Мирела Костадинова: Панайот Хитов обичал до смъртта си само една жена

Панайот Хитов е един от най-популярните български войводи. От него се учели на „хайдушкия занаят“ български мъже като Хаджи Димитър, Димитър Дишлията, Стефан Господинов – Хитрият и други славни имена в историята ни. За популярността на Хитов разказва една случка станала след Освобождението.

Той отивал към село Каваклия, Лозенградско. Стигнал Беглишката кория и изведнъж от някъде с пушка в ръка изскочил циганин-разбойник.
Стой! Дай си кесията! – казал мургавия мъж.
От сърце ти я отстъпвам. Вземи! – отвърнал спокойно Хитов.
Как тъй от сърце?
Знаеш ли кого обираш? Аз съм Панайот Хитов.
Прощавай, чорбаджи! Не те познах.
Имай кесията ми за спомен, че си обрал Панайот Хитов. – отвърнал войводата и тръгнал по пътя си.

Много премеждия съпътствали живота на този човек. Израснал е в горите като козарче и се научил от малък да носи пушка и да цени свободата. По-късно отваря бакалница в Гюрчешме, но само за няколко месеца, работата не вървяла добре. Залавя се и за касапска работа. Турците от конака се научили да вземат месо от касапите, казвали му „таин“ (дажба). Уж накрая на месеца трябвало да си платят, но не бъркали в кесиите си. Така три години. Докато е касапин Хитов затъва с пет, шест хиляди гроша. Напуска и този занаят. Продава дюкяна и започва да купува овце, кози и говеда и да ги препродава на касапите.

През това време майката на Хитов починала. Той имал брат Христо, с когото много се обичали. Също две сестри, които били вече задомени. Всички се съгласили да разделят останалото наследство от майка им. Сестрите се отказали от своя дял, нали вече живеели под чужд покрив.
След делбата Хитов заедно с брат си започнал да продава и купува добитък. Сдружили се с хаджи Мехмед, който бил почтен човек и ги защитавал пред турците. Но случило се така, че животните измрели и турчинът загърбил общата работа. Хитов взел останалата част от добитъка. Заборчлял с 8 000 гроша. Минало известно време и тъкмо започнал да се оправя с борчовете се случило друго нещастие.

Подучени от лоши хора сестрите му поискали дял от майчиното си наследство. Призовали Хитов в съда. Кадията му предложил да отидат заедно, за да не избяга. По вратите на дюкяните наизкачали хора и се питали какво се е случило. Панайот Хитов помолил заптието да го остави, то да върви пред него или зад него, защото го е срам от хората. Но турчинът искал съвсем да го засрами, хванал го за рамото и го дърпал насила. Тогава Хитов сграбчил заптието през кръста и го хвърлил в калта. Осъдили го да заплати на сестрите си 200 златни лири. Тогава разпродал добитъка си и избягал в гората.

Присъединява се към войводата Георги Трънкин от Сливен. Когато той е убит, дружината единодушно избира Хитов за войвода. Обикаля Стара планина до 1863 г., после се прехвърля в Сърбия и във Влашко. Запознава се с Раковски, който се превръща в един от най-верните му хора. Сближава се с Любен Каравелов и много от ръководните хора на българската емиграция. Около 1864 г., заедно с Коста войвода, обикаля Западна България, а три години по-късно става войвода на една от българските чети. С нея преминава Дунав и обикаля цяло лято Стара планина. Превръща се в един от главните хора на Българския революционен централен комитет в Букурещ. По време на Сръбско-турската война е главен войвода на всички български доброволци. Начело на четата участва в Освободителната война.

Интересно е да отбележим, че през 1867 г. знаменосец му е самият Васил Левски, който се отнася към Хитов с особено уважение. Когато Апостолът бил много болен в Белград, войводата прави невъзможното за неговото оздравяване. В едно писмо Левски го нарича „отец Панайот“. А в друго Хитов му пише: „Гдето ме наричате „прочут войвода“, ще Ви забележа да ми не приписвате такива качества, защото аз сам не съм достоен да нося такова име“.

През 1858 г. Панайот Хитов вече е грабнал оръжие и е хайдутин, той е само на 27 години. По това време е женен за Бойка, от тяхната махала. Тя е от стара фамилия, чиито корени са от Велико Търново, а после предците ù се разселили в различни градове на България, между които и Сливен. Момичето имало една сестра и петима братя. Сред тях е Стоян войвода, най-големият ù брат, един от доверените хора на Панайот Хитов.

Преди да мине под венчило Хитов все се отказва да заведе жена пред олтара, защото знаел в какво положение се намира. Чорбаджи Хочю, един от видните турски шпиони, искал Хитов да се задоми с дъщеря му Пена, но никой не можел да го отклони от Бойка, „която беше ме отколе запленила“. Напразно чорбаджи Хочю го уверявал за ползите, които ще има, ако стане зет в неговото семейство. Предлагал му защита пред властта, а и бил достатъчно богат. На всичкото отгоре само един плет делял къщите на чорбаджията и на Панайот Хитов, но войводата отсякъл: „Не ме дрънкай, не слушам аз никого тук!“

И през есента на 1857 г. по коледни заговезни вдигнал сватба. Но с Бойка живее съвсем кратко време. На двамата им се родило момченце Люцкан, което починало на четири години от „лошо гърло“. Майчината мъка тежала под сърцето на Бойка, измъчвали я тревогите и около съпруга ù. Къщата им често била обграждана от турците, жената примирала от страх, но не отстъпвала пред тях.

