Как бе създаден най-вдъхновяващият химн на българската просвета „Върви народе, възродени!

Песента, която всяка година на 24 май оглася улици и площади във възхвала на делото на светите братя Кирил и Методий, е възприета като химн на българската просвета.

„Химн на св. св. Кирил и Методий“

Текст Стоян Михайловски
музика Панайот Пипков

Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви,
с книжовността, таз сила нова,
ти чест и слава поднови!

Върви към мощната просвета!
В световните борби върви,
/от длъжност неизменна воден –
и Бог ще те благослови! /2

Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, гдето знаньето живей!

Безвестен беше ти, безславен!
О, влез в историята веч,
/духовно покори страните,
които завладя със меч! /2

Тъй солунските двама братя
насърчваха дедите ни…
О, минало незабравимо,
о, пресвещени старини!

България остана вярна
на достославний тоз завет –
/в тържествованье и в страданье
извърши подвизи безчет… /2

Да, родината ни години
пресветли преживя, в беда
неописуема изпадна,
но върши дълга си всегда!

Бе време, писмеността наша
кога обходи целий мир;
/за всесветовната просвета
тя бе неизчерпаем вир. /2

Бе и тъжовно робско време…
тогаз балканский храбър син
навеждаше лице под гнета
на отомански властелин…

Но винаги духът народен
подпорка търсеше у вас,
/о, мъдреци! През десет века
все жив остана ваший глас! /2

О вий, които цяло племе
извлякохте из мъртвина,
народен гений възкресихте –
заспал в глубока тъмнина.

Подвижници за права вяра,
сеятели на правда, мир,
/апостоли високославни,
звезди върху славянский мир, /2

бъдете преблагословени,
о вий, Методий и Кирил,
отци на българското знанье,
творци на наший говор мил!

Нек името ви да живее
във всенародната любов,
/речта ви мощна нек се помни
в славянството во век веков! /2

Пеейки тази песен или под съпровода ѝ, на 24 май учениците отбелязват официалния празник с манифестации, цветя, венци и празнична програма.

Денят е отбелязан за първи път като празник на създателите на славянската писменост в далечната 1813 година в Шумен, макар да е приета за рождена дата на деня на Кирил и Методий 11 май 1851 г., когато Найден Геров организира в Пловдив в училище, носещо името на светите братя, първото честване в израз на уважение и благодарност към делото им.

Тези първи чествания на празника обаче се различавали от познатите ни, макар да се извършвали тържествени служби в църквите, а учители да произнасяли хвалебствени слова за двамата братя и делото им.

В тези първи години от честването на празника липсвало нещо, което днес считаме за символ на 24 май – химнът на българската просвета, призивът „Върви, народе, възродени“, който ярко си спомняме от ученическите години и манифестациите с портретите на двамата братя, химнът, който звучи в училища, на улиците и площадите на празника, изпълващ гърдите ни с гордост и трепет.

Химнът „Върви, народе, възродени“ не е звучал в онези ранни чествания на празника, защото не е бил създаден.

Текстът му е публикуван за първи път в сп. „Мисъл“ през 1892 година под оригиналното заглавие – „Кирил и Методий, проект за български всеучилищен химн“.

Кой е авторът на думите „Върви, народе възродени“, звучащи от сърцата и душите ни на 24 май и по чия музика силните думи в текста се превръщат в химн?

В списанието, публикувало за първи път текста, превърнал се в химн, ясно е посочен и неговият автор, както и годината на създаването му – Стоян Михайловски, „Русе, 1892 Априлий 15“.

Музиката, по която се изпълнява текста като химн на българската просвета, е на Панайот Пипков. И макар именно тези музика и текст да са се наложили и утвърдили като химн на книжнината, много преди Стоян Михайловски други талантливи български творци са сътворили текстове във възхвала на науката и образованието.

Първият е наречен „Български звезди от Солун“ и е дело на Стоян Робовски – просветител, вторият текст за възхвала на просветата е от учителя и автор на учебници Иван Момчилов.

Текстове за книжнината, науката, образованието и за възхвала на делото на светите братя, са писали и Йордан Ненов, Иван Кършовски.

Те обаче не са добили масова популярност и не са се наложили като текстове на химна на българската просвета от Стоян Михайловски, създаден пред 1892 година, но официално признат за такъв през 1902 година, когато се запява от всички български училища.

Година по-рано – през 1901-ва – „Върви, народе, възродени“ е изпят като химн на празника на светите братя за първи път в Ловеч. Далеч не целият авторски труд на Стоян Михайловски се съхранява през годините. От написаните от него 14 строфи само 6 са популярни и изпълнявани през годините в родните училища като химн на просветата.

По време на тоталитарното управление са променени и значими части от първоначалното съдържание на теста.

До нас не са достигнали оригинални части от стихотворението, в които авторът споменава Бога и апостолите.

След края на режима стихотворението в оригинал вече може да бъде намерено.

Кой е авторът на музиката на „Върви, народе възродени“ – химна на българската просвета? През 1901 година талантливият учител по музика в ловешкото училище Панайот Пипков е имал за задача да напише песен, която е трябвало да бъде посветена на делото на светите братя Кирил и Методий и учениците да изпеят в деня, в който църквата почита светиите – 11 май.

Откриването на подходящ текст е чиста случайност – ученик в класа му чете именно стихотворението на Михайловски в час, а само 15 минути по-късно е готова мелодията за песента.

До края на часа нотите са записани върху дъската, песента – разучена, а на училищния празник „Върви, народе, възродени“ огласява цялото училище.

Днес „Върви,народе възродени“ – химнът на българската просвета се носи из градове и села на 24 май – един от най-светлите ни празници, изпълващи гърдите ни с гордост.

Източник ЕПИЦЕНТЪР