейност на страната ни, но и на самите служители  на МВнР. За тях не може да бъде оправдание, че министерството по конституция не формира външната политика на страната, а е орган за нейното провеждане. Една високо професионална дипломатическа служба трябва да отстоява неотменно националните интереси в международните организации и двустранните отношения с другите държави, да анализира международните процеси, подготвя и предлага външнополитически ходове и инициативи на България, да бъде координатор на международната дейност на всички правителствени звена, да провежда проактивна, не реактивна политика и по този начин да оправдава и средствата на данъкоплатеца, които се изразходват за нея.

В това отношение БДД счита, че изминалата 2022 г. не може да отчете положителна промяна. Всички критични бележки, които дружеството е изказвало през годините са актуални и понастоящем.

От първите години на управлението на ГЕРБ външната политика бе поета еднолично от премиера с всички произтичащи от това последствия. Като характерен белег на външнополитическите изяви се утвърдиха прегръдките и потупването по рамената.

МВнР бе „освободено“ от основни свои компетенции и постепенно се съсредоточи върху консулската дейност, протокол, представителство в международните организации и подготовка на шаблонни „опорни точки“ при срещи с чужди делегации. Начело на МВнР, при цялото разбиране, че това е политическа длъжност, по принцип се назначават, с много редки и кратки изключения, лица, чужди на професията, без нужната квалификация и опит (МВнР имаше най-добра атмосфера при последните два служебни кабинета, когато начело бяха кариерни дипломати, познаващи работата и министерството).

Министерството загуби извоюваното право да бъде включвано на средно и изпълнителско ниво в делегациите поне при посещения на равнище министър-председател и председател на Народното събрание. Това в голяма степен се отнасяше и за външния министър при високи и важни визити.

Външната политика на една държава се провежда от хора със съответната компетентност, достойнство и опит, а дипломатическата служба трябва да се гради на приемственост, йерархичност, кариерност и  професионализъм, както и материална осигуреност.

Очевидно ще е необходимо да се обърне внимание още на процеса по подбора и подготовката на кадри. В западноевропейските страни има достатъчно положителни примери и е странно след 33 години демократично развитие на България да не черпим опит от тях. МВнР на една държава се нуждае от специалисти от различни професионални сфери и завършването на специалност „Международни отношения“ не винаги е достатъчно за развитието на дипломата. В някои европейски страни не е изключение и набирането на утвърдили се в професията си кадри от други професионални сфери, които преминават например двегодишна дипломатическа школа и това не са само юристи, икономисти и др. Езиковата подготовка и познанията в международните отношения са само предпоставки, но не и гаранция за успешна дипломатическа дейност. Възрастта и опитът в разговорите с партньорите са от изключителна важност, особено в многостранната дипломация. Заменянето на всичко това само с назначаването на млади и неопитни кандидати или повече жени издава неразбиране на комплексния и сложен характер на тази професия и необходимостта от предварително самоутвърждаване на кандидатите и професионализма им при всички тези назначения  

По принцип кадровите проблеми в МВнР са на вниманието на обществеността обикновено около скандалите, свързани с посланически назначения на външни за дипломатическата служба лица. Но стачката на служителите на министерството стана отново повод да се очертаят редица хронични дефицити в цялостната кадрова политика на министерството през годините, които доведоха до неговото сегашно състояние. Проблемите на дипломатическата служба са били винаги на вниманието на БДД и през 2020 г. то отправи специално запитване на МВнР по Закона за достъп до обществена информация с 15 съвсем конкретни въпроса по основните проблеми, свързани с набирането, квалификацията, кариерното развитие, изпълнението на изискванията на ЗДСл в тази негова част, назначението на външни лица, организацията и провеждането на конкурси, оценяването, начина на провеждане на конкурси и изпити, присъждането на дипломатически рангове и пр.

Макар и със закъснение от МВнР бе получен формален отговор на хартиен носител, който не съдържаше реална информация по нито един от поставените въпроси, може би с изключение на този за броя на задграничните мисии. По същество целият отговор представляваше опит да се скрие картината на реалната ситуация, да се отклонят конкретните отговори чрез формулировки, представляващи подвеждане, полуистини  и явни лъжи. Независимо от този  фактически отказ от информация ръководството на БДД реши да не се обръща към правосъдните органи или да публикува получения текст единствено с цел да не накърни още повече авторитета на институцията.

