Росен Христов: Над 40 са елементите за АЕЦ Козлодуй, които се доставят от Русия и са без алтернатива

„България все още зависи от Русия за редица части и оборудване за ядрената ни централа и с предстоящите планови годишни ремонти и други програми по поддръжка и експлоатация са ни необходими тези материали и услуги, затова беше гласувана тази дерогация.

Дългосрочно търсим алтернативни доставчици, които могат да доставят това оборудване и части. Работим с всички държави, където има такива реактори, така че да обезпечим едни такива дълготрайни доставки. Другото е – презапасяваме се с такива части, които могат да се окажат рискови и да е трудно да доставим. Главното е да обезпечим енергийната сигурност на България и работата на АЕЦ „Козлодуй“.

Това заяви пред БНР служебният министър на енергетиката Росен Христов и подчерта, че анализите на Министерството на енергетиката показват, че без ядрената енергетика не можем да постигнем нито целите за декарбонизация, нито енергийната сигурност на страната.

България ще внесе части и материали от Русия, за да осигури безопасната работа на АЕЦ „Козлодуй“. Правителството одобри дерогация от санкциите на Европейския съюз, които забраняват внос на определени части и материали от Русия заради войната в Украйна.

Той посочи още, че дерогацията не е еднократна и ще бъде необходима и напред, защото над 40 са елементите, които се доставят от Русия и са без алтернатива.

„В предложената визия за развитие на електроенергийния сектор служебното правителство предвижда изграждането на 4 нови ядрени мощности – 2 реактора на площадката на АЕЦ “Белене” и 2 в АЕЦ “Козлодуй”, заяви министър Христов.

По думите му трябва да се направи предпроектно проучване, което да включва анализ на съществуващото оборудване, което е на площадката на „Белене“:

„Анализ на възможността то да бъде интегрирано в европейска или американска цялостна система за ядрена централа. На база на тези технически анализи можем да вземем решение какво да правим – дали да го използваме като част от нова система, построена с европейско или американско участие, дали да търсим продажба, или по друг начин това оборудване да влезе в експлоатация“.

Решението ще бъде взето от Народното събрание, а служебното правителство ще предостави този анализ, обясни министърът не енергетиката.

Росен Христов подчерта, че не е вярна появила се информация, че „Булгаргаз“ продава газ на цена, която е по-висока от TTF борсата в Нидерландия:

„Без скъпия газ от „Чирен“ цената на газ (за март) щеше да бъде доста под 100 лева“, изтъкна той и обясни, че се обсъжда компенсация заради нагнетения резерв от скъп газ в газохранилището:

„Общоевропейски е проблемът и ще опитаме някакви европейски фондове да бъдат използвани“.

Следващата седмица Министерският съвет ще одобри позицията на България пред ЕК с искане за предоговаряне позицията ни за въглищните централи, а в понеделник започват срещите на енергийния министър Росен Христов с представители на Еврокомисията. 

В предаването на БНР „Неделя 150“ той заяви, че страната не бяга от Зелената сделка и Плана за устойчивост, напротив. Ще настояваме да не затваряме въглищните централи през 2025-2026 г., а това да стане след 2030 г. – в периода 2035-2038 г. 

„Успяхме да убедим предишното НС за промяна на клаузата в Плана за устойчивост, изискващ такова снижаване на емисиите, че това нямаше как да се изпълни без затваряне на тези централи и политиците се убедиха, че в близко бъдеще въглищните централи са необходими за енергийната сигурност – обясни министърът. – Като базова мощност, те не само не конкурират зелената енергия, а я подпомагат, защото колкото повече базови мощности имаме, толкова по-бръзо можем да разгърнем различни източници за възобновяема енергия, защото базовите балансират. Във визията показахме, че след 2030 г. бавно започва да спада интереса към въглищните, защото икономически няма да е изгодно да се поддържат заради цената на емисиите. Но дотогава важното е да не поемаме ангажименти за предсрочното им затваряне и да обезпечим енергийната сигурност и заетостта на хората.“

Запитан за смяната на директора на „АЕЦ „Козлодуй“ – Нови мощности“ ЕАД, Христов мотивира решението с факта, че се предвижда изграждането не само на два нови блока на площадката атомната централа, а и други два на тази на „Белене“. 

Според него предпроектните проучвания изискват човек с „много сериозен опит“. Предстои и подсилване на екипа с експерти на високо ниво.

Според него някои се опитват да създадат хаос, в резултат, на който ще има натиск за бързи покупки от определени компании.  „Атакуваха ни, че искаме да спрем интерконектора от Гърция, който ще обезпечи газ на ниски цени, следващата атака бе като сменихме ръководството на АЕЦ и диверсифицирахме доставките с такива от „Фраматом“ и „Уестингхауз“. С договора с Турция и терминала с Гърция вече имаме втечнен газ и излизаме от територията на страната и работим по големи проекти, за да има сигурност за цяла Централна и Източна Европа.“ 

На въпрос дали ще продължат компенсациите за бизнеса за високите цени на енергията, предвидени до средата на годината, Христов обясни, че цените се стабилизират и може да се стигне до етап, когато те не са необходими.

Програмата даде възможност на бизнеса да не съкращава хора, да запази пазарен дял, но тя не постигна нищо спрямо инфлацията и като ефект за крайните потребители, фирмите не инвестират, което е изискване навсякъде в Европа, посочи още министърът. Според него програмата може да продължи, но само ако има конкретни ангажименти от страна на бизнеса.

„Пари на калпак никъде не се дават – бе категоричен той. – Аз съм за, но този механизъм трябва да повиши ефективността. Затова създадохме работна група, за да подготви програма.“ 

Последвайте Епицентър.БГ вече и в Телеграм и Туитър!    

Източник ЕПИЦЕНТЪР