Нено Димов представи книгата си, написана в затвора: „Зеленият терор и консервативната алтернатива“

„Арестът не е най-прекрасното място, но там написах книгата си, разкри преди дни бившият екоминистър д-р Нено Димов.

А снощи той представи творението си „Зеленият терор и консервативната алтернатива“ в столицата.

Представянето на книгата събра голяма част от българския обществен и духовен елит. Присъстваха изследователят на престъпленията на комунизма проф. Вили Лилков, политолозите Димитър Ганев и Иван Стамболов-Сула, Деница Сачева, юристът и наследник на фамилиите Шапкареви и Талеви Любомир Талев, икономистът проф. Красен Станчев, юристът Борислав Цеков, конституционалистът Атанас Семов и много други.

Трудът му разкрива тоталитарния характер на зелената идеология, прикриваща се под булото на защитата на околната среда. „Зеленият терор и консервативната алтернатива“ е втората книга на бившия министър. Той припомни, че един от първите законопроекти на Хитлер след като дошъл на власт, е било да забрани всякакви опити с животни. Наказанието било изпращане в концлагер, където със самите наказани да се правят опити.

Книгата на Нено Димов не разказва за природата, животните, растенията, хабитатите, въздуха и водите, както може би следва да се очаква от „екологическо“ четиво. Тя систематизира философската страна на проблема с настъплението на поредния глобален тоталитаризъм. Но освен във философията, „Зеленият тероризъм“, волно или неволно, навлиза и в теологията, а пък както добре е известно, philosophia ancilla theologiae est (философията е слугиня на теологията), защото ако философията търси причините за нещата, то теологията се занимава с Причината на причините.

Ако от политологическа гледна точка екологизмът е тоталитаризъм, то от богословска гледна точка той е поредното превъплъщение на пантеизма. Макар че са го смятали за ерес и дори през 13 век, по времето на Филип II Огюст са горели пантеистите на клада, пантеизмът е по-скоро философско-религиозно учение. Ереста все пак остава в рамките на християнството, като го изопачава, докато пантеизмът е нещо съвсем друго. Той отъждествява Бог с природата, като по този начин отрича личността му, разглежда го като свръхестествена сила, откъдето и популярната реплика в съвременните филми: „Вселената се опитва да ми каже нещо!“.

Когато Бог престане да бъде личност, той няма как да е Творец, няма как да е причина на битието, да го е изтръгнел ex nihilo, от небитието. Тогава вече човекът, който носи религиозно чувство по рождение, защото се появява на тоя свят с вроден естествен нравствен закон, насочва преклонението си от Твореца към творението. Затова за еколозите е толкова важен голият охлюв, който мудно пресича магистралата; затова магистралата ще заобиколи местното блато, където на спокойствие се въди блатното кокиче, защото кокичето има същите права като човека. Магистралата ще заобиколи блатото и ще го остави спокойно да отделя обилния си метан в атмосферата, докато екологът тича да рекетира индустрията за няколко капки въглероден двуокис. До такава деформация води промяната на посоката на преклонението – от Твореца, чиито образ е човекът, към безличното творение.

Природата без човека е пустиня. Човекът я превръща в градина и с любов се грижи за нея. С разумната си душа човекът внася в природата мисъл и допълнителна хармония. Това е божественият промисъл за творението, това е и консервативният възглед за околната среда. Консерватизмът е нормалност, където „нормалност“ означава обективност, свободна от всякакви условности, от всякакъв релативизъм. От своя страна екологизмът е извращение, при което, въпреки напудрената претенция, природата остава на последно място. При екологизмът грижата за природата е само маска на благоприличие, която прикрива тоталният поход към властта и атентата срещу свободата на човешката личност. Екологизмът е едно от хилядите лъжеучения на последните времена, пред което правителствата клякат, за да не изпаднат от витото хоро на властта. Европейският съюз щедро раздава пари за екстравагантни природозащитни проекти. Предприемчиви хор ги печелят и съвестно ги изпълняват, невзирая на необходимостта от резултата. Всеки проект има тежка комуникационна част, обхващаща всички медии. Нима това не е част от индоктринацията на населението и особено на младото поколение.

Любовта към творението е естествена. Опазването на околната среда е важно. Следователно важно е да говорим как да стане то по правилния начин, а не както в момента. Тази книга е за това. Такива книги не се появяват всеки ден и съм сигурен, че тя е само началото на един дълъг и много сериозен разговор.

В края на представянето на книгата на д-р Нено Димов, се изви огромна опашка от хора, които искаха да се сдобият не само с книга, но и с автограф от самия автор.

Нено Димов стана първият роден действащ министър с прокурорско обвинение. Той беше издигнат за екоминистър от квотата на ВМРО в коалиционното правителство „Борисов“ 3. Бил е главен секретар на Министерството на околната среда и водите по време на управлението на Иван Костов, а след това и депутат от ДСБ. Подава оставка от ареста, след като през януари 2020 г. е задържан при акция на прокуратурата заради водната криза в Перник. Димов е обвинен в това, че всеки месец е бил информиран от бившия управител на ВиК-Перник за намаляването на водата в язовир „Студена“, но въпреки това е подписвал разрешения за използването на вода за промишлени нужди. Така се стигнало до безводието в града. Обвинението е за умишлена безстопанственост, а спецпрокуратурата го причислява към списъка на делата за корупция.

Епицентър