Редовно правителство може да има, но на висока цена. Ще иска ли някой да плаща?

Моментално след разпускането на 48-то Народно събрание започнаха сметките, анализите и прогнозите на тема „ще има ли редовно правителство – най-после!, след предсрочните избори на 2 април. Или отново ще станем свидетели на политически ритуали, атаки и заклинания, за да запълним времето до местните избори и да разсечем политическия възел във вот „две в едно“.

Политолози, социолози, анализатори и наблюдатели биха искали вместо университетски дипломи да имат способностите на гадатели в последните месеци!

Дали ще има редовно правителство със стабилно мнозинство в Народното събрание зависи от редица събития, фактори и обстоятелства, но едно изглежда безспорно – може да има, но на висока политическа цена. Има ли желаещи да я платят?

Какви са вариантите и каква е цената?

Ако „Продължаваме промяната“ и Демократична България се явят с общи листи на предстоящите избори и наистина се окажат първа политическа сила, шансът да постигнат мнозинство клони към нула в този момент.

Проточилата се твърде дълго политическа криза, замърсената публична среда, превръщането на скандала във всекидневна новина, лицемерните и безплодни разговори за правителство умориха всички. Очаква се най-активни на изборите да бъдат твърдите ядра, а те са концентрирани около ГЕРБ и ДПС. „Възраждане“ – като опозиция на всички, също се стабилизира и може дори да вдигне процентите си. Това означава само едно – още по-силна блокираща квота от трите партии, каквато имаше и след вота на 2 октомври.

Дори ПП-ДБ да са първа сила, една от трите споменати формации следва да влезе в коалиция с тях. „Възраждане“? Абсурд. ДПС? Изключено. Остава ГЕРБ, което предвещава сложни преговори, поставяне на трудни условия и почти предизвестен провал.

Цялата реторика на Бойко Борисов в последните два месеца бе насочена към придърпване на ДБ, приласкаване на десните, примамване на колебаещите се от този сектор. На ДБ, не на ПП.
Целта на Борисов бе да раздели двете формации, да разбие техния неофициален съюз и точно когато изглеждаше, че е на крачка да постигне някакъв пробив, скандалът „Нексо“ преобърна пластовете, а ПП и ДБ тръгнаха да се коалират, вече официално.

Казано другояче, след 2 април ще бъде още по-трудно да забие клин в отношенията между двете сили и да изолира ПП. Не изглежда много вероятно ГЕРБ и Борисов да искат да се коалират с ДБ, за да получат ПП като „бонус“…

От свалянето на кабинета „Петков“ до разпускането на 48-то Народно събрание ПП и ДБ също претърпяха провали. Първо, основната цел, която огласиха още през лятото на 2022 година – заедно с БСП да имат нужното мнозинство, не бе изпълнена.
Второ, разривът с БСП е факт след хартиената бюлетина, след статията в Die Welt за „тайното“ спасяване на Украйна с доставки на оръжие през Полша, след лидерската среща с Борисов.
Затопляне на отношенията при нарастващо значение на самоопределянето по линията Изток-Запад може напълно да бъде изключено от темата за следизборните вариации.

При втория вариант – ГЕРБ да е първа политическа сила, въпреки коалиционния формат ПП-ДБ, се откриват повече опции. (Те са същите ако първият мандат (на ПП-ДБ) се е провалил, а вторият отиде при партията на Борисов.)

Едната е за по-скоро програмно правителство, зад което този път застава и БСП, ако табуто върху взаимодействие между ГЕРБ и БСП падне. Моделът „Радев“ е стимул за това.

Друга се изгражда върху хипотезата, че ГЕРБ и ДПС ще спечелят повече гласове в сравнение с 2 октомври и ще им трябва още един по-малък партньор за коалиция, който е успял да премине бариерата от 4 на сто. Така ще се отвори нова писта за надпартийно правителство.

Третата – съюз с ПП-ДБ или само с ДБ, както вече подчертахме, по-скоро трябва да се зачертае.

Шансът на кризисния трети мандат също е заключен в думата „програмно“, както и в още по-тънките сметки за политическата цена.

При предизборна коалиция между ПП и ДБ двата политически блока, които са изправени един срещу друг, добива още по-ясни очертания – от едната страна е ГЕРБ с Борисов, от другата по-младата ПП и по-старата ДБ, опитала вече вкуса от коалиционно партньорство с Борисов (под формата на Реформаторски блок).

Нито ПП, нито ДБ, нито техните привърженици са склонни да платят цената на компромиса от коалиция с партия ГЕРБ, която отрекоха с дългите и остри протести през 2020-а.
Присъствието им в политиката е гарантирано, само ако останат непоколебими в желанието за съюз с Борисов. Влизане във властта през мандат на ГЕРБ ще ги потопи, а освободеното пространство ще бъде заето от нова сила, която ще поеме щафетата. С протести? Да, не бива да се изключва и нов граждански отпор.

Той, протестът, би бил възможен и при програмно правителство на широка основа, което включва системни партии – ГЕРБ, ДПС, БСП. Партии, които обаче сегментът на промяната разглежда като статуквото, което може да върне България назад.
Нова протестна вълна е нежелан от ГЕРБ и Борисов развой.

Тактиката на ГЕРБ дотук е да размива двете основни разделителни линии – антикорупционната и Изток-Запад. Не е случайно, че всички крупни скандали посяват както съмнения за почтеността на ПП/Петков/Василев, така и за руска следа в отношенията им с международните фактори. Търси се разколебаване на прозападния електорат, който ги припознава като политическата сила, която няма да позволи завой на Изток, въпреки риска да бъдат посочени като „войнолюбци“.

Тактиката на ПП и ДБ е да държат тези линии ясно очертани.

Политическата криза се превърна във война на изтощение, при която се очаква опонентът, конфронтиран с всекидневни разкрития, скандали и афери, да вдигне бялото знаме.

Засега никой не крои знаме, с което да се предаде, и това отваря пространство за последния възможен вариант, при който изход  ще се търси в избори „две в едно“. Още по-високите залози – ГЕРБ да отстъпи както свои крепости, така и позиции на картата на регионалната власт, може да провокира по-висок интерес, повече ресурси, по-значима интрига и по-голяма мотивация възелът да бъде не развързан, а разсечен.

Нито един кандидат за ключови общини – София, Пловдив, Варна или Бургас няма да стане публично известен преди 2 април и поредните преговори за властта. Нито един ход на основните политически сили няма да бъде анонсиран по-рано. Както се казва, на война като на война!

Това подсеща, че освен враговете, във времена на сражения са важни и съюзниците. Засега ПП и ДБ имат много врагове/опоненти (ГЕРБ, ДПС, БСП, Слави Трифонов, президента) и малко съюзници. Общото им явяване на изборите също крие рискове, които да ги отдалечат от първото място. Двете могат взаимно да се заразят с негативите си и това да им струва победата.

Общото кратно на всички варианти е под формата на два големи въпроса – готови ли са всички политически сили да платят цената на още нестабилност, неизвестност, несигурност и бездействащи институции? И ще чакат ли гражданите на тях да им бъде връчена цялата сметка?

Епицентър