Проф. Пламен Киров: Няма конституционно основание Радев да отлага разпускането на 48-ото НС

„Остана една опция, стига президентът да не реши, че изборите могат да се пренесат през май месец, защото той не е ограничен с конституционен срок в чл. 99 от Конституцията – за разпускане на Народното събрание след третия неуспешен опит да се формира правителство. Няма конституционно основание, на което Румен Радев може да отлага разпускането на парламента и да насрочи предсрочни избори. Конституцията изисква изборите да се проведат не по-късно от два месеца след датата на разпускането на НС. Единственото основание, което дава възможност на президента да лавира, е да се подбере датата на гласуване, което по законодателството на страната задължително трябва да бъде в неделен ден. Друго основание за отлагане на разпускането на 48-ия парламент няма“.

Това заяви пред БНР проф. Пламен Киров, ръководител на Катедрата по конституционно-правни науки в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и бивш конституционен съдия.

По думите му това Народно събрание е имало прекалено много време, за да си говорят политическите сили.

„Видяхме, че парламентът няма особен ентусиазъм, за да бъдат приети всички закони, свързани с Плана за възстановяване. Това НС посвети повече усилия, за да вика служебните министри и да ги контролира. Няма непосредствена важна задача, на която парламентът да посвети усилията си, следователно няма никакъв смисъл да бъде отлагано определянето на датата за предсрочните парламентарни избори,“ обясни конституционалистът.

Проф. Киров подчерта, че не е сериозно основание съобразяването с новите изисквания в изменения Изборен кодекс.

„Нима БНБ и ЦИК не знаеха, че могат да последват много бързи предсрочни избори. Трябваше да започнат с изпълнението на закона. Трябваше да започнат да подготвят този процес, а не сега да се оправдават, че нямат време да доставят хартията за машините за гласуване,“ коментира той.

В предаването „Нещо повече“ експертът по конституционно право коментира и подготвяния от ИТН референдум за свикване на Велико Народно събрание (ВНС).

„Ако си мислят, че с референдум ще могат да свикат ВНС, са изпаднали в дълбоко заблуждение. Глава 9 от Конституцията е категорична, че за да се свика ВНС, трябва да има решение на парламента. А това решение се взема, след като в НС е внесен законопроект за изменение и допълнение на Конституцията, който влиза в компетентността на ВНС. Този законопроект не се внася от инициативен комитет, а от не по-малко от половината народни представители или от президента на България. Едва при внесен такъв законопроект парламентът може да го обсъди и да вземе решение за свикване на ВНС с мнозинство от 2/3,“ обясни проф. Киров конституционната процедура.

„Съмнявам се, че ако променим формата на управление на страната, ще получим нещо по-различно от това, което имаме сега“, коментира още проф. Пламен Киров.

Последвайте Епицентър.БГ вече и в Телеграм и Туитър!  

Епицентър