Защо Кирил Петков се уплаши от среща с Борисов?

Спомняте ли си как Кирил Петков непрекъснато искаше да се срещне очи в очи с Бойко Борисов? Как настойчиво търсеше повод да застане ребром до лидера на ГЕРБ! Как от ПП искаха да видят Бойко Борисов в парламента, преди да го пратят заточеник на самотен остров!

Ще припомним:

На 25 септември 2022

Съпредседателите на „Продължаваме промяната“ Кирил Петков и Асен Василев канят на двоен предизборен дебат лидера на ГЕРБ Бойко Борисов и избран от него член на ГЕРБ. Борисов отказа.

Месец по-късно, на 29 октомври 2022

Кирил Петков отново настойчиво търси среща с Борисов. Иска лидерски формат за разговори. Обяви, че би участвал в публични преговори с лидера на ГЕРБ, макар да изключи възможност ПП да подкрепи правителство с мандата на ГЕРБ.

Тогава Петков обясни пред Дарик радио, че подобни преговори са важни заради политиките, по които с ГЕРБ може да се работи заедно:
„Всеки лидер има отговорността да поведе преговори за политики. Би било много смислено за ГЕРБ при разговори за първия, втория или третия мандат Бойко Борисов да влезе в парламента. При условие, че тези преговори са прозрачни, излъчвани от камери, ще говорим с него„, настояваше Кирил Петков.

Е, какво се случи три месеца по-късно?

Бойко Борисов идва в парламента, декларира участие в лидерска среща по политиките на България, срещата е прозрачна, излъчва се от камери…

Всичко, което е поискал Петков, Нинова му го осигури на тепсия.

Само че Петков вече отказва да седна на една маса с Борисов, да говори за политики за бъдещето на страната.

Защо?

Обясненията могат да бъдат много:

– защото го е страх да застане очи в очи с човека, когото лично в нарушение на закона, арестува;

– защото по принцип Петков не си държи на думата и лъже по всеки повод;

– защото ПП и Петков никога не мислили за политики в името на държавата, а как да комисионерстват на гърба на държавата, ако съдим по последните скандали, които осветиха управлението им;

– защото е политик, за когото „изчегъртването“ на противника е смисъл на общественото му битие;

– защото е аматьор и не знае, че в съвременния свят само диалогът и публичните разговори са път за решаване на проблемите в страната и че консенсусът е ценност в националната политика.

Съв­ре­мен­ни­те гло­бал­ни и ев­ро­о­бе­ди­ни­тел­ни пре­диз­ви­ка­тел­с­т­ва, про­це­си и тен­ден­ции обус­ла­вят но­ви изис­к­ва­ния към по­ли­ти­чес­ка­та кул­ту­ра на учас­т­ни­ци­те в об­щес­т­ве­ния жи­вот. И на първо място – уважение и толерантност към политическия опонент. За огромна част от българските политици това е непозната територия. Те предпочитат да стоят в партийните си окопи, където погледът им се простира едва до съседния окоп…

Епицентър