По предложение на БСП минималната работна заплата става 50% от средната

По предложение на БСП минималната работва заплата става 50 на сто от средната брутна.

Това реши парламентът след едночасови дебати със 146 гласа „за“ и 65 гласа „въздържали се“.

„Благодарение на нашите упоритост и аргументи, днес Народното събрание реши минималната работна заплата да бъде 50% от средната брутна заплата“, посочи Нинова след решението.

Депутатите гласуваха окончателно поисканите от социалистите промени в Кодекса на труда. Периодът, който ще се гледа за изчисленията включва последните 2 тримесечия на предходната година и първите 2 тримесечия от текущата година.

„Това беше един от първите законопроекти, които внесохме още през октомври. От тогава до сега над 40 пъти, по различни начини и процедури, внасяме в залата и правим предложение този законопроект да бъде гледан. Винаги се намираше начин да бъде отхвърлен, но ние, упорито и убедени, че половин милион работещи и особено работещи бедни, имат нужда от подкрепа, го предлагахме отново“, уточни тя.

Нинова обясни, че към октомври миналата година това са били 850 лв., а по груби изчисления и прогнози, сега увеличението ще бъде между 100 и 150 лв. „За съжаление, залата не прие това да стане от 1 юли. Причината е, че служебният кабинет не внесе бюджет и за 2023 г. няма разчети. Залата прие това да се случи от 1 януари 2024 г. Въпреки това отчитаме като наш значителен успех в последните дни на парламента – още една социална придобивка и още една спечелена победа за работниците, работещите бедни и техните семейства“, добави лидерът на БСП.

Идеята МРЗ да е „не по-малко от 50% от брутната средна заплата“  получи само 53 гласа „за“, 69 против, 76 се въздържаха и така се стигна до „закованата“ цифра от 50%. 159 депутати го подкрепиха, а 44 се въздържаха – от ДБ и „Възраждане“.

ГЕРБ оттеглиха своето предложение законът да влезе в сила от 1 януари 2024 г., а искането на БСП това да става от 1 юли 2023 г. събра само 37 гласа в своя подкрепа.

„Няма ясно разписан механизъм между синдикати и работодатели как да се определя минималната работна заплата. Ние предлагаме редакционна промяна да отпадне думата „брутна“ пред минималната работна заплата, да отпадне думата „брутна“ в средна работна заплата, както и закона да влезе от 1-ви януари 2024 г. Колкото и да имаме голямо желание да повишим минималната работна заплата, трябва да си дадем ясната сметка, че това засяга много институции, идват избори, но няма нужда от популизъм“, заяви Деница Сачева, бивш социален министър и настоящ депутат от ГЕРБ по време на продължилото повече от час обсъждане.

„За нас тази тема е традиционна и последователна в годините, така че не знам защо се говори за популизъм“, коментира вносителят на законопроекта Корнелия Нинова.

„На 21-ви октомври 2022 г. внесохме предложения за промени в нивата на минималната работна заплата, и оттогава търсим всякакви варианти това да се случи. Ние предложихме 50% от средната работна заплата да стане минимална – тоест 850 лв. Между първо и второ четене се появиха предложенията на ГЕРБ и ПП да се счита брутна минимална работна заплата. Това означава, че в размер на минималната се включва клас прослужено време, нощен труд и т.н. Така накрая човек ще вземе 600 лв. – по-малко дори от сегашната. Аз благодаря, че сега тези предложения се оттеглят. Няма как да приемем решение със задна дата, служебният кабинет не прояви и разбиране да внесе бюджет за 2023 г., така че правим предложение датата за въвеждане на новата работна заплата да бъде юли 2023 г., до тогава се очаква да има и редовен кабинет“, заяви още Нинова.

Искрен Арабаджиев от ПП уточни, че идеята на законопроекта е да въведе един предвидим, автоматичен механизъм за определяне на минималната работна заплата, така че да се намали напрежението между работодатели и работници. „На комисия разгледахме няколко предложения и видимо неразбирателствата, които имахме с БСП, има нагласа да бъдат преодолени и увеличението на минималната работна заплата да е нетно, а не брутно. Трябва да видим и периодите, които да служат за изчисляване на минималната работна заплата, има предложение за последните шест месеца на предходната година, както и за първите шест месеца от текущата, така че да видим кой е най-добрият вариант. Ние искаме по-скорошен период, в който да се взимат нивата на минималната работна заплата, така че да са по-адекватни, съществува възможността и да се вземе периода от юли 2022г. и юли 2023 г.“, заяви Арабаджиев.

Ивайло Мирчев от ДБ предложи механизмът за определяне на минималната работна заплата да бъде на годишна база- от юли 2022 г. до юли 2023 г.

От ДПС пък се обявиха против законопроекта. „Ние няма да подкрепим предложението минималната работна заплата да бъде 850 лв., а ще подкрепим създаването на автоматичен механизъм, с който да се определи минималната работна заплата, но от 1-ви януари 2024 г.“, това заяви Севим Али от движението.

Законът влиза в сила 3 дни след публикуването му в Държавен вестник. Процедурата започва от 1 септември нататък и влиза в сила от 2024 г.

Идеята за брутна минимална заплата бе отхвърлена след повече от половинчасово съвещание от работна група, съставена от представители предимно на социалната комисия от различните партии. Обобщения резултат бе изчетен от Георги Гьоков от БСП.

„Ето доказателство, че постоянството е иманентно присъщо на успеха“, заключи председателстващият заседанието Йордан Цонев. А депутатите отбелязаха приемането на закона с ръкопляскане.

Последвайте Епицентър.БГ вече и в Телеграм и Туитър!

Източник ЕПИЦЕНТЪР