И тогава, и към настоящия момент съществуващите в кадровата политика на министерството слабости са налице и очевидно се задълбочават. Освен многократно дискутираните „посланически назначения“ съществуват сериозни проблеми на по-ниските, работни нива. Всички те могат да се илюстрират с примери и заслужават детайлна разработка, но поради ограничения обем и задача на настоящия анализ, те ще бъдат само маркирани.

Кадровият погром в МВнР, започнат след настъпилите промени и повтарян неколкократно от поредни министри на СДС и ГЕРБ, не само не е преодолян, но и последиците от него се задълбочават.

От години не съществува стройна система за планиране, подготовка, развитие, постоянна квалификация на кадровите ресурси.

Приемствеността между поколенията е нарушена, както и балансът между старши и младши дипломати.

Поради липса на служители с необходимия по ЗДСл ранг и стаж, висши длъжности се заемат от служители, които не отговарят на тези изисквания.

Заради чест отказ на отделни служители за задгранична работа много от обявените за редовната годишна ротация места се предлагат по 2 – 3 пъти или остават незаети. Позициите се „отварят“ за държавни служители без дипломатически ранг, на които впоследствие се дават временни рангове (дори на високи позиции в т.ч. и за временно управляващи). Същите впоследствие преминават към категорията кариерни дипломати (този подход традиционно се прилага за представители на тази политическа партия, която поема ръководството на МВнР след поредните парламентарни избори, като в края на мандата тези назначения преминават към категорията на кариерните дипломати).

В резултат на тази кадрова политика се стига до търсенето на външни хора, като вакантни позиции за служители на МВнР (не технически състав) могат да се видят и в сайта „Jobs.bg“ – факт, който би развеселил всеки представител на дипломатическата служба на която и да е друга държава.

Удължаването на мандатите се превръща в практика не само за „пожизнените посланици“, но и за по-ниски позиции, когато липсва подходяща замяна за тях.

Същевременно в системата на МВнР работят цели фамилии, както в централното управление, така и едновременно в една и съща държава зад граница.

Кампанийното спешно пенсиониране на дипломати с голям опит и стаж води до дефицит на такива кадри и спешното търсене и назначаване на служители на граждански договори – много често същите пенсионирани дипломати.

Все още има случаи, когато на избрани служители, приближени към даден министър, се определят „индивидуални заплати“, които се запазват за съответните лица и след напускане на ръководството, което ги е определило.

Повишаването в ранг става доста безпринципно, понякога дори в нарушение на Закона за дипломатическата служба – било чрез влизане в кариерата направо на високо ниво, било чрез т.нар. „бързи писти“, въведени от Н. Младенов.

Кариерното развитие и израстване, както и оценяването, става на субективна основа. Има случаи  на административно отменяне решения на цяла кариерна комисия, за да се постигне „правилното“ персонално решение.
Това положение, както и ниското заплащане на новопостъпили служители, с което е трудно да се издържа младо семейство, определено не допринасят за привлекателността на българската дипломатическа служба.

За това свидетелства и фактът, че на конкурсите за младши служители в министерството се явяват все по-ограничен брой кандидати, от които едва единици могат да ги издържат, дори и при занижени критерии. От 2018 г. насам, без пенсионираните служители, МВнР са  напуснали над 140 души.
Малкото останал квалифициран персонал не се използва оптимално – дипломати с опит, авторитет и доказани способности се насочват към третостепенни мисии в малки държави, докато във важни за България европейски страни за ръководители на посолства се изпращат дипломати с недоказан  или ограничен професионален международен опит.

Дипломати, специализирали с години в многостранната дипломация, се пренасочват към двустранната дипломация. На тяхно място се изпращат служители, на които са необходими години, за да навлязат в съответната проблематика.

Задграничните представителства не могат да работят пълноценно без минимум технически персонал, което от години е хроничен и болезнен проблем.

Необходимо е приемането на актуализирана национална доктрина, която да определи националните приоритети в т.ч. и във външната политика и която да бъде приета и то от всички партии и да не се подлага под въпрос след всеки пореден избор.

Да се осъществи обстоен и задълбочен анализ на дейността на МВнР, като се анализират всички страни на неговата дейност в светлината на външнополитическите приоритети, интереси и възможности на страната. Такъв преглед е крайно необходим след практиката в министерството от последните 12 години.

Епицентър