Една нощ Хитов слязъл отново от горите и се скрил в домашното скривалище. Турците заудряли по вратата. Съпругата му излязла със свещ в ръка и продумала: „Пак ли вие? Защо тук го търсите? Хванете го, та ми го дайте аз да се разправя с него, дето ме е зарязал да тегля!“ От тревогите по мъжа си и мъката по детето жената се разболяла и починала през 1866 г.

Вероятно любовта на Бойка и Панайот е била много голяма, защото хората от Сливенския край създават няколко трогателни народни песни за двамата. Споменава се и детенцето им.

Ето една от тях:
Събрали са се прибрали
дванайсетина дружина,
със Панайота тринадесет,
на една равна поляна,
дето й Куш-бунар кладенец,
да ядат още да пият…
Всички ядат и пият,
току Панайот не яде.
Панайот им тихо дума:
„Ежте, дружина, и пийте,
аз ще си ида на Сливен,
че ми и булката родила
и си й момченце добила
и го й на бачка кръщала –
хубаво име Люцканчо.
Ще ида, та да го видя,
както й на бачко кръщано,
ще ли е като дядо си,
ще ли се бие с турците,
царство да им превземе?“
Че стана, стана Панайот,
Презнощ на Сливен отиде…“

Разказват още, че той трудно понасял раздялата с жена си и често слизал от горите, за да се види с нея. А след смъртта ù и тази на детенцето им, мъката не го изоставяла.
Някога старите сливенци говорели, че Панайот Хитов бил толкова смел човек, че турците потръпвали само като чуели името му. За него казвали, че е „плашило за турците, а светец за българите“. Когато турците преминавали планината се обличали в български дрехи и пеели наши песни.

Панайот Хитов е убил повече от 60 турци и отмъстил за трагичната съдба на много нещастни българи. „Ако чуехме, че турците са направили на това или на онова място някоя пакост, бързахме да помогнем на нещастните българи“, разказва в спомени той. Четата му нито веднъж не е била разбивана. Познавал много добре планината и винаги успявал да надхитри турците. Познавали го от двете страни на Балкана и имал приятели и сред мюсюлманите, които го прикривали. А турчинът Келеджиоглу лекувал ранените му хора. Войводата прекарва няколко люти зими в планината.

Той е имал добро сърце и бил любознателен човек. Научил се да чете и пише късно – в Белград. Давал свои пари, за да се образоват българчетата в чужбина. Душата му трепвала, когато чуел глас на кавал. Казвал, че „тази свирка е способна да омилостиви и най-жестоките сърца“. Обичал да слуша стари народни песни.
Веднъж с дружината си бил в гора, до някакво кладенче. Наблизо имало нива, а някаква жетварка пеела с прекрасен глас. Всички мъже притихнали, за да я слушат. В един момент до кладенчето дошъл жетвар, за да налее вода в стомна. Хитов изскочил от прикритието си и го помолил жената на нивата да повтори песента. Дал му жълтица, която тя трябвало да получи вечерта.

Години след подвизите си, през 1874 г., Панайот Хитов се оженил повторно за Екатерина Бранкович от Белград. Тя е дъщеря на апелативен съдия и била образована жена. От този брак се родили три деца. Първото е Симеон, който самият Любен Каравелов носел на ръце като бебе и казвал на баща му: „Нека ти е живо и здраво момчето. Добър българин да стане!“ Симеон Хитов завършил медицина в Лион, Франция, специализира в Париж. Работи като военен лекар в Търново, Русе и Разград. Жени се за Надежда Тодорова от Габрово и имат две деца – Панайот, който взема диплома по медицина и Лиляна, която завършва английска филология и работи като преподавател в Банкя. И двамата внуци на Хитов нямат деца.
Вторият му син от втория брак е Александър, който е роден в Русе и е адвокат по професия, председател е на Софийския окражен съд, юрисконсулт на БНБ и на банка „Български кредит“. Той има едно момченце, кръстен на славния му дядо Панайот.
Единствената му дъщеря Ирина Хитова е била учителка. Омъжена е за д-р Т. Шишков – директор на Сливенската мъжка гимназия. Те също остават без наследници. Тъкмо Ирина разказва в спомени за баща си, че по време на Стамболовия режим баща ù изпада в немилост. По това време той живее в Русе. През 1887 г. в крайдунавския град са разстреляни разбунтували се офицери – русофили. Панайот Хитов се разболял от мъка. А през 1892 г. поклонниците на Стамболов го хвърлили в затвора. Тогава войводата казал с болка: „Доживях българи да ме затворят!“

Две години по-късно го задържат на нивата двама конни жандармери. Панайот Хитов тъкмо копаел царевица с още няколко мъже. Старият войвода възседнал магарето си и веднага сам тръгнал за Русе, където го затворили. След известно време негови приятели дали 5000 лева гаранция, за да го пуснат.
Много тревоги и несправедливости минали през главата му. Но до края на живота си не забравя първата си любов Бойка. За това разказва още една история след Освобождението. В село Ичера се гледало някакво дело – съдели се общината и държавата за гора. Между свидетелите е и Панайот Хитов, който вече е възрастен с побеляла коса и мустаци. Съдът извикал името на някакъв свидетел турчин. Всички в залата помислили, че дядо Панайот ще скочи и дори ще го убие. Но стария войвода му подал приятелски ръка и споделил, че познава баща му.
В един момент съдът, свидетелите и селяните тръгнали, за да огледат гората. Когато пристигнали някой запял народна песен за Панайот Хитов и Бойка, в която се споменавал и малкия Люцкан. Тогава старият войвода навел глава и се разплакал като дете…

Наскоро след това, на 22 февруари 1918 г., той си тръгнал от живота. Сърцето му не издържало и от мълвата, която се носела за двамата му сина, че са загинали на фронта.

Последвайте Епицентър.БГ вече и в Телеграм и Туитър!   

Епицентър